Животът във Федерална република Германия през 1980-те години е бил по-добър от днешния, смятат 52 процента от хората в страната. 23 на сто казват, че тогава е било по-зле, сочи представително проучване, поръчано от германската обществена АРД.

Копнежът по 1980-те години е особено силен при хората с по-ниско образователно равнище и при по-възрастните. Професорът по политическа психология Томас Клихе коментира по този повод, че идеализирането на миналото е дълбока човешка черта. "Хората се чувстват добре, когато си спомнят за хубави неща", казва Клихе, цитиран от германската обществена медия. Така те изпитват по-малко болка или студенина.

Особено носталгично са настроени привържениците на АзГ

По-склонни да идеализират 1980-те години са дясноориентираните. Сред поддръжниците на Алтернатива за Германия (АзГ) те са 68 процента, само седем на сто смятат, че тогава е било по-зле. 55 процента от поддръжниците на християндемократите и 47 на сто от подкрепящите социалдемократите казват, че навремето се е живяло по-добре. Сред електората на Лявата партия и на Зелените настройките са по-малко носталгични – само една трета копнеят по 1980-те години.

Носталгията по 1980-те години е факт и в социалните медии. Тя се инструментализира и политически от десните сили. В едно видео например младеж, който всъщност не съществува, казва: "Тогава майките са си стояли у дома и са били горди с това. Днес са робини на пълен работен ден и се срамуват да си останат вкъщи".

Водещи политици от редиците на АзГ като Бьорн Хьоке също охотно посягат към темата и казват например, че "си искат старата Федерална република обратно". Политическият психолог Клихе смята, че зад това се крие стратегия. "За десните проекти носталгията е чудесно средство за достигане до хората чрез твърдения като "Тогава обществото още бе затворено". 

На каква възраст са носталгиците по 1980-те?

Сред по-възрастните германци процентът на хората, които милеят за Федералната република от 1980-те години, е по-висок – над 60% при германците, надхвърлили 50 години. При хората под 50, които не са преживели онези времена, одобрението е по-ниско: 44 процента при германците между 35 и 49 години, а при младите между 18 и 34 години – само 33 процента.

Томас Клихе казва пред АРД, че хората с удоволствие си спомнят младините си. "Младостта е време на промени, на откритост, на оформяне на светогледа, на нови преживявания."

По-добра защита от престъпността и по-добра инфраструктура

Но все пак кое е това, което през 1980-те години е било по-добре? 52 процента открояват по-добрата защита от престъпността, но висока оценка получава и качеството на железниците, пътищата и мостовете. 63 на сто от анкетираните смятат, че инфраструктурата тогава е била в много по-добро състояние – при това независимо от партийните си пристрастия.

Президентът на Германския институт за икономически изследвания Марсел Фратшер изтъква пред АРД, че това впечатление съответства на реалността. "Причината е, че през последните 30 години германската държава почти всяка година намалява инвестициите в нетно изражение", респективно те са по-малко, отколкото са щетите по обществената инфраструктура.

Факт е обаче и това, че заради възстановяването след Втората световна война големи части от инфраструктурата все още са били сравнително нови през 1980-те години.

По-добри възможности за развитие и повече справедливост

Мнозинството дава висока оценнка и на възможностите за развитие в икономически план – според 59 процента от анкетираните навремето те са били по-добри. Същото важи и за социалната справедливост: 50 на сто смятат, че през 1980-те години тя е била по-добра, само 24 процента са на обратното мнение, пише АРД.

И още: 45 процента от анкетираните смятат, че навремето и възможностите за свободно изразяване на мнение са били по-добри. 29 на сто не мислят така, а както излиза от данните, в това отношение политическите симпатии играят особено голяма роля: 72 процента от избирателите на АзГ казват, че навремето възможностите за свободно изразяване на мнението са били по-добри, докато от привържениците на Зелените така смятат само 20 процента, а от избирателите на Лявата партия – 24 на сто.