Редица климатични експерти са обнадеждени, че дупката в озоновия слой ще бъде затворена след около 40 години. Пряка намеса в климатичната система на Земята обаче трябва да се избягва.
Реклама
Дупката в озоновия слой продължава да се свива и според изследователи може да бъде затворена след 40 години. Експертите очакват озоновият слой да се възстанови напълно до 2066 г., включително и над Антарктида, съобщават от Световната метеорологична организация (СМО), Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) и правителствени агенции в САЩ и ЕС.
Поради дупката в озоновия слой до повърхността на Земята достигат повече ултравиолетови лъчи, която има отрицателно въздействие върху хората и околната среда. Според последния доклад озоновият слой над Арктика се очаква да се възстанови до 2045 г., а над Антарктида - около 20 години по-късно. В останалата част на света възстановяването се очаква до 2040 г.
За първи път изследователите установяват дупката в озоновия слой през 80-те години на миналия век.
В миналото фреоните се използваха широко в спрейовете за коса, климатиците и хладилниците. С Протокола от Монреал за защита на озоновия слой от 1987 г. се забраняват хлорофлуоровъглеводородите.
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
Климатът - заплаха за културата и историята
Промените в климата променят и ситуацията за много културни ценности: сгради, градски стени и паркове трябва да бъдат подготвени за суша и други екстремни условия.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Дрезден
През 2002-а година "наводнението на века" остави под вода големи части от Дрезден и застраши множество културни ценности. Наводнен бе и бароковият комплекс "Цвингер". Общината създаде работна група, която да осигури подготовката за екстремни природни явления в бъдеще - чрез т.нар. климатично моделиране.
Снимка: Matthias Hiekel dpa/lsn/picture alliance
Венеция
Градът, изграден върху острови, отдавна се бори с влиянието на водата, но климатичните аномалии подсилват явленията като наводнението от 2019-а година. Наводнена бе и операта (на снимката), пострадаха и дворци, и църкви. За научните изследвания от значение са не само този вид екстремни метеорологични събития, но и дългосрочните промени, причинени от изменението на климата.
Снимка: Annette Reuther/dpa/picture alliance
Замъкът Морицбург
В миналото основен проблем за културните ценности бе високата влажност на въздуха, изместена междувременно от все повече сухота. Това важи и за бароковия замък Морицбург в Саксония, пълен с ценни старинни кожени тапети. Рисунките по тях вече бяха основно ремонтирани заради повреди и пукнатини - причинени именно от периодите на екстремно затопляване.
Италианският град Губио в Умбрия е заобиколен от историческа градска стена. Подобно на двореца и археологическите разкопки в града, тя е под заплаха заради влагата и почвените измествания. Част от градската стена се срути, след като хоросанът бе разрушен от дъжд. Европейски изследователски проект има за цел да спаси древните паметници чрез електромагнитно сканиране.
Снимка: NielsDK/ imageBROKER/picture alliance
Крепостта Кулес
Крепостта Кулес на входа на пристанището в Ираклион, столицата на Крит, е там от началото на 16-и век. Въпреки, че устояла в продължение на столетия, днес е заплашена от промените във вълнението. Те са следствие от промяната на посоката на вятъра в резултат от изменението на климата. Водата прониква през стените, причинявайки ерозия, в крепостта се напластява натриев хлорид, който я разрушава.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Стоунхендж
Тези мегалитни паметници съществуват от повече от 4000 години. Но къртиците ровят земята така, че могат да предизвикат срутването на паметниците. И този процес е свързан с климата: меките зими увеличават популацията на къртиците. Земните червеи, тяхната предпочитана храна, също се размножават по-интензивно в по-топлата и влажна почва. Силните дъждове също подкопават фундамента на Стоунхендж.
Снимка: Andrew Matthews/PA/picture alliance
Висмар, Неапол и Истанбул
Старият град на Висмар с неговите исторически сгради е културно наследство, подобно на старите градове на Любек и Щралзунд. В дългосрочен план всички те са застрашени от повишаването на морското равнище. Ако глобалното затопляне продължи, бъдещите археолози ще трябва да търсят нашето наследство под вода. Центровете на градовете Неапол, Брюж и Истанбул също са под заплаха.
Снимка: Jens Büttner/ZB/picture alliance
Исторически паркове и градини
Изменението на климата засяга не само сградите - историческите паркове и градини като този към двореца Сансуси в Потсдам също трябва да бъдат подготвени за новите метеорологични условия. Някои проекти тестват модели за укрепване на устойчивостта на растенията. Освен това се изследва как растителността да се адаптира по-добре към климата.