Добре, де, не е чак писмо. Представяте ли си какъв криндж би било с "Dear Francis"? Но е размисъл, който той предизвика с прословутото си есе от 1989 "End Of History?", като в случая въпросителната е ключова.

Мнозина я пропускат и зашиват на Фукуяма различни тези и възгледи, каквито той няма и не е имал "навпредвид", както е модерно да се казва във Фейсбук. Друг е въпросът, че понеже историята - не щеш ли - продължи и след неговото есе, той в последното десетилетие даде "заден" и почна да обяснява, че не бил разбран правилно. Включително в книгата "Liberalism And Its Discontents". 

Да разкажа малко за повече контекст: Франсис Фукуяма, като политически учен, се бори само за едно - да не изглежда смешен в многократно променения контекст на съвременната политика. След като през 1990-те беше страховита "звезда", някъде в началото на предното десетилетие почна да си дава сметка, че това с либералната демокрация, еле па нейната окончателна победа, не е и няма да е съвсем така, и някак три пъти се отрече до първи петли от първоначалната си теория. А защо твърди, че не бил разбран? Защото в оригиналната творба се казва, най-общо, че сриването на СССР и краят на Студената война означава и край на разправията "соц или кап". Ерго, че глобалният капитализъм категорично е спечелил този своеобразен мач, а няколко години след това Фукуяма реши и да монетизира окончателно световната си незаслужена слава с цяла книга по въпроса, от която въпросителната беше изчезнала. 

Какво различава Фукуяма от Платон

Това, което липсва при Фукуяма, е, че не отчита "фабричните" пороци на демокрацията, и това относително го родее с Платон, без да се шегувам. Най-старият "дедо" на Европа многократно обяснява, че (поне при квази-авторитарното управление на Перикъл) не можеш да връчиш на обикновените хора държавните дела току-така. И в същото време е добре да ги питаш какво-що на агората, за да бъде относително честно - "катаротис". Но не по-малко важното за Платон е "пюксис", т.е. приличието на атинския гражданин, което Фукуяма по-късно не отчита. Последният съвсем сериозно смята, че няма нищо по-добро от либералната демокрация, спестявам ви другите му там мнения. 

И това, по платоновски, не е вярно. Първо, Платон никога не е споменавал за "република на справедливостта", т.е. всички левичарски херменевтични опити да тълкуват диалога "Държавата" като наистина утопична социална уредба, от която да се черпи хитра съвременна социалдемокрация, е просто нищо, nihil, фейк нюз.  

Второ, самият Фукуяма се тупа в гърдите като вид хегелианец - грубо казано, защото според Хегеловата диалектика историята е нещо като "Игра на калмари", т.е. човечеството е поставено в постепенни нарастващи изпитания, следователно няма как да има "край на историята", да не говорим за най-крехкото и чупливо нещо на света, а именно либералната демокрация. С всичките ѝ кусури, тя е единственото изобретение след Великата френска революция, което относително генерира справедливост. 

"Агент на Сорос" ли е Фукуяма?

Но тук ще предложа следното: есето на Франсис послужи на определена демократска администрация в САЩ, която накрая леко си присвои "знамето" на самата либерална демокрация. А днес тя е мимикрирала към нещо друго в куп страни, които уж я изповядват - опитва се заради самото си естество да оцелее, защото преди всичко дава свободи. 

Дали е спонсорирана? Разбира се, и не само от прословутия "архизлодей" Сорос. Не виждам особен проблем в това. Политиката още от Периклови времена насам е спонсорирана от хора като Аней, който впрочем инвестира не на шега и в Пелопонеската война по-късно.  

Но понеже самият Фукуяма обича непроходимия за някои Хегел - въпросът тук е дали той, японецът, не е агент на постмодерния либ-радикализъм, докато твърди, че трябва да се кълнем в свободите на всяка цена. 

Как да живеем в условията на псевдодемокрация? 

За Хегел ще си говорим някой друг път, но в случая да кажем, че като философ отличавам две неща. Едното е ударението върху логиката - старият досаден мислител от Щутгарт е убеден, че действителността не бива да си противоречи с това как я приемаме, ерго, Фукуяма, като вид нео-хегелианец, разбира колко е важен начинът, по който в медиите се представя действителността.  

И другото е триединното хегелианско развитие на ума, наречено за пръв път от него "диалектика". Защо триединно? Защото всички сме комбинация от тяло, ум и непосилното за обяснение "гещалт" - нещо трудно въобразимо трето, общата форма, която ни прави прилични и хора. Между другото, ако не сте чели двата Хегелови тома на "Логика", сте пропуснали най-скучното и мъчително в живота. Някой ден ще ви ги сведа до пет изречения. 

А самият Фукуяма, възползвайки се от концепта за "гещалт", се опита да ви продаде идеята за вечно победилата демокрация. Ами не. Както казах, самият той даде заден, но тук наистина големият въпрос е "как живеем, ние, българите, в условията на псевдодемокрация". Толкова е просто: Пнези от вас, които искат да живеят демокрацията, не гласуват. А онези, принудените да гласуват по един или друг начин, нямат нищо общо с нея, но я смятат за даденост.

Загуби ли Фукуяма?

В този смисъл Фукуяма наистина изгуби мача, макар че предупреди още през 2010 година: Ако не я цените, е възможно да нямате следващ шанс. 

Аз ще добавя за финал следното: има чисто нова контрареформация, досущ като след Френската революция. И сега, иронично, се налага да е либералистка. 

Мислехме, че ще е чрез технологическия квантов скок, а то се оказа нещо друго – по-скоро "мегалотимията" (идеята да властваш над останалите на всяка цена), а не "изотимията" - най-общо, идеята за хоризонтална, либерално-демократична власт. 

Която, очевидно, не просто се "продава" по-трудно, но и в наши дни все повече е вид летливо вещество. 

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.