Ралф Левинсон и синът му Алон се връщат у дома си - в кибуц Кфар Аза, намиращ се на около два километра от Ивицата Газа. Въпреки че той на практика вече не съществува. На входа на кибуца ги спират израелски военни, които проверяват дали действително са жители, преди да бъдат пропуснати. 

До трагичния 7 октомври Ралф е живял в кибуц Кфар Аза - повече от 40 години. Сега му се налага да минава покрай надупчени от куршуми автомобили, разказва АРД в свой репортаж от това място. От градината на Ралф не е останало почти нищо. Апартаментът му почти не е пострадал, но няма електричество.

Над два дни са продължили сраженията

Ралф Левинсон и съпругата му са късметлии. Бойците на ислямистката организация Хамас стрелят с картечница по дома им. Но никой не влиза вътре. Когато започва обстрела двамата пенсионери бързо решават, че трябва да влязат в бомбоубежището си и да заключат вратата. Прозорците им имат и метални плоскости, разказва Ралф пред германските журналисти.

Семейството остава там цели 24 часа. Много рядко излизат от бункера. "Не спирахме да чуваме експлозии”, спомня си мъжът. "Но не знаехме какво точно се случва. Телефоните ни не работеха”. Двамата си мислели, че в кибуца са нахлули двама или най-много петима терористи. Никой не си е представял, че там има 300 бойци на Хамас. Тогава дошла съседката им - уплашена. "Каза, че е видяла мъже, облечено в черно с бели препаски на главите. Съпругата ми предположи, че това са израелски войници”.

Сраженията в Кфар Аза продължават повече от два дни. Почти никъде другаде израелските войници и бойците на Хамас не се сражават толкова ожесточено. Повече от сто души загиват там, сред тях много невръстни деца, припомня АРД.

"Децата са травмирани”

Алон Левинсон, синът на Ралф, се разхожда по счупените стъкла край съседната къща. Навсякъде всичко е в развалини. Разрушената къща е домът на най-добрия му приятел. Алон е притеснен за бъдещето. "Израснах в кибуц. Исках децата ми да имат щастливо и безгрижно детство”, казва той пред АРД. "Но разбира се - този акт на чист терор промени всичко. Сега трябва да търсим други начини. Просто не можем да се върнем тук. Децата са травмирани”.

Ралф също се тревожи за бъдещето с оглед на войната на Израел срещу Хамас. Искало му се е да прекара пенсионерските си години тъкмо тук - в Кфар Аза, заедно със съпругата си. Но за 71-годишния мъж сега бъдещето може да поднесе абсолютно всичко, разказва германската обществено-правна медия. Въпросите без отговор са не един и два. Например: каква е ситуацията със сигурността? Ще изчезнат ли наистина Хамас? Ще има ли Ивицата Газа стабилно правителство, с което да могат да съжителстват, вместо да се обстрелват взаимно? Истината е, че хората са свикнали с постоянно прелитащите ракети в последните 20 години. С терористични нападения обаче - не.

Много хора са безвъзвратно травматизирани - загубили са децата си. И никой от тях не може да се върне в някогашния си дом, който сега е гробище. Това просто не е възможно, завършва репортажът на АРД.

Вижте още по темата в тук: