Може би е трудно да подредим по важност кое в тази история е най-отвратителното - дали фактът, че група български неонацисти са обсаждали хотел в Банско, в който са били настанени италиански тийнейджъри от еврейските общности на Рим и Милано; дали това, че облечените в черно са вилнели невъзмутимо пред очите на местните с отработен нацистки поздрав и викове "Sieg Heil"; дали начинът, по който е реагирала полицията, след като скинарите са се върнали отново и са блокирали вратите; дали обстоятелството, че за цялото това безобразие българската общественост научава не от източници в България.
Антисемитска агресия срещу деца
Това се е случило на 2 август. "Инцидентът” не е отразен в нито един от полицейските доклади от този ден.
Добре е да се знае, че месец по-рано, на 2 юли, с официално писмо от Организацията на евреите в България "Шалом" областната дирекция на МВР Благоевград е била уведомена за организирания международен лагер "Бней Акива" в Банско. Както сподели д-р Алина Леви, председател на "Шалом", България е била избрана именно като сигурна дестинация. От органите на реда е поискано съдействие за нормалното протичане на лагера предвид растящите прояви на антисемитизъм в цяла Европа.
Но ето че преди дни и статистиката на България влезе в световните новини с информация за антисемитска агресия срещу деца.
След като вицепремиерът и министър на външните работи на Италия Антонио Таяни, председателят на Горната камара на италианския парламент Иняцио Ла Руса, както и редица европейски политици и общественици осъдиха нападението, се появиха реакции и от българска страна.
"България е дълбоко загрижена от съобщенията за антисемитски прояви, насочени срещу група млади италиански евреи. Такива прояви са недопустими и нямат място в едно демократично общество", написаха от МВнР в социалната мрежа Х.
Ден по-късно дойде реакция и от премиера Румен Радев. "В традициите на нашите институции и на нашето общество е да не се приемат каквито и да е прояви на ксенофобия, расизъм и антисемитизъм", заяви той, но каза, че в случая ставало дума за "словесен сблъсък между младежи". "Искам да призова чуждестранните политици, които побързаха да заклеймят България заради словесния сблъсък между двете групи младежи в Банско, да се запознаят с фактите, преди да коментират", заяви Радев.
От МВнР посочиха още вчера, че поддържат контакт с Министерството на вътрешните работи във връзка с продължаващото изясняване на всички обстоятелства около инцидента и са готови да окажат необходимата помощ на италианската страна.
Не италианската страна обаче се нуждае от "помощ”, а българската. Ето защо.
"Обикновен случай"
Според кмета на Банско Стойчо Баненски това е "обикновен случай на словесни пререкания между младежи". Загрижен за имиджа на града, той заявява, че няма да позволи "някой отнякъде да задава темата и да лепи етикети на Банско". За него това е "една обикновена ситуация", на която не трябва да се отдава толкова голямо медийно значение.
Излиза, че нацисткият поздрав и виковете "Sieg Heil" под хотел с еврейски деца са "обикновена ситуация".
През 1965 година Михаил Ром създаде документалния филм "Обикновен фашизъм" - въз основа на филмовите архиви на нацисткото министерство на пропагандата. Неговата лента прави следния извод - разстоянието от думите до делата, от една наглед "обикновена ситуация" до мащабите на катастрофа, е по-кратко от събуждане след лош сън.
Преди месец Европейският съд по правата на човека в Страсбург осъди България да плати 23 000 евро обезщетение заради неефективно разследване на побой над британски гражданин в София. Мотивът на ЕСПЧ е основан върху обстоятелството, че българските власти не са разгледали възможните расистки подбуди за нападението. Счели са очевидно, че това е просто хулиганска проява, един "обикновен случай".
Дали и как ще приключи разследването на "обикновения антисемитски случай" в Банско предстои да видим. Отговор на тези въпроси очакват не само италианските политици.
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.