През май 2022 година, няколко месеца след началото на руската инвазия , в Берлин е трябвало да се проведе дезинформационна кампания срещу Украйна : със стикери и графити. Поне такъв е бил планът на Ян Марсалек, издирваният за търговска измама, злоупотреба с доверие и за редица други имуществени и икономически престъпления бивш член на ръководството на фалиралия концерн Wirecard, за когото се предполага, че е избягал в Русия. Според информация на западните служби за сигурност той действа като агент на Москва, припомня германската обществена медия АРД.

Четири издания – германските WDR, NDR, "Зюддойче Цайтунг" и австрийското списание "Профил" разполагат с чатове, в които Марсалек е писал след бягството си. От тях става ясно, че той очевидно е давал в Телеграм указания от Москва на своя български контакт Орлин Русев във Великобритания да проведе акцията със стикерите и графитите.

Британските власти са открили съобщенията в Телеграм след ареста на Русев. Междувременно той се призна за виновен в шпионаж за Русия и получи дългогодишна присъда - заедно с още няколко други български граждани . Сред шпионираните от тях обекти и лица са били американска военна база в Германия и журналисти, критични към Русия. Не са се притеснявали да обсъждат дори варианти с убийства, става ясно от публикацията на АРД.

Целта: да се подкопае подкрепата за Украйна

В други съобщения, които вече са анализирани, двамата са обсъждали как да бъдат изработени нужните стикери и графити. Те трябвало да създадат впечатлението, че в Берлин има симпатизанти на украински десни екстремисти. За целта били избрани мотиви – рунически символи и вълчи куки, както и логото на украинската бойна група "Азов", която в миналото е имала контакти с десни екстремистки групи.

Според чатовете, на 1 май 2022 Русев изпратил няколко души в германската столица за "Операция Берлин". Марсалек от своя страна е поддържал контакт с  възложителите на поръчката в Русия: "Обсъдих кампанията в Берлин с нашите приятели и те я намират за страхотна", се казва в чата. "Всички казват, че тя не може да бъде игнорирана от медиите (…) Детската градина, Бранденбургската врата и музеят на Ане Франк им харесаха много."

На знакови места като Бранденбургската врата, Еврейския музей, Мемориала на убитите евреи в Европа или в център за набиране на кадри за Бундесвера е трябвало да бъдат поставени стикери и изрисувани графити, които да изразяват подкрепа за Украйна и антируски настроения. Лицата, на които е било възложено това, обаче с изненада установили, че за празничния 1 май в града имало много полицаи.    

Марсалек предложил да се разшири акцията и в други части на града. "Ако е възможно, трябва да разпръснем графитите на "Азов" безразборно из града, особено в "нормалните" райони, за да дразним населението", се казва в негово съобщение. "Може би трябва да отидем и в други градове, може би в Източна Германия, за да вербуваме истински нацисти. И във Виена, Австрия (...) Да направим графити на "Азов" навсякъде в града. Хората трябва да знаят, че нацистите са се върнали в града."

Указания и за акции в Мюнхен и Хамбург

В съда в Лондон една от обвиняемите призна, че е била в Берлин с доверен човек на Русев. "Той залепи стикери на различни места", обясни тя и уточни, че става дума за около 15 стикера. Самата тя не знаела нищо за дезинформационна кампания, насочена срещу Украйна.

Стикерите във Виена също доказват, че акцията наистина е била проведена. Друга българка е признала пред австрийските следователи, че е лепила стикери. Има и индикации за акции в Мюнхен и Хамбург.  

От новините става ясно, че очевидно не всичко е минало по план. На 4 май 2022 Русев написал на Марсалек, че двама от наетите, които "са рисували върху еврейския мемориал", са били арестувани.

Преувеличавал ли е Русев?

Русев обаче съобщавал редовно и за успехи, а за акциите имало снимки и видеоклипове. Така например в 4:30 сутринта руска детска градина била изрисувана с графити. Лепенки били оставени и върху Берлинската стена, като общо в Берлин били разлепени 4000 стикера. Преувеличено ли е това, пита АРД.

Медията подчертава, че Русев е имал интерес да представи акциите възможно най-успешно, за да получи последващи поръчки от Марсалек . На запитване от берлинската полиция са отговорили, че нямат информация за почти нито една от описаните акции. Потвърдили са само за една жалба от май 2022: в руска детска градина е било установена драсканица с боя "във връзка с конфликта между Русия и Украйна".

Според прокуратурата производството е било прекратено, тъй като не е имало улики за извършителите. Адвокатите на Марсалек и Русев досега не са отговорили на изпратени запитвания.

Според чатовете Марсалек се е учудил, че в медиите не се споменава нищо за акцията. "Странно, досега нищо в пресата", се казва в съобщение от 16 май 2022 година. Решил е, че медиите са били притиснати да не пишат за това. Явно не му е хрумнало, че българските му агенти в крайна сметка може би не са били толкова усърдни и успешни, колкото са твърдели те самите. Или пък го е разбрал, но го е запазил за себе си, се казва още в публикацията на АРД. 

***
Вижте и това: