Пет дни преди да падне Стената: най-големият протест в ГДР
Марсел Фюрстенау
4 ноември 2024
На 4 ноември 1989 година в Берлин се провежда най-голямата протестна демонстрация в историята на ГДР. Стотици хиляди мирно настояват за решителни реформи. Берлинската стена пада само пет дни по-късно.
Реклама
Ропотът в ГДР започва много по-рано. От месеци все повече хора се решават да излизат на протест. В Лайпциг всеки понеделник хиляди хора демонстрират за свобода на мненията и пътуванията. Все повече са тези, които обръщат гръб на фалиралата икономически и политически страна и я напускат, макар да е опасно.
Ерих Хонекер, който от 1973 година е първият човек в държавата, е свален от власт на 18 октомври. Но и неговият наследник на поста Егон Кренц не се ползва с доверието на народа. Именно в тази ситуация на 4 ноември 1989 година се провежда най-голямата официално разрешена демонстрация в историята на ГДР. Инициатори са филмови и театрални дейци от Източен Берлин. Те се позовават на текстове в конституцията, отнасящи се до свободата на мненията, медиите и събиранията. В продължение на 40 години те са фигурирали в Основния закон, но само на хартия.
Смята се, че участниците в демонстрацията на 4 ноември 1989 са били между 200 000 и един милион. На импровизираната трибуна излизат над 20 оратори: артисти, певци, писатели, свещеници, общественици, но и представители на режима.
Реклама
Как Гюнтер Шабовски придоби световна слава
Един от тях – Гюнтер Шабовски, председател на партийната организацията на ГЕСП в Берлин – съвсем несъзнателно става известен само пет дни по-късно, на 9 ноември. Тогава той прави грешка, докато обяснява на пресконференция новия закон на ГДР за пътуванията. Въпросната грешка довежда фактически до падането на Берлинската стена.
Функционерите на умиращия режим на ГДР отдавна вече са изгубили всеки кредит на доверие. В изказването си пред митинга на 4 ноември Шабовски проявява самокритичност, но хората са враждебно настроени към него и думите му потъват в хор от освирквания.
Фридрих Шорлемер и химнът на ГДР
Сред ораторите на 4 ноември е и теологът Фридрих Шорлемер, един от отявлените критици на режима. Той цитира леко видоизменен химна на ГДР и казва: „През есента на 1989 година ние се въздигаме от руините и се обръщаме към бъдещето“. На фона на масовите бягства от ГДР той призовава хората да останат, за да може страната да бъде обновена със съвместни усилия. „Сега буквално имаме нужда от всекиго“, казва той.
Най-зрелищните опити за бягство от ГДР
По времето на ГДР хиляди източногерманци правят опит да избягат на Запад. Някои от тях проявяват завидна изобретателност. В нашата фотогалерия Ви представяме едни от най-зрелищните опити за бягство от ГДР.
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Baum
С надуваема лодка към свободата
Много източногерманци не са искали да чакат края на Берлинската стена. И са търсели начин да преминат от другата страна. Като това семейство от Дрезден, предприело бягство с малка надуваема лодка. След 15 часа лутане в Балтийско море, те са спасени от риболовен кораб, който ги откарва в Любек, на около 70 км от Хамбург. Много други бегълци от ГДР обаче не са имали техния късмет.
Снимка: picture-alliance/dpa/W. Baum
Директно в затвора
И Кармен Рорбах залага на малка надуваема лодка. През 1974 тя решава да избяга заедно с партньора си, плувайки до Дания. Двамата обаче са открити от източногерманската брегова охрана и са върнати обратно. Рорбах влиза в затвора, но през 1976 тя е откупена от ФРГ, подобно на много други политически затворници.
Снимка: picture-alliance/dpa/C. Rohrbach
Успешно бягство по море
Аксел Митбауер от отбора на ГДР по плуване залага на физиката си - през 1969 година той е на 19 и преплува 25 км от Болтенхаген до Любекския залив. Спортистът използва краткото изгасване на прожекторите за следене, които на всеки час е трябвало да почиват за охлаждане. "Имах само минутка, за да се хвърля във водата", спомня си той. Митбауер използвал вазелин, за да се предпази от измръзване.
Снимка: picture-alliance/dpa/A. Altwein
Малцина стигат до спасителния бряг
От издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 до падането ѝ на 9 ноември 1989 над 5000 души са правили опит да избягат от ГДР през Балтийско море. С плуване или с лодки, с надуваеми дюшеци или дори с подводници. Общо 174 възрастни и деца умират по време на бягството си и само около хиляда бегълци успяват да се доберат до спасителния бряг.
Снимка: Tom Trambow
Бягство под земята
За бягството си от Източен в Западен Берлин тази жена избира таен подземен проход (на снимката се вижда как я издърпват с въже от аварийна шахта). През октомври 1964 тя решава да премине от другата страна на Берлинската стена през т.нар. "Тунел 57" - толкова са на брой хората, които успяват за два дни да преминат през него, преди той да бъде окрит и затворен от източногерманските власти.
Снимка: picture alliance/dpa
Бягството на Конрад Шуман
Тази снимка добива световна слава: на нея се вижда как 19-годишният източногермански полицай Конрад Шуман прескача временните телени заграждения, издигнати на граничния пункт "Бернауер щрасе". Предполага се, че той е първият от общо над 2000 източногермански полицаи и войници, предприели опит за бягство на Запад. През 1998 Конрад Шуман се самоубива в Бавария.
Снимка: Edwin Reichert/AP/picture alliance
Прозорецът към свободата
Изобразената на снимката сграда се намира на "Бернауер щрасе". Къщата е част от Източен Берлин, но улицата пред нея - от Западен Берлин. Тази възрастна жена решава да избяга през прозореца. Най-напред хвърля кучето си върху опънато от западногермански пожарникари платно. А след това и самата тя скача - въпреки че няколко мъже се опитват да я спрат. Бягството ѝ е успешно.
Снимка: picture-alliance/dpa
Свободата между свинските трупове
През септември 1964 година 14 източногерманци, сред които и няколко деца, избират много необикновен начин за бягство. Те се укриват между свински трупове в хладилен камион и така успяват да напуснат ГДР.
Снимка: picture-alliance/dpa/F. Gentsch
Полет към ФРГ
През септември 1979 две семейства с четири деца на възраст между 2 и 15 години предприемат зрелищно бягство, достойно за холивудски екшън: те се издигат на 2500 метра височина със саморъчно направен балон с горещ въздух и прелитат от Пьоснек, Тюрингия, до най-близкия град в съседна Бавария.
Снимка: picture-alliance/dpa
9 снимки1 | 9
Младият тогава артист Ян-Йозеф Лиферс, който е много популярен в днешна обединена Германия, поставя открито под въпрос ръководната роля на Германската единна социалистическа партия. „Щом ръководството на ГЕСП реагира само след нашия огромен натиск, не може да става и дума за някаква водеща роля.“ Събралите се хора на „Александерплац“ бурно аплодират думите му.
Човек на ЩАЗИ говори за "измисления свят" на партийното ръководство
Самокритично се изказва и бившият заместник-началник на ЩАЗИ
Маркус Волф, който до 1986 година ръководи външното разузнаване на ГДР. Волф говори за това, че властта в ГДР е загубила връзката си с реалността. По неговите думи ръководството на държавата е живеело в „измислен свят“, независимо от отправените предупреждения от собствените редици.
По повод 40-ия юбилей на републиката на 7 октомври 1989 година застаряващото партийно ръководство си организира празненства, а протестите на опозицията са брутално смазани. В същото време граждани на ГДР вече масово напускат родината си, като се опитват да достигнат до западногерманските посолства в съседните социалистически държави.
С надежда, въображение, дързост и хумор
Въпреки опасенията на ЩАЗИ за размирици, демонстрацията на 4 ноември, продължила три часа, преминава изцяло мирно. Няколко дни по-рано тогавашният шеф на службите Ерих Милке е изпратил на подчинените си цял пакет с мерки за безусловното обезопасяване на Берлинската стена и блокиране на всякаква съпротива срещу властта.
„Демонстрацията беше невероятно хубава“, спомня си години по-късно правозащитничката Мариане Биртлер, оглавила впоследствие Службата за досиетата на ЩАЗИ. И тя е сред ораторите на „Александерплац“ - говори за насилието от страна на комунистическия режим и за надеждата на хората в ГДР: „На площада са събрани надеждата, въображението, дързостта и хуморът на стотиците хиляди демонстранти“, казва Биртлер.
Прогнозите на Милке, че площадът ще се изпълни с „враждебни сили“ не се сбъдват, но друго негово предположение – че демонстрацията може да се превърне в „събитие с отражение за цяла Европа“ се оказва съвсем точно. Само пет дни по-късно - на 9 ноември 1989 година пада Берлинската стена.
****
Познавате ли тези места: Германия преди и сега
Можете ли да познаете тези места? Те са уж едни и същи, но въпреки това изглеждат коренно различно. Каква беше Германия преди Обединението и каква е сега? Предлагаме ви разходка в снимки:
Бранденбургската врата
Тя е един от най-известните символи на Берлин. Вратата, построена през 1791 година, маркира по време на разделението границата между Източен и Западен Берлин и е недостъпна за обществеността. Преградите са махнати едва през есента на 1989 - оттогава площадът е любимо място за срещи на хора от страната и чужбина.
Берлинската стена
В продължение на 28 години тя разделя града на две. Край 160-километровата строго охранявана стена намират смъртта си много хора, опитали се да избягат на Запад. Галерията „Ийст Сайд“, най-дългата запазена част от стената, бе изрисувана от художници в годината на Обединението на Германия.
На 15 февруари 1945 година - два дни след първата бомбена атака срещу Дрезден, опожарената черква рухва. Повече от четири десетилетия разкошният едно време храм остава в развалини. Той е възстановен чак след демократичните промени с дарения от Германия и от цял свят.
Дворецът на републиката отстъпи място на Берлинския замък
Той бе един от центровете на властта в ГДР и сцена за конгресите на ГЕСП. Дворецът на републиката е открит през 1976 година. След Обединението престижният обект на Ерих Хонекер, който се оказва построен с азбестови строителни материали, е разрушен. На негово място е възстановен бившият градски замък на Берлин.
Градският замък в Потсдам
Бароковият градски замък в Потсдам е бил резиденция на известни благородници. По време на Втората световна война изгаря при въздушна атака на съюзниците. Във времената на ГДР е взривен, а останките му са отстранени. Днешната великолепна сграда е възстановена почти изцяло в съответствие с историческите планове и снимки.
Старият център на Щралзунд
Град Щралзунд в провинция Мекленбург-Предна Померания е известен със своите специфични островърхи сгради. Във времената на ГДР историческите постройки са били пред рухване. След промените са санирани изцяло, а от 2002 година живописният стар град е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.
Ленин от квартал "Фридрихсхайн"
От 1970 до 1991 в берлинския квартал „Фридрихсхайн“ се издига 19-метров колос от червен гранит. На официалното му откриване, където реч държи видният партиен деец на ГДР Валтер Улбрихт, присъстват 200 000 души. В началото на 1990-те години статуята е демонтирана. Днес бившият площад „Ленин“ се нарича “Площад на Обединените нации“.
Хоеншьонхаузен
До 1989 година на това място в Източен Берлин се намира следственият арест на ЩАЗИ. Там попадат всички политически затворници, които властта подлага на всевъзможни психически и физически изтезания. Комплексът от сгради е бил секретен и не е обозначаван на нито една карта на града. След Обединението е затворен и превърнат в мемориал за жертвите на тоталитаризма.
Корекомите на ГДР
В т.нар. „Интершоп“ по времето на ГДР е можело да се пазарува само със западна валута. Тези магазини си остават недостъпни за повечето тогавашни източногерманци. Един от първите интершопове се появява на улица „Фридрихщрасе“ в Източен Берлин. Днес това място изглежда съвсем различно и е пълно с бутици и магазини.
KaDeWe
Универсалният магазин в Западен Берлин, известен под абревиатурата „KaDeWe“ (Магазинът на Запада), е вторият по големина в Европа след „Хародс“ в Лондон. Луксозният магазин с 60 000 квадратни метра търговска площ е открит през 1907 година. По време на Втората световна война е почти унищожен, а днес е атракция за туристите, местните хора и почитателите на лукса.