По-скъпо не е било от десетилетия насам: в Ню Йорк цените на хранителните продукти са скочили толкова силно, че в някои квартали всеки четвърти жител не може да си осигури прилична храна. Социалните кухни изнемогват.
Реклама
Мария Синтрон ръководи кухнята за бедни "The HopeLine" в Южен Бронкс, Ню Йорк. Казва, че осигуряването на плодове и зеленчуци за нуждаещите се винаги е било трудно, но в момента се затрудняват да си набавят дори основни храни с висока трайност като ориз, варива и консерви.
Инфлацията междувременно гони 9 процента – най-високата в Ню Йорк от 40 години насам. Високите цени удрят много тежко тъкмо кухните за бедни. Поскъпналите хранителни стоки увеличават броя на нуждаещите се, тъй като все повече хора не могат да си позволят да пазаруват в магазините. В същото време социалните кухни получават все по-малко продукти, тъй като много дарителски организации също изпитват проблеми. В САЩ сега наведнъж се проявяват последиците от няколко кризи – пандемията, липсата на работна ръка, войната в Украйна и хаосът с доставките.
В Бронкс цари недоимък
Вече над 30 години "The HopeLine" помага на нуждаещи се нюйоркчани от южните квартали да оцелеят. Наричат тези бедни квартали „пустини за храна“: райони, в които е трудно да се намери здравословна и качествена храна, включително плодове и зеленчуци. Малки магазинчета има, но цените там са високи, а големите супермаркети, предлагащи богат асортимент от храни, са голяма рядкост.
Още преди пандемията много хора в Южен Бронкс имаха проблеми да си осигуряват прехраната. Според изследване на United Hospital Fund и на Boston Consulting Group скоро всеки четвърти жител на този квартал ще изпитва големи затруднения.
Веднъж месечно нуждаещите се могат да вземат пакет с храна от "The HopeLine", но само ако предварително са се регистрирали. „След началото на пандемията се записаха нови 3 000 семейства“, казва Мария Синтрон и уточнява, че нейната организация успява да подпомага най-много по 1500 души на месец.
Още по време на пандемията в Ню Йорк възникнаха много нови кухни за бедни, което не е лошо. Но парите от общината, както и средствата, осигурявани от спонсори, сега се разпределят измежду много повече организации, затова не стигат за всички.
Цените растат навсякъде
Мария Ферера идва редовно за пакет с продукти. В хода на пандемията тя е загубила работата си, а цените в супермаркета я тревожат: „Месото и олиото поскъпнаха значително. Вече не мога да набавям необходимите за семейството хранителни продукти, надявам се цените да започнат да падат,“ казва тя.
„Бензинът и наемите поскъпнаха много, също както детските храни и памперсите“, казва Мария Синтрон. Така на хората им остават все по-малко пари за покупката на храна.
Марк Коен, професор от Училището по бизнес към Колумбийския университет в Ню Йорк, очаква цените на хранителните продукти да се задържат на това ниво поне още една година. Той припомня, че правителството предприема агресивни мерки за задържане на цените и оказва натиск върху фирмите от петролната и газова промишленост за увеличаване на добивите. Но докато се усети ефект от тези мерки, американците с най-ниски доходи ще разчитат на социална подкрепа и на кухните за бедни. „Ние всъщност компенсираме слабостите на градската и държавна политика“, казва Мария Синтрон.
****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Впечатляващи снимки: къде спят децата по света
Как живеят, къде спят, за какво мечтаят деца от различни страни по света? Британският творец Джеймс Морисън ни пренася в детските стаи на деца от различни страни по света. Кадрите са впечатляващи.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Донг от Китай
Деветгодишният Донг живее в провинция Юнан в Югозападен Китай. Той спи в една стая заедно със своите родители, сестра си и дядо си. Семейството е бедно и разполага само с малко земя, на която отглежда ориз и захарна тръстика. Като порасне, Донг иска да стане полицай и да гони "лошите".
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Харисън от САЩ
Съвсем различен е животът на осемгодишния Харисън. Неговото семейство живее в голяма луксозна къща. Той самият разполага с голям телевизор, собствена баня и две големи стаи за игри. Харисън няма братя и сестри. Той посещава частно училище. Пътуването до там трае два часа, но майка му се наслаждава на времето, прекарано с него в колата. Харисън иска да стане ветеринарен лекар.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Кая от Япония
И Кая има свое райско кътче за игра. Тя е на 4 години и живее с родителите си в малко жилище в Токио. Стаята ѝ е препълнена с кукли и плюшени играчки. Дрехите на Кая се шият от майка ѝ, но в училище тя е длъжна да носи униформа. Когато порасне, Кая иска да стане художничка на комикси и анимационни филми.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Индира от Непал
Индира е на 7 и няма собствено легло. Подобно нещо далеч не е обичайно в Непал. Семейството на Индира разполага само с едно помещение. През нощта тя спи заедно със своите братя и сестри върху дюшек на пода. От 4 години насам Индира работи в една каменоломна. Работата там е опасна. За децата не са осигурени предпазни средства - например защитни очила. Като порасне, Индира иска да стане танцьорка.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Шерап от Непал
Десетгодишният Шерап живее в един манастир в Непал. Той спи в обща стая с още 79 други момчета, които се обучават за монаси. Те спят на двуетажни легла и разполагат с малко лични вещи. Родителите на Шерап са го изпратили в манастира, защото вярват, че когато един от синовете стане монах, това носи щастие на цялото семейство.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Джасмин от САЩ
Животът на седемгодишната Джасмин е крайно необикновен. Заедно със семейството си тя живее в голяма къща в щата Кентъки. Стаята ѝ е декорирана с множество корони и отличия, спечелени на различни детски конкурси за красота. Всеки ден тя тренира за нови шоу-програми. Това е скъпо занимание, защото за всяко участие в конкурс родителите ѝ дават по над 1000 долара.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Ахкошет от Бразилия
Осемгодишната Ахкошет води съвсем различен живот. Тя е от племето крахо и живее край река Амазонка в Бразилия. Представителите на племето вярват, че земята е била създадена от слънцето и луната. Червената боя по гърдите на момичето е характерен белег за един традиционен ритуал на племето. Вода те ползват от близката река, а половината от необходимите им хранителни продукти отглеждат сами.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris
Тай от Бразилия
Тай е на 11 години и живее със семейството си в един жилищен блок в Рио де Жанейро. Родителите ѝ не са особено заможни, но все пак прехраната им е осигурена. Стените на стаята, в която живее Тай, са покрити с постери на нейните идоли. Автор на снимките е британският творец Джеймс Морисън.
Снимка: James Mollison/Flatland Gallery/Utrecht/Paris