С тези осем навика можем да удължим живота си. При това с повече от 20 години. Ето какво сочат резултатите от ново изследване:
Снимка: Channel Partners/Zoonar/picture alliance
Реклама
За никого не е тайна, че здравословните навици удължават живота. Но колко допълнителни години можем да "спечелим"? Ново изследване от САЩ дава изненадващ отговор - над 20.
В периода 2011-2019 година екипът на Сюан-Маи Нгуен от Университета на Илинойс е изследвал над 700 000 американски ветерани на възраст между 40 и 99 години. Наскоро учените са представили резултатите от своето изследване, научаваме от публикация на АРД.
Осем са ключовите фактори за дълголетие
Данните за ветераните са събирани в рамките на националната изследователска програма "Милион ветерани", която проучва как гените, начинът на живот и военният опит влияят върху здравето на бившите военнослужещи. Учените стигат до заключението, че 40-годишните мъже могат да удължат живота си със средно 23,7 години, ако направят ежедневието си по-здравословно. При жените годините са съответно 22,6. Но как изглежда това здравословно ежедневие? Учените определят осем ключови фактора.
Човек трябва да бъде физически активен, да се справя добре със стреса, да се храни добре, както и да спи редовно и дълбоко. Поддържането на добри социални контакти също е ключово. И още: за да живеем по-дълго, не бива да пушим, да пием прекомерни количества алкохол и да злоупотребяваме с опиоидни болкоуспокояващи.
Проучването стига до заключението, че дори да променим навиците си чак в по-напреднала възраст, това пак ще е от полза. Както и че подобряването дори на един фактор се отразява положително на продължителността на живота. "Колкото по-рано, толкова по-добре, но дори да предприемете една малка промяна на 40, 50 или 60 години, това пак помага", казва Нгуен.
Ограничената физическа активност, пушенето и зависимостта от опиоиди повишават най-много риска от смърт - с между 30 и 45 процента. При постоянен стрес, прекомерна употреба на алкохол, нездравословно хранене и лош сън рискът се покачва с около 20 процента.
Дванайсет суперхрани за добро здраве
Етикетът "суперхрана" превърна някои екзотични продукти като чия, киноа и годжи бери в хит. Но в Европа също растат плодове и зеленчуци, които са много полезни и не им отстъпват по нищо. Тук сме подбрали 12 от тях.
Снимка: picture-alliance/dpa/H. Hollemann
Червено цвекло
Червеното цвекло е особено популярно през зимата. То се бере през есента и може да се съхранява с месеци. През студената част на годината червеното цвекло се превръща в източник на витамини. В Германия казват, че то прави слабите силни, страхливите смели, а тъжните весели. Според някои проучвания покачва и либидото. Какво повече можем да искаме от една суперхрана?
Снимка: picture-alliance/Arco Images/Larssen G.
Коприва
Тя пари, разпространява се бързо и в повечето дворове е смятана за плевел. Проучванията обаче сочат, че копривата има хранителни качества, които изненадали дори учените. Оказва се, че растението съдържа два до четири пъти повече желязо от спанака, повече калций от млякото и е много богато на витамин A, C и E. А след топлинна обработка дори вече не пари.
Снимка: wilderwegesrand.de
Череши
Черешите, сладки или кисели (вишни), се числят към най-полезните плодове. Те облекчават болките в мускулите и предотвратяват сърдечни заболявания, подсилват имунната система и подобряват мозъчната дейност. Изследвания показват, че съдържат и мелантонин - хормона, който регулира цикъла на съня. Това означава, че черешите помагат и срещу безсъние.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Gollnow
Боровинки
Боровинките са сред плодовете с най-високо съдържание на антиоксидантни и хранителни вещества. Може би това е една от причините в германския град Егезин, провинция Мекленбург-Предна Померания, наричан още "градът на боровинките", всяка година да се провежда фестивал на боровинките, по време на който традиционно се избира и "Кралица на боровинките".
Снимка: Colourbox
Облепиха
Зърната на растението облепиха, известно още като ракитник, съдържат много повече витамин C от портокалите и лимоните. Високото съдържание на витамин B12 пък го прави особено привлекателно за веганите, тъй като той иначе се съдържа само в животинските продукти. По северното крайбрежие на Германия - района на Балтийско море - облепиха се смята за специалитет.
Снимка: Colourbox
Касис
Китайският плод годжи бери се смята за един от най-полезните изобщо. Касисът, който се отглежда в Европа и Азия, съдържа също толкова витамини и оказва сходно положително влияние върху организма. Освен това съдържа една седма от калориите на годжи бери - стига да не бъде консумиран под формата на мармалад или ликьор, разбира се.
Снимка: Colourbox
Ябълки
Всички знаем, че ябълките са много полезни. Всеки германец, например, изяжда средно по 17 килограма ябълки годишно. Ябълките са плод с ниско съдържание на калории, но с много антиоксиданти, които помагат на мозъка, сърцето, кожата и костите. Те намаляват и риска от диабет.
Снимка: pictue-alliance/dpa/P. Pleul
Тиквени семки
Тиквата е донесена в Европа от Северна и Южна Америка. Тиквените семки са източник на протеини, омега 3 мастни киселини и фибри. Те съдържат и висока концентрация на минерали като магнезий и цинк.
Снимка: Colourbox
Ленено семе
Лененото семе е богато на хранителни вещества, съдържа много протеини, баластни вещества, витамин B и минерали. Картофите с извара и ленено семе са традиционно германско ястие. То е разпространено също така в хлябовете и мюслито.
Снимка: picture-alliance/ZB/P. Pleul
Брюкселско зеле
Много хора не обичат брюкселско зеле заради специфичния му вкус. Вероятно то е по-предпочитано от тези, които знаят колко е богато на хранителни вещества: 100 грама брюкселско зеле задоволява дневната нужда от витамин C и K. Зеленчукът е също така източник на желязо, фолиева киселина и калций. Той допринася и за хормоналния баланс.
Снимка: Colourbox
Шипка
Шипката съдържа витамин C и каротиноиди. Чаят и мармаладът от шипки е много популярен - както в Германия, така и в България. В провинцията Баден-Вюртемберг има специална биоферма, в която се отглеждат шипки.
Снимка: picture-alliance/dpa/F. Kraufmann
11 снимки1 | 11
Изброените фактори могат да увеличат и риска от онкологично заболяване. Според Световната здравна организация най-опасни са именно алкохолът, недостатъчната физическа активност и нездравословното хранене. Наднорменото тегло, тютюнопушенето, консумацията на захар, червено и преработено месо, както и излагането на ултравиолетови лъчи също повишават риска.
Ключова е превенцията. Колкото повече хора в една страна знаят за рисковите фактори, толкова по-голям е делът на тези, които полагат усилия да ги овладеят, установяват от Националния център за изследване на рака в германския град Хайделберг. "В Германия около 40% от всички случаи на онкологични заболявания се смятат за предотвратими", казват от организацията.
Българите са първенци по тютюнопушене
Скорошно проучване на здравната организация Medical Aid изследва начина на живот в 50 държави. Според него България е първа в класацията за най-нездравословен начин на живот, Германия е на девета позиция. Сред рисковите фактори, изследвани от Medical Aid, са затлъстяването, липсата на физическа активност, консумацията на алкохол, тютюнопушенето и болестите, предавани по полов път.
38,5% от българите не се движат достатъчно, а една четвърт от населението на страната е затлъстяло, съобщава на свой ред "Щерн". А според данни на Евростат България е държавата с най-голям дял на пушачите - 28,7%, следвана от Гърция (23,6%) и Латвия (22,1%). България е и сред страните, в които най-голям процент от населението пие алкохол всеки ден - 10,2 на сто. Подобни са стойностите и за Хърватия. Пред тях са само Италия (12,1%), Испания (13%) и Португалия (20,7%).