DIN EN ISO 2016 е нормата, с която започва денят на много германци: тя определя какви трябва да бъдат четките за зъби и по-специално колко устойчиви да бъдат фините им косъмчета, за да не изпадат при миене на зъбите в устата, пише AРД.

Германско вманиачаване по правилата? Някои определено могат да сметнат това предписание за прекалено. А това е само една от десетките хиляди норми, които регламентират живота в Германия – от четките за зъби до изграждането на многоетажни сгради.

Повечето норми са международни

Точно една такава сграда в Берлин носи гордия надпис DIN на фасадата си – Германски институт за нормиране. Дружеството, което в голяма степен се самофинансира, носи отговорността за спазването на над 35 000 норми, информира AРД. „Повечето от тях са международни, т.е. такива, каквито използваме, за да продаваме нашите германски продукти на световния пазар“, казва за обществено-правната медия Кристоф Винтерхалтер от DIN.

Той дава следния пример: веригите за доставки могат да функционират гладко само ако контейнерите за корабите са съвместими с габаритите на превозни средства, складове и пристанища.

Според дефиницията нормата е „документ, изготвен с консенсус и приет от призната институция, който определя общите повтаряеми правила, директиви или характеристики за определени дейности или техните резултати“. Това също е норма с номер – норма, която регламентира какво е норма. Философията смята нормите за социални споразумения, по които общността се е договорила, за да опрости съвместния си живот.

Безпроблемни вериги за доставки

Така стоят нещата и в икономиката, отбелязва AРД. Стандартите и нормите гарантират, че контейнерът ще пасне на кораба, винтът – на резбата, хартията – на принтера, кредитната карта – на банкомата, кондомът ... и т.н. Именно това съгласуване определено носи икономически ползи.

Според Винтерхалтер германската икономика пести годишно към 17 милиарда евро благодарение на нормите. „Представете си да няма норми. При това положение всички технически подробности между фирмите трябва всеки път да се договарят двустранно под формата на търговски споразумения. А така всичко върви гладко – щом нормите се спазват“, казва той.

Тъй като нормите DIN, точно както и моралните, в никакъв случай не са правно обвързващи, а доброволни, посочва AРД. Спазването им се превръща в задължение само ако са вписани в закон или в директива като тези на ЕС.

Шест страници за това как се вари чай

Така например стандартът ISO 8601 е повече споразумение, отколкото закон, но изобщо не е без значение, тъй като определя, че една седмица се състои от седем дни и започва от понеделник. Това определено е необходимо, когато се уговаря среща. Или пък ISO 22774, който регламентира трайността на връзките за обувки и дава сигурност, че няма да се появите на среща със скъсани връзки, обяснява AРД.

Разбира се, има и норми, от които днес едва ли някой има нужда. Като например ISO 3103: шест страници, в които е описано как да бъде сварен перфектният чай. Те съдържат и указания за големината, материала и формата на каната, както и за количеството вода, времето, в което чаят трябва да престои във водата, че и за правилното добавяне на млякото. Тази норма е от 1980 година и вероятно днес не би попаднала в нормативния справочник.

Но и до днес в Берлин постъпват заявки за нови норми, пише AРД. Такава заявка може да подаде всеки, без изключение. Но – само ако спазва нормата за подаване на заявка, каквато също съществува. В противен случай би било твърде лесно, иронично заключава AРД.

***