Ще имате ли повече желание за учене, ако не го правите заради изпити, оценки или дипломи? Ами ако освен това имате и свободата да учите само онова, което ви е интересно, без да следвате точно определен график? Тук не става въпрос за допълнение към училищната образователна програма, а за неин заместител. Американският професор и директор на Института за иновации в обучението д-р Джон Фолк нарича тази концепция "учене по свободен избор" (free-choice learning). Тя се уповава на твърдението, че необходимостта от знание не може да се наложи "отвън". Подтикът към учене идва от конкретна ситуация, в която човек е попаднал. "Ето, на мен не ми се налага да изучавам човешката физиология. През повечето време дори съм щастлив, че това е така. Но ако отида на лекар и той ми каже, че имам проблем със сърцето, изведнъж решавам, че трябва да науча повече за сърдечната система. Ще уча това не за да стана лекар, а за да знам как да си осигуря по-добър здравословен живот", казва професорът. 

"Защо трябваше да уча тригонометрия?"

Основен компонент на ученето по свободен избор е поставянето на "учебни цели" (learning goals). Фолк отбелязва, че целта на обучението в трети клас например не трябва да е ученикът да бъде снабден със знания за четвърти клас, а после и за пети, шести и така нататък. Целите на училищното образование са насочени към бъдещето - такова, каквото институцията го определя за всички, а не каквото отделните личности, учениците, биха искали да бъде, казва Фолк. Разбира се, предполага се, че съществува връзка между това, което човек учи в училище, и това, което му трябва в живота. Американският професор обаче твърди, че тази корелация не се обяснява достатъчно ясно.

"В гимназията бях принуден да уча тригонометрия. Никога не ми се е налагало да я използвам в професията ми, а съм учен. Защо ми беше тогава да уча тригонометрия? Никой не можа да ми обясни, просто някой някъде беше решил, че така трябва." Фолк е убеден, че никой не научава нищо, освен ако не иска да го научи. Ученето идва от индивидуалната мотивация, а тя - от любопитството и необходимостта. Затова като един от най-големите проблеми на формалната образователна система Фолк изтъква липсващата представа от нуждите и мотивацията на децата. 

"Защо се създават структури, които пречат?"

Подобни критики не липсват и към българската образователна система. Тази година средният успех на матурата по български език и литература се превърна в сензация като "рекордно най-висок в историята" според статистиката. Само половин година по-рано обаче ниските резултати на българските младежи на теста PISA породиха сериозни притеснения за тяхната т.нар. функционална грамотност. И макар и към двата механизма на оценяване да бяха отправени справедливи критики, поддържането на единен образователен стандарт във всички училища и места в страната остава предизвикателство. Според Джон Фолк класическите методите на оценяване - полагането на изпити и поставянето на оценки - не допринасят ефективно за подобряването на качественото учене. Професорът е на мнение, че оценяването в училище до голяма степен се използва за "осъждане" - ученикът е или възнаграден за добрия си резултат, или наказан при незадоволително представяне. Същото се случва и с учебната институция в зависимост от резултатите на нейните ученици. Фолк вижда смисъл в оценяването единствено, ако то дава обратна връзка на учащия се, ако идентифицира силните и слабите му страни и му предлага начини да ги надгради и доразвие. "Ако целта ти е да помогнеш на хората да са успешни в живота, защо създаваш структури, които им пречат да успяват?"

Според американския учен светът се променя така, че е трудно да се предвиди какви умения ще са необходими занапред. Технологиите предоставят начини за общуване, немислими допреди десет или двадесет години. За да отговорят на предизвикателствата на живота, хората трябва да придобиват умения и безспорно едно от тях е как да се изразяват. Това обаче може да се случва по много начини. "Не всеки трябва да може да се изразява писмено. Някои деца вероятно не се справят с писмените работи, но могат да правят видеа, които превъзхождат тези, които учителите им някога биха създали", коментира Фолк по повод задължителния писмент компонент в изпитите по БЕЛ. "Необходимо е да проумеем, че няма една-единствена мярка за всички. Да, трябва да има някакво базово ниво на писмено общуване, но има и други форми на изразяване, които са също толкова въздействащи и важни - чрез движение, чрез музика, визуално. Всички те трябва да бъдат предложени на ученика като възможност да покрие образователното изискване", твърди професорът.

Родителите трябва да бъдат подпомогнати

Методът "учене по свободен избор" все още не е застъпен напълно в никоя образователна програма. За изследователя Фолк това не е пречка той да бъде прилаган в семейството и то от рано. Според професора, родителите трябва да насърчават децата си в създаването на "учебни цели" за всяка година от живота на детето докато е малко, като с течение на времето децата ще се научат да правят това сами. Така те ще се превърнат в "ученици за целия живот" (lifelong learners) - такива, които могат сами да идентифицират какво имат нужда да научат и как да се снабдят с информацията. За целта обаче и родителите трябва да бъдат подкрепени, да знаят къде да намират подходящи ресурси, с които децата им да развиват интересите си.

Американецът намира решение в изкуствения интелект, който да напасва подходящи възможности според интересите на учащите се. "С телефоните, с които разполагаме, имаме достъп до най-големите библиотеки на света с едно докосване. Търсим най-добрия ресторант до нас и ето, имаме съвпадение", онагледява предложението си Фолк. Друг образователен ресурс са и музеите, стига те да са направени привлекателно. Това е сфера, която Джон Фолк задълбочено изследва.

За да сме готови за бъдещето, което носи и добро, и лошо

Американският учен посети България в началото на юни по повод откриването на магистърска програма, свързана с музейна и експозиционна работа. По време на визитата си изнесе и лекция пред кметове от цяла България за стойността на културните преживявания в градските музеи. Не крие, че е притеснен за света, който внуците и правнуците му ще наследят. Въпреки това вярва, че с увеличаването на възможностите и ресурсите за учене хората все повече ще напредват в ученето през целия живот. А това неминуемо ще им помогне да устоят на всичко, което им поднесе бъдещето - и на доброто, и на лошото. Защото ще има и от двете.

***
Вижте и това видео от нашия архив: