Кремъл смени губернаторите на два от близките до фронта региони – Брянск и Белгород. Начело и на двете области бяха поставени хора, свързани с руските престъпления на украинска територия - участници във войната и в администрацията на окупираните райони.
Смяна на декора
Слуховете за оставките на досегашния ръководител на Белгород Вячеслав Гладков и на неговия колега в Брянск Александър Богомаз се носеха от няколко седмици – докато не се стигна дотам те да научат за уволненията си от медиите.
Същевременно трябва да се има предвид, че в руската властова система уволнението без прехвърляне на друга длъжност прилича на смърт - обречен си на незабавна забрава.
Това важи най-вече за Гладков. За него отдавна се говореше, че дразни силовите структури с твърде голямата си публична активност, както и с изявленията, че спиранията на интернет и Телеграм увеличават опасността за хората в близките до фронта зони.
Така или иначе, когато Кремъл реши да създаде у населението усещането за положителни промени, не му хрумна да приложи за двете области друга схема освен известната – разместване на състава. Путин не възнамерява да приключва войната. Икономическата ситуация само се влошава и при положение, че няма как да се променят условията на живот, поне да бъдат сменени началниците.
Дресурата на елита
Т.е. от практическа гледна точка в двата региона едва ли може да се очаква подобрение на ситуацията. Но за Москва сега по-важен е символичният момент. Владимир Путин твърдо държи курса на принудителна милитаризация на управляващата класа. Съвсем скоро след началото на пълномащабната война срещу Украйна руският диктатор започна да изисква колкото може повече от т.нар. „участници във войната“ да заемат постове във властта.
При това бе видно, че той не настоява това да са хора, които реално са убивали на фронта – достатъчен бе и „стажът“ в окупираните украински територии или в щаба зад фронтовата линия. Важното бе участието в „специалната военна операция“, т.е. в агресията срещу Украйна.
Ускоряване на милитаризацията
Защо Путин приемаше и втория вариант? Очевидно, че за него бе важно управляващата класа поголовно да е с „изцапани с кръв ръце“ – да носи „колективната вина“. Защото ако всички са престъпници, почти няма шансове някой да извърши предателство или да избяга. Не може да се стигне до разкол на елита, ако той е инфилтриран с условни „военнопрестъпници“, пък дори някой да не е убивал лично, все е сътрудничил с убийците.
Руските елити, впрочем, нерядко отвръщаха на тази принуда с имитация. Но диктаторът не се предава. И вече има слухове, че в новата Държавна дума с 450 депутати около сто непременно ще бъдат свързани със започнатата от Путин война. А в регионите, в които се сменя ръководството, показателно се назначават „милитаризирани“ сатрапи. Путин определено не се отказва от идеята си.
От архива на ДВ: