Влошаване на резултатите по четене и математика и непроменен резултат по природни науки - така се представя България в новия доклад PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Резултатите от 2025 година, публикувани днес, поставят страната на едни от последните места в отделните дисциплини сред държавите от Европейския съюз.

Системата PISA оценява възможностите на учениците по природни науки, четене и математика. От тази година тестът включва и оценка на компетентността за учене в дигиталния свят на учениците.

Българските ученици са последните в ЕС по математика

Резултатът на България по математика (спрямо точковата система на PISA) е 405, по четене - 387, по природни науки - 421, а в новия сегмент компетентност за учене в дигиталния свят - 425. България е на предпоследно място по общ резултат от държавите в ЕС. Само Кипър се представя по-зле. 

Българските ученици са на последно място сред учениците от държави от ЕС както по математика, така и по новия компонент на теста - компетентността за учене в дигиталния свят (LDW). Тази компетентност се определя като способността на учениците да участват в повтарящ се и саморегулиран процес на натрупване на знания и решаване на проблеми, като използват компютърни инструменти и практики.

Само 4,1% от българчетата са определени от системата на PISA като ученици с високи постижения поне в един от предметите – природни науки, четене или математика. За сравнение: средното за страните от ОИСР е 11,9%. В същото време 41,9% от българските ученици са с ниски постижения и в трите предмета. Тази средна стойност за ОИСР е 19,7%.

Средните резултати за 2025 в България са по-ниски от тези от последната оценка на PISA от 2022 по математика и четене, а по природни науки са приблизително същите като през 2022 година. В сравнение с 2015 година пък резултатите от PISA 2025 показват спад и в трите предмета. Делът на учениците с ниски резултати се е увеличил с 15 процентни пункта по математика; със 17 процентни пункта по четене; и с 10 процентни пункта по природни науки.

Около 42% от учениците в България са на ниво 2 или по-високо според класификацията на PISA по четене (средна стойност за ОИСР: 69%). Ниво 2 означава, че като минимум тези ученици могат да определят основната идея в текст със средна дължина, да намират информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни критерии, както и да разсъждават върху целта и формата на текстовете. Едва 1% от учениците в страната са постигнали ниво 5 или по-високо по четене (средна стойност за ОИСР: 6%). Тези ученици могат да разбират обемни текстове, да се справят с абстрактни или противоречащи на интуицията понятия и да правят разграничение между факти и мнения, въз основа на имплицитни указания, свързани със съдържанието или източника на информацията.

От България в оценяването са участвали 6830 деветокласници от общо 211 училища. Допълнителна извадка от ученици от същите училища се е явила и на оценяването по английски език като чужд език. Резултатите от това оценяване още не са публични.

България е една от държавите, в които разликата между представянето на учениците спрямо социоикономическото им положение е най-голяма - над 100 точки. В страната се отбелязва и една от най-големите разлики между представянето на учениците спрямо пола им - в полза на момичетата - както по природни науки, така и по четене.

Глобален спад в резултатите на PISA

Средните резултати от всички страни от ОИСР са достигнали най-ниското ниво, регистрирано през последните двадесет години във всички области. Друг важен резултат от това издание е, че участието на родителите е отслабнало във всички страни от ОИСР. Само един от всеки двама ученици споделя, че баща му или майка му проявяват интерес към това, което учи в училище, докато една трета от тийнейджърите разговарят с родителите си за проблемите, с които се сблъскват в училище.

Резултатите от оценката на способностите по четене са най-ниските в историята на PISA, казват от ОИСР. Спадът в това отношение е най-големият, който са виждали за такъв период - с 14 процентни пункта.

Средно за страните от ОИСР по-малко от половината от учениците - 46%, са посочили, че както проверяват достоверността на източниците на информация, така и се доверяват повече на научните доказателства. За сметка на това 37% са посочили, че проверяват източниците, но разчитат на обща култура, докато 11% са посочили, че се доверяват на научните доказателства, без да проверяват източниците. Още 5% са посочили, че нито проверяват източниците, нито дават предимство на научните доказателства. Това сочи, че голяма част от 15-годишните може да са уязвими към дезинформация.

В доклада се подчертава още, че учениците имат по-големи шансове за успех, когато изпитват чувство за принадлежност, ценят ролята на училището и учат в безопасна, подкрепяща и добре оборудвана среда. Силните връзки със семействата и учителите също играят решаваща роля за насърчаването както на ангажираността, така и на постиженията. Като цяло тези констатации подчертават необходимостта образователните системи да възприемат цялостен подход към ученето, който цени както уменията, така и ангажираността, и който гарантира, че всички ученици разполагат с подкрепата, възможностите и ресурсите, необходими за реализиране на пълния си потенциал в училище и извън него.