Бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър почина в сряда, 29 ноември, на 100-годишна възраст. Като външнополитически съветник, а по-късно и като държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд републиканецът играе ключова роля във формирането на външната политика на САЩ. Той допринася за прекратяването на войната във Виетнам, за разведряването в отношенията със Съветския съюз, за  откриването на такива с Китай, както и за подобряването на отношенията между Израел и арабските му съседи. Кисинджър обаче работи и за свалянето на демократично избрани лидери по света и прекрояването на границите на няколко държави. След като напуска поста, той продължава да предлага "геополитически консултации" на десетки международни лидери чрез консултантската си компания Kissinger Associates.

Хайнц Алфред Кисинджър - германският държавен секретар

Хенри Кисинджър е роден на 27 май 1923 година в еврейско семейство в град Фюрт, Германия - с името Хайнц Алфред Кисинджър. Баща му е гимназиален учител. Като дето Кисинджър обича футбола и с удоволствие чете германски класици. "Ние нямахме радио и аз четях страшно много. Четях Шилер с огромен ентусиазъм. И Гьоте - но бях твърде млад, за да го разбера." Семейството му бяга от нацистите през 1938 и емигрира в САЩ - тогава той е на 15 години. "Бяха трудни времена. Но това ми показа колко важна е свободата", казва по-късно Кисинджър.

В новата си родина Хайнц Алфред става Хенри. До последно той говори английски със силен немски акцент. По време на Втората световна война се завръща в Германия - като американски войник. През 1998 той става почетен гражданин на Фюрт. "Изпълва ме с гордост това, че стоя тук като бивш външен министър на може би единствената страна в света, в която един осиновен гражданин може да поеме задачата и отговорността, която упражнявах аз", казва той навремето в баварския град.

Кисинджър бързо прави кариера

Кисинджър завършва училище в Ню Йорк и служи в американската армия през последните две години от войната, включително във военното контраразузнаване. Той завършва Харвардския университет с дисертация за баланса на силите преди Първата световна война. Работата му е смятана за класика в съвременната историография.

Кисинджър бързо се издига и през 1950-те години става директор на Международния семинар на университета. Той се прочува в политическите среди с блестящите си анализи на конфликта между Изтока и Запада. След издигането на Берлинската стена той съветва президента Кенеди да не предприема военни контрамерки. През 1968 президентът Никсън го назначава за външнополитически съветник, четири години по-късно става и съветник по сигурността. През 1973 Кисинджър поема поста държавен секретар. През същата година получава Нобеловата награда за мир - за приноса му за прекратяването на Виетнамската война. Решението за наградата обаче е силно оспорвано.

Критики и хвалби

По време на политическата си кариера Кисинджър е твърд защитник на интересите на САЩ. Критиците му го обвиняват в безскрупулен подход. Твърди се, че той е подкрепил военния преврат в Чили през 1973 година - годината, в която взима Нобела за мир. Критиците му също така го смятат за частично отговорен за американските бомбардировки над Камбоджа по време на Виетнамската война. Тема, по която той не обича да говори до края на живота си. "Бомбардирахме всяка партизанска единица, която ни се противопоставяше, с безпилотни самолети и всякакви оръжия. Това се случваше при всяко правителство, независимо от партията. Това беше необходима стъпка по онова време."

Джералд Форд нарича Кисинджър "супер държавен секретар", но същевременно изтъква, че той е остър и самоуверен - качества, които биват определяни от критиците му и като параноя и егоизъм. "Хенри никога не е допускал грешка в главата си", казва навремето Форд. 

Активен до последните си дни

Прочутият политик беше активен до самия си край: на 95 години той все още работеше над книга за известни държавници, участваше в срещи в Белия дом, свидетелстваше пред сенатска комисия за ядрената заплаха от Северна Корея. През юли 2023 той дори направи изненадващо посещение на китайския президент Си Дзинпин.

До смъртта си Хенри Кисинджър бе смятан за тежка категория в международната външна политика, а с мнението и позициите си Кисинджър до последно участваше активно в геополитическите дебати. 

***
Разгледайте тази фотогалерия от нашия архив: