През годините Израел е ликвидирал свои врагове по различни начини - чрез отрова в ухото, взривяване на телефон и обстрел от хеликоптер. Тук разказваме историята на т.нар. целенасочени убийства:
Реклама
В сряда политическият лидер на терористичната организация "Хамас" Исмаил Хания, който е един от главните преговарящи за прекратяване на огъня в Газа, беше убит в жилището си в Техеран с бомба, взривена от дистанция.
Убийството на Хания може да бъде описано като "целенасочено убийство". Според правните експерти от Международния комитет на Червения кръст подобен тип убийство представлява "умишлено и предварително планирано използване на смъртоносна сила от страна на държава или организирана въоръжена група срещу конкретно лице извън техния физически обсег". Израел официално не е потвърдил, че стои зад атаката, но е много вероятно именно правителството на Нетаняху да е издало заповедта. Страната има дълга история на извършването на подобни целенасочени убийства и често не поема официално отговорност за тях.
"Целенасочено осуетяване на тероризма"
Според швейцарския професор по право Нилс Мелцер Израел вероятно е първата държава в света, която по време на Втората интифада през 2000 г. признава, че води политика на целенасочени убийства или "политика на целенасочено осуетяване на тероризма", както я наричат властите там. Израел не е единствената страна, която прилага тази практика. Много други държави - включително САЩ, Русия, Швейцария, Германия и Великобритания - също извършват целенасочени убийства. Според юристи след 11 септември 2001 г. те стават все по-приемливи в световен мащаб. Целенасочените убийства често предизвикват правни спорове, тъй като те - особено когато са извършени в друга държава - се възприемат като нарушение на суверенитета на страната. Но няма единодушно мнение дали и кога този вид действия са в разрез със закона.
"В моите репортажи установих, че след Втората световна война Израел е използвал покушения и целенасочени убийства повече от всяка друга държава на Запад, като в много случаи е застрашавал живота на цивилни граждани", пише израелският разследващ журналист Ронен Бергман през 2018 година в "Ню Йорк Таймс".
Кога Израел е прибягвал до целенасочени убийства?
През 1960-те години Израел многократно се опитва да ликвидира Ясер Арафат, лидера на Организацията за освобождение на Палестина. Опитите включват потенциално сваляне на пътнически самолети, на които се е намирал, и манипулиране на палестински затворник с цел да го убие. Арафат умира във Франция през 2004 г. на 75-годишна възраст. Официалната причина за смъртта му е инсулт, причинен от заболяване на кръвта. По-късно се разпространяват слухове, че всъщност е бил отровен от Израел, но те никога не са потвърдени, дори и след аутопсия.
През 1996 година Яхия Аяш, "инженерът" на бомбите на Хамас, е убит чрез взривно вещество, заложена в телефон, по който той разговаря.
На следващата година агенти на израелските тайни служби инжектират отрова в ухото на Халед Мешал, ръководител на политическото крило на Хамас, докато той е в Аман, Йордания. Йорданският крал заплашва да даде под съд израелските агенти и да се откаже от мирното споразумение между двете държави, ако не бъде осигурена противоотрова. Такава е доставена и Мешал оцелява.
През 2000 г. израелски хеликоптери обстрелват с ракети колата на високопоставения активист на Фатах Хюсеин Абаят в село на Западния бряг. Загиват Абаят и двама цивилни. Експертите смятат, че с това убийство е поставено началото на целенасочени убийства като израелска държавна политика.
През 2002-а Израел бомбардира дома на хамаския военен лидер Салах Шехаде, като убива него, семейството му и 12 съседи.
През 2004 година Израел започва операция в ивицата Газа в отговор на убийството на две израелски деца от палестинска ракета. През тази година израелски въздушен удар убива експерта на Хамас по ракетите Аднан ал Гул и негов помощник, докато те пътуват с кола в Газа. По-късно пак там израелски хеликоптер ликвидира един от основателите на Хамас - Ахмед Ясин. Друг от съоснователите на Хамас - Абдел Азиз Рантиси - също е убит от ракети, изстреляни по колата му от израелски хеликоптер.
През 2009 година Низар Раян, политически лидер на Хамас, е убит от израелски бомби в Газа заедно с девет членове на семейството му. Министърът на вътрешните работи на Хамас - Саид Сейям - е убит при израелски въздушен удар в същата година.
На следващата година Махмуд ал Мабхух, един от основателите на военното крило на Хамас, е убит от израелски агенти в хотелска стая в Дубай.
През 2012 година ръководителят на военното крило на Хамас - Ахмед Джабари, е убит след израелски въздушен удар по колата му в Газа. Десет други души също са убити.
През декември 2023 година при атака с безпилотен самолет в Дамаск, Сирия, е убит Сейед Рази Мусави, съветник на иранската паравоенна Революционна гвардия. Израел не е поел отговорност за нападението.
***
Вижте и тази галерия за Израел:
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.