Българската блокада срещу приемането на Северна Македония в ЕС е лишена от логика, защото това членство всъщност е в интерес на България, казва професор Улф Брунбауер от Университета "Лайбниц" в Регенсбург. Интервюто на Люпчо Поповски с Брунбауер е публикувано от информационния портал „Независен“ и цитирано от Македонската редакция на ДВ.

Професор Брунбауер повтаря тезата си, че "коренът на спора се намира в центъра на София, тоест в седалището на българската власт".

"Фантомни болки"

"България ще има много повече полза, ако поддържа добри отношения със Северна Македония. Има две възможни обяснения. Или сред българските политици „фантомните болки“ за Македония са толкова силни, че им пречат да вземат рационални решения, или те сериозно са се объркали и сега не виждат изход, който би им позволил да запазят фасона си у дома."

Войната на Русия срещу Украйна направи спора между София и Скопие още по-важен, казва Брунбауер. Защото всеки спор на Балканите, всяко несъгласие може да бъде използвано от Русия за подкопаване на европейското единство. Освен това, ако присъединяването на Северна Македония към ЕС бъде спряно поради неотстъпчивостта на България, в тази страна могат да наберат сила антиевропейските сили, от което Русия ще спечели.

Ще спечелят и проруските националисти в България, които имат интерес от повишаване на напрежението, гласи анализът на професор Брунбауер. „Да, България разбира се няма да започне война, но въпреки това историческите аргументи в случая будят загриженост“, казва още той в интервюто си за „Независен“. Брунбауер пояснява: войната на Русия в Украйна показва, че трябва да приемаме на сериозно положението, когато политици в една държава твърдят, че хората от друга държава са част от същата нация. „Това е опасна идеология,“ коментира Брунбауер.

Има ли "обща история"

Германският професор е добър познавач на балканската история и неведнъж е попадал в центъра на българо-македонския исторически дебат. В това интервю той казва, че не харесва термина „обща история“. „Защото всеки индивид, всяка група, всяко място преживяват историята по различен начин.

Разбира се, по време на Византийската и на Османската империи, а по-късно през югославския период, Македония като регион принадлежи, заедно с други региони, към една обща политическа рамка.

Общият политически покрив обикновено създава прилики между различните региони, но тази общност не означава еднаквост. Намирам термина „споделена история“ за по-добър, защото той признава, че може да имаме нещо общо, но го виждаме много различно.“

Професор Брунбауер смята, че концепцията за „обща история“ може лесно да бъде манипулирана, когато вярваме, че само народи (етнически групи) имат своя история. „Тогава твърдението, че имаме обща история може да се използва като оправдание за това, че се отрича съществуването на другия народ. Вижте например есето на Путин „За историческото единство на руснаци и украинци“. Да, руснаците и украинците споделят история, а украинците споделят и друга история и с други народи. Но руснаци и украинци нямат обща история, защото интерпретират миналото по много различен начин“, обяснява професорът.

Според собствените му думи Брунбауер би приел да бъде член или външен наблюдател в работата на смесената българо-македонска Историческа комисия. Той смята, че отказът на българската страна да приеме чужди експерти в работата на Комисията се дължи на страховете ѝ, че няма да се намери реномиран специалист по балканска история, който би подкрепил позицията ѝ.

Виновни са не историците, а властта, която ги избира

"В България има отлични историци, които гледат с критично око на българските възприятия за Македония, но те не бяха избрани в Комисията. Има и отлични историци-компаративисти в София и в други университети, но те също не са представени в Комисията. Тоест, не са виновни историците, а правителството, което ги избира", казва Брунбауер.

Германският професор отправя критика и срещу ЕС заради това, че Брюксел не полага достатъчно усилия за присъединяването на нови страни, което – по неговия израз – било „взето за заложник“ от държавите членки. „Структурен проблем е принципът на единодушието, който се прилага в процеса на присъединяване. Което всъщност означава, че всяка държава може, по каквато и да било причина, да блокира целия процес“, казва Брунбауер.

ЕС като "заложник на нечии интереси"

Това всъщност звучи като покана да вземеш процеса на присъединяване за заложник в интерес на своята собствена програма, колкото и тя да е параноична, смята професорът. А за ЕС този проблем е централен, защото ограничава възможностите му да действа стратегически, след като във всеки един момент едно отделно правителство може да подкопае най-важния му външнополитически инструмент: обещанието за членство. Така че българската блокада може би ще доведе до преразглеждане на това положение в Брюксел, смята професор Улф Брунбауер.