Пекин не подкрепя наложените на Техеран санкции и продължава да купува петрол от Иран - над 80 на сто от целия ирански износ е предназначен за Китай. Може ли режимът на аятоласите да оцелее без Китай?
Китай е основният купувач на ирански суров нефт след налагането на санкции върху износа на петрол. Снимка: Yao Feng/HPIC/dpa/picture alliance
„Иран извършва към 70 процента от търговската си дейност, извън износа на нефт, през пристанища, които зависят от достъпа до Ормузкия проток", казва експертът по Иран Далга Катиноглу. Той е убеден, че налагането на блокада ще навреди и на самия Техеран.
Енергийната експертка Сара Вакшури също изтъква интересите на Техеран. „От иранска перспектива би било ирационално да се затваря Ормузкият проток, тъй като оттам до страната стигат важни вносни стоки като храни, медикаменти и машини", казва тя в интервю за „Блумбърг".
Големите клиенти в Азия
След нападението на Израел и САЩ срещу Иран цените на нефта и газа много нараснаха. Смята се, че барелът може да надмине 100 долара или повече, ако преминаването през Ормузкия проток остане твърде рисковано.
По данни на американската енергийна агенция EIA, през протока преминават около 20 процента от потребявания в световен мащаб нефт. 80 процента от тях са предназначени за клиенти в Азия, най-вече за Китай, Индия и Япония.
Международните медии отбелязват, че затварянето на Ормузкия проток ще доведе и до проблеми с керосина и втечнения газ, освен с петрола. Оттам се транспортират около 30 процента от нужния на Европа керосин, както и една пета от количествата втечнен газ в световен мащаб.
Много страни, включително САЩ, членките на ЕС, Великобритания, Япония и Канада, разполагат със стратегически резерви. В случай на временно прекъсване на доставките те осигуряват възможност за справяне в рамките на много седмици.
Зависимостта на Иран от Китай
Блокирането на протока обаче би засегнало не само износа на нефт и газ от държавите в Персийския залив за Запада, но и иранските петролни доставки за Китай и Индия. Така икономическата криза в страната би се изострила още повече.
Тъй като от Ислямската революция през 1979 година Иран е под санкциите на Запада, които включват и забрана за износа на нефт. Между 2006 и 2015 година бяха наложени и още санкции от САЩ заради ядрената програма на Иран.
След кратко разхлабване между 2016 и 2018 година на базата на сключеното ядрено споразумение JCPOA (Joint Comprehensive Plan of Action - Съвместен всеобхватен план за действие) американският президент Тръмп отново наложи строги санкции след изтеглянето на САЩ от споразумението.
Пекин има само ползи
За държавите, които не се придържат към санкциите, обаче не са предвидени никакви специфични санкции, респективно възможности за износ все пак има. Така се стигна дотам, че почти целият нефтен износ на Иран е за Китай - над 80 процента, както сочат данните на аналитичната компания Kpler.
Китай е не само най-големият получател на ирански нефт, но и на нефт от Венецуела и Русия. Наложените на тези страни западни санкции доведоха до намаляване на цените, от което Китай само печели.
Той печели, а Русия увеличава изнасяните за Китай количества, докато на Иран му се налага да се бори със спадащите приходи от нефтения износ, тъй като санкциите водят до сериозно увеличаване на транспортните разходи с кораби от сенчести флотове, заради посредници или заобиколни маршрути.
„Китай е незаменим като клиент за иранския петролен износ, тъй като купува голяма част от санкционирания суров нефт", обяснява експертът Николай Козанов от университета в Катар.
Реклама
Враждата със САЩ
Поради всичко това за иранския нефтен износ икономическото развитие на Китай е по-важно от евентуални нови санкции по линия на ООН. А и санкциите срещу Иран, Русия и Венецуела позволиха на Китай да диверсифицира внасяните количества.
Пекин например се дистанцира от доставчиците, които са тясно свързани с Вашингтон, като държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, много от които са обвързани с наложените от САЩ механизми за сигурност и финанси.
Но санкциите определено са отслабили икономическите съпротивителни сили на Иран, тъй като достъпът до нови технологии, международно финансиране и инвестиции е силно ограничен, посочва експертът Николай Козанов. Това в дългосрочен план се отразява негативно върху добива.
Ето и прогнозата на експерта: „Иран вероятно ще продължи да присъства на глобалните петролни пазари, но като структурно отслабен доставчик с големи отстъпки в цените. В определен смисъл негативната спирала на иранския нефтен сектор отразява икономическия и политически упадък на режима".
От архива на ДВ:
1953: Когато ЦРУ организира преврат и свали премиера на Иран
На 19 август 1953 година ЦРУ организира свалянето на първия демократично избран премиер на Иран Мохамед Мосадек. Но всичко започва, когато той национализира контролираната от Великобритания петролна индустрия.
Снимка: irdc.ir
Ревностен защитник на иранските интереси
Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.
Снимка: Tarikhirani.ir
Британците дълги години имат монопол върху иранския петрол
От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Неуморен труд и експлоатация
Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
"Национализация или смърт!"
През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.
Снимка: Tarikhirani.ir
САЩ са изправени пред дилема
Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.
Снимка: Parstimes
Стабилността се разклаща
Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa
Два избора променят всичко
Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.
През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.
Снимка: psri.ir
Организиран хаос настъпва по улиците на Техеран
В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.
Снимка: irandokht.com
Шахът бяга в Рим
Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.
Снимка: tourjan
Измамното спокойствие на Мосадек
На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.
Снимка: snn.ir
Настроенията се променят и напрежението отново нараства
Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.
Снимка: irandokht.com
Решителна битка пред къщата на Мосадек
Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.
Снимка: aftabnews.ir
Автократ, подпомогнат от Вашингтон
Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.
Снимка: picture alliance/Keystone
Един лъч надежда угасва
След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.