След месеци на безплодни преговори, на 24-и март 1999-а година НАТО се намеси в гражданската война между югославската армия и сръбските сили за сигурност от една страна, и Армията за освобождение на Косово (АОК) от друга. С въздушни удари по цели в Сърбия държавите от Алианса искаха да принудят югославския президент Слободан Милошевич да прекрати етническата чистка в Косово, за да бъде избегната и хуманитарната катастрофа в сръбската провинция, от която се опасяваха в ООН.

За ударите, при които загинаха и цивилни, макар че бяха извършени с прецизни оръжия, съюзниците от НАТО нямаха мандат от ООН. Държавите от Алианса, под ръководството на президента на САЩ Бил Клинтън, сами си дадоха такъв мандат: те бяха твърдо на мнението, че "хуманитарната интервенция" е необходима, за да се предотвратят още по-големи злини. Освен това трябваше да се приложат резолюциите на ООН, които Югославия не беше изпълнила.

След 25 години обаче повечето юристи, които се занимават с международно право, смятат, че мисията на НАТО не се вписва в рамките на международното право.

Морално задължение, но не и законно?

"Преобладаващото мнение е, че това е престъпление. Още предварително беше казано, че военни мерки срещу Сърбия могат да бъдат предприети само с разрешението на Съвета за сигурност. За други оправдания не може да става и дума, поне според преобладаващото мнение", казва пред ДВ преподавателят по международно право в Европейския университет "Виадрина" във Франкфурт на Одер професор Волф Хайнчел фон Хайнайг.

Причините за намесата на НАТО, посочени от западните политици тогава, се простираха от защитата на населението в Косово и стабилизирането на Западните Балкани до блокадата, наложена в Съвета за сигурност на ООН от страна на Русия и Китай. Тогавашният германски външен министър Йошка Фишер също подкрепи тезата, че намесата е била морално необходима, за да се предотвратят кланета като тези в Босна и Херцеговина. "Това са добри съображения. Но международното право не се създава от малка група хора и не е обичайно право. Необходимо е преобладаващо мнозинство от държави. А ние нямаме такова", казва Фон Хайнайг.

Русия изкривява действителността 

Нападението на НАТО срещу Югославия, приключило на 10-и юни 1999-а година, след като Слободан Милошевич се предаде, е своеобразен грях от гледна точка на международното право, казва още професорът. "След това същите аргументи, които тогава използваха осемте държави от НАТО, участвали в бомбардировките, чухме да се повтарят при анексирането на Крим."

При анексирането на Крим през 2014-а година Русия се позова на предполагаемия прецедент, за да защити населението на полуострова от предполагаема заплаха. След това руският президент Владимир Путин приложи същия модел при нахлуването в Украйна на 24-и февруари 2022-а: аргументира се с това, че населението на Източна Украйна било поискало помощ, и се позова на Устава на ООН като оправдание за т.нар. "специална военна операция".

Преценката на експерта по международно право Волф Хайнчел фон Хайнайг по въпроса е ясна: "Дори да се признае необходимостта от хуманитарна намеса, руските аргументи са абсурдни. Не може и дума да става за това, че условията в Косово тогава - споменавам само прословутото етническо прочистване - са били същите като тези в Крим или в Югоизточна Украйна."

Оправдание за войната срещу Украйна няма

Следователно ситуацията преди 25 години на Западните Балкани не може да се сравни с тази в Украйна днес. Руската инвазия и мащабната война срещу Украйна остават незаконни според международното право. "Това е разплатата за мисията в Косово: сега се сблъскваме със същите аргументи, които изтъкнахме тогава, макар че фактите са коренно различни", казва професор Волф Хайнчел фон Хайнайг от университета "Виадрина".

Правната преоценка на операцията на НАТО срещу Югославия не доведе до никакви последици за участниците - нито в Трибунала на ООН за бивша Югославия, нито в други международни съдилища. В настоящия случай с войната в Украйна Международният съд в Хага постанови още през март 2022-а година, че Русия трябва да прекрати всички бойни действия в Украйна. Тя обаче отказва да изпълни това. А основният процес, свързан с Конвенцията против геноцида, още тече.

Вижте и това видео на ДВ: