Напрежението между Сърбия и Косово отново привлича вниманието. В епицентъра на конфликта между сръбското малцинство и албанското мнозинство в страната е Северно Косово. Ето за какво става дума.

Защо се говори за Северно Косово?

Тази област включва региона северно от река Ибър в Косово. Четирите общини там са населени почти изцяло от етнически сърби, които не признават независимостта на Косово. Те поддържат близки връзки със Сърбия, но имат десет гарантирани места в косовския парламент, както и по двама министри във всяко правителство. От края на войната за независимост на Косово през 1999-а година властите в Прищина така и не са успявали никога да придобият пълен контрол над областта.

Това положение на Северно Косово, в което живеят около 60 000 души, го превръща в зона на беззаконие, в истински рай за престъпниците и крадците. Всички водещи политици от Северно Косово без изключение са съюзници на сръбския президент Александър Вучич. Същевременно сърбите изпитват дълбоко вкоренено недоверие към правителството в Прищина. То се укрепва и от редовното изпращане на специални полицейски сили в региона под предлога за борба с тамошната престъпност.

Какъв е поводът за сегашния конфликт?

Сърбите отново са на барикадите в Северно Косово - едно вече изпробвано средство. Организирайки се онлайн, те успяват само за минути да блокират целия регион - пътища и контролно-пропускателни пунктове. В момента протестите им са срещу ареста на бивш полицай, заподозрян в "тероризъм". Косовската прокуратура го обвинява, че е извършил бомбено нападение в избирателната комисия в Северна Митровица.

Сърбите искаха да предотвратят провеждането на местни избори в региона, които станаха необходими след като всички сръбски политици се оттеглиха от косовските институции в началото на ноември. Четиримата кметове от Северно Косово също подадоха оставки. Няколкостотин сръбски полицаи напуснаха косовските органи на реда, същото направиха и сръбските съдии, които вече не работят в Северно Косово.

Бойкотът на сръбските институции бе предприет в отговор на намерението на косовския премиер Албин Курти да забрани сръбските регистрационни номера в Косово и да наложи замяната им с косовски. За Курти това бе принципен въпрос на реципрочност, тъй като Сърбия не признава косовските номера. За Вучич и за Сърбия пък това е подготовка за "етническо прочистване".

Междувременно Прищина отложи местните избори, както и смяната на регистрационните номера на автомобилите - вероятно под натиска на Европейския съюз и преди всичко на САЩ. Сега Западът настоява и Сърбия да направи стъпки за понижаване на напрежението. Изгледи за това обаче няма.

Може ли Сърбия наистина да изпрати армията?

Това се смята за малко вероятно. В последите години Вучич неведнъж е привеждал сръбските части в "повишена бойна готовност" и е изпращал войници близо до границата с Косово. Тази седмица от Белград обявиха, че искат да изпратят на косовска територия полицаи и войници.

Тази възможност е предвидена в резолюция на ООН от 1999-а година, когато Сърбия де факто капитулира след войната в Косово и бомбардировките на НАТО. Според тази резолюция Белград има право да изпрати "няколкостотин” представители на органите на реда обратно в Косово - но само след одобрението на международната мироопазваща мисия KFOR.

Вучич открито казва, че предложението му вероятно ще бъде отхвърлено. Затова анализатори от Белград заявяват, че действията на сръбския президент са само с пропагандна цел. Но дори Вучич действително да обмисля военно навлизане в Косово, то вероятно би било безсмислено, защото ще доведе до директна конфронтация с международните полицейски и военни сили, разположени в Косово.

Има ли решение на конфликта?

Не съвсем, дори ако Западът в крайна сметка окаже по-голям натиск. Позициите на страните са категорични: В Белград не биха искали "никога" да преговарят за признаването на "отцепването в нарушение на международното право". В Прищина отвръщат, че преговорите с бившите "сръбски окупатори" имат смисъл само ако накрая последва признаване.

Над сто държави признават Косово като независима държава, включително 22 от 27-те държави членки на ЕС. Косово не може да стане член на ООН без съгласието на Сърбия, тъй като партньорите на Белград - Русия и Китай - имат право на вето в Съвета за сигурност.

"Перспективата за ЕС" трябва да послужи като примамка за двете страни. Засега обаче разширяването на ЕС в Западните Балкани е далеч в бъдещето. Сърбия официално е страна кандидатка за членство в ЕС, но преговорите вървят бавно. Косово дори няма статут на страна кандидатка, но смята да го поиска още тази година.

Как влияе на конфликта войната в Украйна?

От февруари насам има опасения, че Русия може да използва близките си връзки със Сърбия, за да открие "страничен фронт" на Балканите. Косовският министър-председател Албин Курти също се притеснява от тази перспектива: подобно на Русия, и в Сърбия мечтаят да възстановят "сръбския свят" в региона. Сръбският президент Вучич контрира със забележката, че Курти се държи като "малък Зеленски".

Картите на Вучич определено са по-слаби. Сърбия не се присъедини към санкциите срещу Русия, с което предизвика недоволството на ЕС. Според социологическите проучвания над 80 процента от сърбите отхвърлят тези санкции срещу "братска държава". Сърбия е зависима не само от руския газ, но и от руската подкрепа по въпроса за Косово.

От друга страна, сръбската икономика е изцяло ориентирана към Запада. Само германските компании осигуряват около 75 000 работни места в Сърбия.