По време на двудневния празник през септември всички хора трябва да се отвърнат от лошото и да правят добро, тъй като на Рош а Шана (началото на годината) трябва да се отчетат пред Бога. Звукът на шофарите (специални ритуални рогове) призовава вярващите към вътрешен размисъл - като преди 2000 години. Евреите нямат право да споменават Божието име, затова се говори за Всевишния.

Пасха (Песах) е денят на възпоменанието на излизането на евреите от Египет. Ортодоксалните вярващи се кланят пред Стената на плача в Йерусалим. По време на осемдневния празник Песах не се яде нищо с квас - тъй като предците в бягството си са имали само безквасен хляб. Светските семейства по традиция се събират, а ортодоксалните дори изчистват всички кухненски съдове, за да остане храната кашерна.

Съгласно преданията на планината Синай Бог обявява пред еврейския народ десетте божи заповеди и така Шавуот е денят на "получаването на Тората". Освен това той е денят на първата реколта - когато първото зърно вече е узряло, както и някои плодове. По библейско време на този ден в Йерусалим се принасяли в жертва два пшенични хляба, направени от новата реколта.

Седмиците между Пасха и Шавуот са време на траур. В тези дни евреите не бива нито да си подстригват косите, нито да празнуват сватби. Но на 33-я ден траурът приключва - настъпва празникът на радостта Лаг Ба Омер. В този ден се чества Шимон Бар Йохай, който по римско време тайно изучавал Тората в пещера. И до днес в негова чест през май се палят огньове.

В продължение на десет дни евреите се каят за греховете си. По време на церемонията "капарот" греховете се предават на кокошка или петел, а десетият ден е ден на строги пости. Не бива не само да се яде и да се пие, но и къпането е забранено на най-важния еврейски празник. Тъй като в този ден Господ произнася присъдата си за хората. Вярващите през целия ден се молят в синагогата.

Преди 3000 години израилтяните живеят в робство под властта на фараоните. Мойсей получава от Господ поръчението да ги отведе в Обетованата земя. Пътят през пустинята продължил 40 години, като пътьом евреите живеели в "сукот" - шатри. Затова напомня празникът на колибите - еврейският празник на реколтата. През есента след прибирането на реколтата от плодове и грозде вярващите влизат в колиби.

Сукот приключва с празника "Шемини Ацерет" и "Симхат Тора": първият бележи началото на зимата, вторият е празникът на радостта от Тората - еврейската Библия. Всички свитъци на Тората в синагогата се изваждат и се разнасят седем пъти из храма. Равинът танцува, а накрая се дава благословия.

В продължение на два века под господството на гърците евреите нямали право да изповядват своята религия, но през 164-а година пр.н.е. си възвърнали Йерусалим. В храма имало каничка с масло за запалване на свещите. Маслото стигало само за една нощ, но в крайна сметка свещите горяли цели осем дни - истинско чудо. Затова на Ханука в продължение на осем се палят свещи в знак на благодарност.

Този януарски празник бележи края на дъждовния период - дотогава растенията могат да виреят спокойно. По традиция на Ту би Шват се ядат плодовете, които се отглеждат в Израел: грозде, орехи, смокини, фурми, маслини, нарове и зърнени култури. Междувременно в Израел този празник е и Ден на опазването на околната среда, в който хората в цялата страна засаждат разсад.

Както пише в Тората, някога персийският министър Аман искал да унищожи всички евреи. Но Естер - еврейката, съпруга на краля, спасила своя народ. Когато равинът чете нейната история, при споменаването на мразещия евреите Аман се вдига шум с кречетала. Освен това Талмудът насърчава пиенето от радост след ритуала. Хората обикалят улиците, облечени в пъстри дрехи.

Шабат продължава от залез слънце в петък до събота вечерта. Работата е забранена, вярващите евреи посещават в този ден синагогата. На Шабат не бива да се пали огън, същото важи и за електрическата светлина или печката. Но празничната свещ в семеен кръг се пали още на предния делничен ден. За отделяне на празника и делника се произнася благословия.