Фериботът пътува два пъти дневно от западния бряг на Южна Корея към архипелага Йонпьон. Пътуването до най-големия остров Дайунпьон отнема два часа. Той е с площ само седем кв. км, но има стратегическо значение, тъй като е съвсем близо до островите на Северна Корея - само на три километра.

На този остров живеят много военни, разказва АРД в репортаж от южнокорейския архипелаг. Близо една трета от жителите на Дайунпьон, които са 2000, са военни. А самият остров е пълен с тунели в камуфлажни цветове и бункери.

В едно от кафенетата на острова на стената висят стотици малки бележки - послания за мир. Той не съществува от 1953-а година, когато Корейската война приключва не с мирен договор, а само с примирие. "Когато от Севера правят военни учения, винаги ги чуваме", казва съдържателката на кафенето. "Притеснявам се, но те обикновено приключват бързо."

В търсене на безопасност в бункерите

През януари обаче 200 артилерийски снаряда политат към буферната зона и в Дайунпьон зазвучават сирени, призоваващи хората да се скрият, разказва АРД. Жената от кафенето, заедно с много други от острова, прекарва три часа в бункер.

Парк Хи Сук не се разтревожила от нападението. Тя показва пред журналистите от германската обществено-правна медия бункера си, който се намира под къщата ѝ. Според нея рискът от атака тук не е по-голям, отколкото другаде в страната. "Южна Корея е малка, никъде не е безопасно", посочва тя. По думите ѝ дори няма смисъл Пхенян да атакува малък остров като техния, вместо например Сеул.

Въпреки това Парк си спомня един по-сериозен случай в Дайунпьон от есента на 2010-а година. Тогава Северна Корея отговаря с артилерийски обстрел на военните учения, които Южна Корея извършва. Няколко къщи са подпалени, четирима души загиват, 18 са ранени. Парк Хи Сук заминала за три месеца на континента и казва пред АРД, че оттогава се стряска при всеки шум.

Подготовка за извънредни ситуации

На острова има седем бомбоубежища, които са достатъчно големи и заредени, за да могат всички жители да изкарат поне половин ден вътре. Ли Хан Бюл от градската управа смята, че Дайунпьон е добре подготвен за потенциално нападение, пише АРД. Флотът непрестанно тренира, особено в северната част на острова, където има много военни бази и дори една гаубица. В краен случай могат да бъдат изстреляни и ракети.

Веднъж на всеки три месеца жителите на Дайунпьон правят и тренировки по евакуация, участието в които е доброволно. Мъж, участвал в последната, обяснява пред германската обществено-правна медия, че така се чувства в по-голяма безопасност, макар че тренировките представляват просто 20-минутка обиколка с лодка около острова. 

Добре дошли и внимавайте за мините!

Всяка година един-двама севернокорейци прекосяват морската граница, обичайно с дървени лодки, разказва АРД. Според местните плуването дотук е твърде сложно заради силните течения. Когато севернокорейците все пак се доберат до плажа на Дайунпьон, първо виждат голяма табела: "Добре дошли в свободната държава Южна Корея. Моля натиснете бутона до телефона и ние ще ви упътим". В близост има и друга табела, но тя е с предупреждения - за севернокорейските мини, които често изплуват на това крайбрежие.

По-надолу на същия плаж собственикът на един ресторант казва, че през лятото всички плуват в морето, независимо от мините. Той не се притеснява от непосредствената близост на Северна Корея. "И двете държави знаят, че ако се стигне до конфликт, край няма да има - ще има голяма война. Затова не се притеснявам."