Много източногерманци не са искали да чакат края на Берлинската стена. И са търсели начин да преминат от другата страна. Като това семейство от Дрезден, предприело бягство с малка надуваема лодка. След 15 часа лутане в Балтийско море, те са спасени от риболовен кораб, който ги откарва в Любек, на около 70 км от Хамбург. Много други бегълци от ГДР обаче не са имали техния късмет.

И Кармен Рорбах залага на малка надуваема лодка. През 1974 тя решава да избяга заедно с партньора си, плувайки до Дания. Двамата обаче са открити от източногерманската брегова охрана и са върнати обратно. Рорбах влиза в затвора, но през 1976 тя е откупена от ФРГ, подобно на много други политически затворници.

Аксел Митбауер от отбора на ГДР по плуване залага на физиката си - през 1969 година той е на 19 и преплува 25 км от Болтенхаген до Любекския залив. Спортистът използва краткото изгасване на прожекторите за следене, които на всеки час е трябвало да почиват за охлаждане. "Имах само минутка, за да се хвърля във водата", спомня си той. Митбауер използвал вазелин, за да се предпази от измръзване.

От издигането на Берлинската стена на 13 август 1961 до падането ѝ на 9 ноември 1989 над 5000 души са правили опит да избягат от ГДР през Балтийско море. С плуване или с лодки, с надуваеми дюшеци или дори с подводници. Общо 174 възрастни и деца умират по време на бягството си и само около хиляда бегълци успяват да се доберат до спасителния бряг.

За бягството си от Източен в Западен Берлин тази жена избира таен подземен проход (на снимката се вижда как я издърпват с въже от аварийна шахта). През октомври 1964 тя решава да премине от другата страна на Берлинската стена през т.нар. "Тунел 57" - толкова са на брой хората, които успяват за два дни да преминат през него, преди той да бъде окрит и затворен от източногерманските власти.

Тази снимка добива световна слава: на нея се вижда как 19-годишният източногермански полицай Конрад Шуман прескача временните телени заграждения, издигнати на граничния пункт "Бернауер щрасе". Предполага се, че той е първият от общо над 2000 източногермански полицаи и войници, предприели опит за бягство на Запад. През 1998 Конрад Шуман се самоубива в Бавария.

Изобразената на снимката сграда се намира на "Бернауер щрасе". Къщата е част от Източен Берлин, но улицата пред нея - от Западен Берлин. Тази възрастна жена решава да избяга през прозореца. Най-напред хвърля кучето си върху опънато от западногермански пожарникари платно. А след това и самата тя скача - въпреки че няколко мъже се опитват да я спрат. Бягството ѝ е успешно.

През септември 1964 година 14 източногерманци, сред които и няколко деца, избират много необикновен начин за бягство. Те се укриват между свински трупове в хладилен камион и така успяват да напуснат ГДР.

През септември 1979 две семейства с четири деца на възраст между 2 и 15 години предприемат зрелищно бягство, достойно за холивудски екшън: те се издигат на 2500 метра височина със саморъчно направен балон с горещ въздух и прелитат от Пьоснек, Тюрингия, до най-близкия град в съседна Бавария.

Тя е един от най-известните символи на Берлин. Вратата, построена през 1791 година, маркира по време на разделението границата между Източен и Западен Берлин и е недостъпна за обществеността. Преградите са махнати едва през есента на 1989 - оттогава площадът е любимо място за срещи на хора от страната и чужбина.

В продължение на 28 години тя разделя града на две. Край 160-километровата строго охранявана стена намират смъртта си много хора, опитали се да избягат на Запад. Галерията „Ийст Сайд“, най-дългата запазена част от стената, бе изрисувана от художници в годината на Обединението на Германия.

На 15 февруари 1945 година - два дни след първата бомбена атака срещу Дрезден, опожарената черква рухва. Повече от четири десетилетия разкошният едно време храм остава в развалини. Той е възстановен чак след демократичните промени с дарения от Германия и от цял свят.

Той бе един от центровете на властта в ГДР и сцена за конгресите на ГЕСП. Дворецът на републиката е открит през 1976 година. След Обединението престижният обект на Ерих Хонекер, който се оказва построен с азбестови строителни материали, е разрушен. На негово място е възстановен бившият градски замък на Берлин.

Бароковият градски замък в Потсдам е бил резиденция на известни благородници. По време на Втората световна война изгаря при въздушна атака на съюзниците. Във времената на ГДР е взривен, а останките му са отстранени. Днешната великолепна сграда е възстановена почти изцяло в съответствие с историческите планове и снимки.

Град Щралзунд в провинция Мекленбург-Предна Померания е известен със своите специфични островърхи сгради. Във времената на ГДР историческите постройки са били пред рухване. След промените са санирани изцяло, а от 2002 година живописният стар град е признат от ЮНЕСКО за част от световното културно наследство.

От 1970 до 1991 в берлинския квартал „Фридрихсхайн“ се издига 19-метров колос от червен гранит. На официалното му откриване, където реч държи видният партиен деец на ГДР Валтер Улбрихт, присъстват 200 000 души. В началото на 1990-те години статуята е демонтирана. Днес бившият площад „Ленин“ се нарича “Площад на Обединените нации“.

До 1989 година на това място в Източен Берлин се намира следственият арест на ЩАЗИ. Там попадат всички политически затворници, които властта подлага на всевъзможни психически и физически изтезания. Комплексът от сгради е бил секретен и не е обозначаван на нито една карта на града. След Обединението е затворен и превърнат в мемориал за жертвите на тоталитаризма.

В т.нар. „Интершоп“ по времето на ГДР е можело да се пазарува само със западна валута. Тези магазини си остават недостъпни за повечето тогавашни източногерманци. Един от първите интершопове се появява на улица „Фридрихщрасе“ в Източен Берлин. Днес това място изглежда съвсем различно и е пълно с бутици и магазини.

Универсалният магазин в Западен Берлин, известен под абревиатурата „KaDeWe“ (Магазинът на Запада), е вторият по големина в Европа след „Хародс“ в Лондон. Луксозният магазин с 60 000 квадратни метра търговска площ е открит през 1907 година. По време на Втората световна война е почти унищожен, а днес е атракция за туристите, местните хора и почитателите на лукса.