ЕС финансира бюджета си основно чрез вноски от държавите членки, като Германия дава най-много. Това едва ли е изненадващо, тъй като Германия е най-голямата икономика в ЕС, а размерът на вноските зависи от икономическата мощ на страните членки. Според изчисленията на Института за германската икономика (IW) през 2022 г. Германия е внесла в общия бюджет на ЕС с 19,7 млрд. евро повече, отколкото е получила - почти два пъти повече от втория по големина нетен вносител Франция, пише АРД.

Къде е България?

Дори и да разделим вноската на всички жители на страната, т.е. ако я изчисляваме на глава от населението, Германия пак дава най-много за общия бюджет от всички страни членки на ЕС – при това с голяма разлика пред останалите. Най-големите печеливши са Полша и Румъния, уточнява германската обществена медия.

България също е на печалба от своето еврочленство – защото получава с 1,6 млрд. евро повече, отколкото внася в бюджета. В класацията на 18-те държави от ЕС, които са на плюс, тя е точно в средата - на девето място. Преди нея са Полша, Румъния, Унгария, Гърция, Португалия, Чехия, Словакия и Литва. Общо девет страни членки са на минус в тази сметка, като най-големият нетен вносител е Германия, следвана от Франция и Италия.

Източна Германия печели от Кохезионния фонд

Двете най-големи пера в общия бюджет на ЕС са земеделските субсидии и тъй нареченият Кохезионен фонд. Само те поглъщат около две трети от разходите на ЕС, уточнява АРД.

Голямата част от земеделските субсидии са директни плащания за фермерите. Размерът на субсидията зависи от големината на стопанството, като тези плащания почти не са обвързани с някакви условия. Това означава, че големите земеделски стопанства, които и бездруго са в по-благоприятни изходни позиции от малките, получават повече европейски средства. През миналата 2023 година германските фермери са получавали средно по 156 евро на хектар, информира АРД.

С Кохезионния фонд пък се финансират проекти в слаборазвитите региони на ЕС - например за изграждането на мостове, подземни железници, летища и всякаква инфраструктура. Тези субсидии имат за цел да засилят местните икономики в тези райони и да ги направят по-конкурентоспособни. От Кохезионния фонд на ЕС средства получават и някои региони в Германия – основно в източногерманските провинции.

Предимства от членството?

Това, че ЕС подпомага и германски проекти, не променя с нищо факта, че Германия плаща – чрез своите вноски в общия бюджет – повече за проекти в други страни от ЕС, отколкото за такива в самата страна. Да се говори обаче за чиста загуба за Германия би било неправилно, казва за АРД Самина Султан от Института за германската икономика и уточнява, че без Европейския съюз Германия би стояла значително по-зле, отколкото като членка на общността.

„Германия не губи от това, че е в ЕС. Ползите от членството не са проста функция от вземанията и плащанията“, посочва експертката, цитирана от АРД. Има и много предимства, които едва ли могат да изразят количествено, продължава Самина Султан. Германия е един от най-големите печеливши от вътрешния пазар в ЕС. През 2022 година половината от германския износ е бил предназначена за партньорски страни от ЕС. Европейският вътрешен пазар е най-големият общ пазар в света, припомня АРД.

Германското правителство вижда в Европейския съюз истински „двигател на благосъстоянието“ за Германия. Всяка година страната увеличава богатството си с 68 милиарда евро само от това, че е част от този вътрешен пазар. Казано по друг начин: ЕС увеличава годишния доход на всеки човек от населението на Германия с около 1000 евро, допълва картината АРД.

Лошият пример Брекзит

До какво може да доведе излизането от ЕС показва единственият подобен случай – Брекзит. Той показа ясно, че да си нетен платец в ЕС не означава автоматически и да си губещ от това. Обединеното кралство беше вторият най-голям вносител в общата европейска каса след Германия, а това беше една от основните причини британците да напуснат Общността, припомня АРД.

Четири години по-късно изследванията показват ясно негативния ефект от това решение: „Само за няколко години икономиката отбеляза спад от 6%, а в по-дългосрочна перспектива – примерно до 10-15 години – този спад може да стигне и до 10%. В цифри това ще означава между 400 и 500 милиарда евро“, казва за АРД Самина Султан.

Германия би губила много повече от Великобритания

Ако Германия напусне Европейския съюз, негативният ефект би бил още по-голям и от този за Великобритания, допълва представителката на IW. „Тогава Германия може да загуби 2,2 милиона работни места“, дава само едни пример тя. Което означава, че дори и да внася повече пари в общоевропейския бюджет, отколкото получава от него, германската икономика извлича значими финансови ползи от членство в Европейския съюз, подчертава АРД.

***