В много европейски традиции Коледа носи подчертано християнско название. Такива са руското Рождество, италианското Natale със същото значение, френското Noel чрез звукови трансформации пак от същия корен, немското Weihnachten "светите нощи" и английският Christmas "Христова меса". У нас Рождество Христово е официалното църковно название на празника, но масово използваме названието Коледа, което е продължение на римските традиции.

Римските жреци тържествено обявявали началото на новия месец, наричан Kalendae. Календи, както и думата календар, произлиза от глагола calare - "възгласявам". Най-тържествено били отбелязвани януарските календи - празник на ново начало и всеобща радост. По времето на Юстиниан в този празник се влага ново, християнско съдържание, и той се разпростира от Коледа до Богоявление. Ние възприемаме думата Колeда като синоним на Рождество Христово.

Коледа, Крачун, Божич

Християнската символика е призвана да замени езическия празник на зимното слънцестоене. Тогава слънцето "прекрачва“ от зима към лято, затова празникът е бил наричан Крачун - название, запазено у румънци и унгарци като име на Коледа. След този ден денят "просиява", затова месецът е носел старото название просинец - у нас януари, а при чехи и хървати декември. Старото име на декември у българи и албанци е било коложег, поради обичая да се палят и търкалят колела като символичен образ на слънцето.

В Западна България и в земите на бивша Югославия Коледата се нарича Божич. Това е името на древен персонаж, когото възпяват в коледните песни като Млада Бога. Той е символ на младостта и новото начало и се противопоставя на Бъдника, символизиращ старата година. Бъдник се нарича специално избран пън, който гори през цялата Бъдни вечер. В названието Бъдник учените откриват древни индоевропейски корени, сродни на индийския демон Ahi Budhnya (Ahi "змей" от дълбините - budhпа). Понякога Бъдникът се оформя с брада като старец и се нарича Стария бог или дедник. Изгарянето на Бъдника в края на старата година символизира поразяването на змея чрез огън и отбелязва началото но нов сезонен цикъл, гарантиращ плодородие.

Традиционни и по-нови обичаи

С Бъдника се извършват ритуални действия, в които той се третира като живо същество: хранят го, дават му да пие вино от стомната. За тази цел в пъна издълбават специална трапчинка – "устата на Бъдника". В трапчинката сипват масло, мед, пшеница, после я залепват с восък. В замяна очакват Бъдникът да ги дари със здраве и плодородие.

Обичаят да се гори пън на Коледа е съществувал и в други европейски традиции. Такива са английският yule log - "коледен пън" и френският bûche de noël  - "устата на Коледа".

В началото на новото време традициите се променят. В много страни е съществувал обичаят срещу Валпургиева нощ да издигат украсено майско дърво, най-често бреза. В северните германски градове започват и на Коледа да украсяват елха, която окичват с лакомства. Вместо горящия коледен пън, на елхата се поставят свещи, които осветяват коледната нощ.

Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз, Ноел Баба  

Образът на Коледа в Англия започва да се персонифицира още през 15-и век, а два века по-късно за пръв път се появява името Дядо Коледа. По-късно той се слива с образа на Св. Никола, който раздава дарове на децата. Сред холандските заселници в Америка името на Свети Никола е звучало Sinter Niklaas, разговорно Sante Klaas. През 19-и век американският Санта Клаус пристига и в Англия, а Дядо Коледа се превръща в таен нощен посетител, който донася подаръци.

Руският приказен герой Морозко е бил описван като дребно старче, което наказва лошите и възнаграждава добрите деца. През 19-и век писателят В. Ф. Одоевски написва приказката "Мороз Иванович" и постепенно фолклорният персонаж се превръща в познатия ни Дядо Мраз, съпровождан от внучката си Снежанка. След Октомврийската революция Дядо Мраз, наред с всички коледни традиции, се подлага на преследване, но през 30-те години се завръща - този път на Нова Година, която е празник, изчистен от религиозна символика.

Сега Дядо Коледа е популярен в много страни по света. В Турция той е известен като Ноел-баба, а в Япония - като Сантакуросу.