Била е само на 18. Бившият ѝ приятел я залива с бензин и я подпалва, малко след това тя умира: това жестоко убийство разтърси Латинска Америка. То не е изолиран случай. Там от насилие на ден умират по 12 жени.
Реклама
Март 2023 в центъра на Лима, Перу: една събота вечер бившият приятел на Катерине Гомес се приближава до нея, залива я с бензин и я подпалва със запалката си. Младата жена получава тежки изгаряния по 60 процента от тялото си. Само седмица по-късно Катерине издъхва от раните си.
След това ужасяващо убийство политическата криза в Перу, която седмици наред бе водеща тема в медиите, остана на заден план. Жестоката смърт на жената предизвика дълбок шок в обществото. Не на последно място и защото 21-годишният заподозрян е все още на свобода. Той успял да избяга спокойно, без да е преследван от нито един полицай. Чак шест дни след нападението била издадена заповед за ареста му. Но той и до ден днешен не е открит.
Престъплението носи много от характеристиките на т.нар. фемицид. Един мъж, който вероятно е искал да отмъсти заради това, че партньорката му го е напуснала. Една държава, която дълго време е гледала пасивно на случващото се. Едно убийство, което засега остава ненаказано.
Огромният проблем на Перу
"Фемицидът на Катерине Гомес в никакъв случай не е изолиран случай, той напълно отговаря на съществуващия модел в обществото. В Перу все още мнозина смятат, че жените са подчинени на мъжете и им принадлежат. И винаги, когато някоя жена наруши тези стереотипи, се случват подобни ужасяващи истории", казва Мелиса Гилен, активистка на неправителствената организация "Мануела Рамос", която от 1978 насам се бори за правата на жените в Перу.
На всеки 48 часа в Перу по една жена умира от насилие. Миналата година перуанските власти са регистрирали 137 фемицида, 51 насилствени убийства и още 111 опита за убийства на жени. Подадени са били и 5380 сигнала за изчезнали лица, голяма част от които са момичета и млади жени. Някои от тях и до днес не мога да бъдат открити. Според Гилен ужасяващият рекорд се дължи и на липсата на превенция.
"Трябва да има повече информация и обучение в началните училища. Ще имаме нужда от устойчива кампания срещу фемицидите и от важна конфронтация с обществото на т.нар. мачовци, което денонощно се пропагандира от всички медии. Нуждаем се от социална и културна промяна, която да не толерира повече подобни деяния, а и от прекратяване на безнаказаността, защото тя изпраща посланието, че жените в тази страна са беззащитни."
Насилието над жени все още се толерира
Мелиса Гилен припомня, че преди четири години е било проведено национално проучване, в което над половината анкетирани толерират насилието срещу жени, достигнали пълнолетие. Един от всеки трима смята, че е подходящо да има наказание за жена, която е изневерила на партньора си. А всеки четвърти вярва, че жените трябва да правят секс, ако мъжете желаят това. "Има закони за преследване на убийците на жени, но твърде често те не се прилагат. Нерядко властите обвиняват жените за извършеното срещу тях. В случая с Катерине Гомес дори една министърка каза, че ние, жените, сме си виновни, щом сме избирали такива партньори", разказва Мелиса Гилен.
Убийствата на жени като това на Катерине Гомес далеч не са изолиран феномен в Латинска Америка и на Карибите. В този регион през 2021 е имало 4473 убийства на жени. Това означава, че на ден е имало по 12 смъртни случая. Страните с най-висок брой фемициди на 100 000 жители са Хондурас, Доминиканската република, Салвадор, Боливия, Бразилия.
***
Вижте и тази галерия от 2022 от нашия архив:
"Нито една повече": най-малко 20 жени са убити в България тази година
"Една от четири учителки е жертва на насилие, една от четири наши колежки е жертва на насилие": протест под надслов "Нито една повече" настоя за спешни мерки срещу насилието.
Снимка: Alexandar Detev/DW
"Нито една повече"
Протест под надслов "Нито една повече! Жени, Живот, Свобода" се проведе в София и други български градове на 25 ноември. По данни на МВР жертвите на домашно насилие в България през първите пет месеца на тази година са четири пъти повече, отколкото през цялата 2021 г. Участниците в протеста поискаха спешни мерки срещу насилието.
Снимка: Alexandar Detev/DW
Законодателни промени и повече подкрепа за жертвите
"Трябва да се приемат измененията в Закона за защита от домашното насилие", казва Десислава Димитрова от "Феминистки мобилизации", които са сред организаторите на събитието. Те настояват и за разкриването на кризисни и консултативни центрове във всяка област в страната.
Снимка: Alexandar Detev/DW
"Хората смятат насилието за нещо нормално"
В момента държавата финансира едва 8 центъра за жертвите на домашно насилие. "Представете си, че сте в Кърджали и сте жертва на домашно насилие, как ще дойдете до София, за да потърсите помощ?", пита Десислава. "В малките населени места домашното насилие е много по-стигматизирано, хората смятат това за нещо нормално", посочва тя. Но точно в тези места специализирана помощ няма.
Снимка: Alexandar Detev/DW
Усещането, че мъжът може да прави каквото си иска, е предпоставка към насилие
"Политиците нормализират насилието", казва Десислава. "Всички знаем как Валери Симеонов нарече майките на деца с увреждания "кресливи жени", чували сме изказвания на Бойко Борисов срещу журналистки. Тези вредни стереотипи, че жената съществува само за да обслужва мъжа, са предпоставка за насилие. Тази неравнопоставеност оставя усещането, че мъжът е по-силен и може да прави каквото си иска".
Снимка: Alexandar Detev/DW
Нагласата към насилието се възпитава
"Насилието е в малка степен биологично предопределено и в голяма степен социално предопределено. Ако ние виждаме примери на насилие - както в семейството, така и по телевизията, сформираме определена нагласа към него", обяснява психоложката Радосвета Гюлева от фондация Emprove.
Снимка: Alexandar Detev/DW
Финансовата независимост и образованието са ключови
"Много от хората, които са жертва на насилие, изпитват страх или чувство за вина", казва Радосвета. "Но и много от хората, които остават в ситуацията на насилие, вземат такова решение по финансови причини", посочва тя. Финансовата независимост и доброто образование са ключови за изкореняването на проблема.
Снимка: Alexandar Detev/DW
Жени, живот, свобода!
Саид и Хана от Иран също са на протеста. Те казват, че правата на жените трябва да се отстояват, за да не заприлича ситуацията на тази в тяхната родина. Иранците вече над две месеца протестират за свобода и равноправие. Повод за протестите даде смъртта на Джина Махса Амини - 22-годишната жена, арестувана, защото не носи хиджаба си правилно.
Снимка: Alexandar Detev/DW
"Този път ще успеем да сменим режима"
"Искам жените да живеят по-свободно, искаме да чуят нашия глас", казва Хана. И двамата със Саид са убедени, че протестът на иранците ще успее. "Този път ще успеем да сменим режима с една демократична държава", казва Саид и призовава българските власти да изгонят посланика на Иран от страната.
Снимка: Alexandar Detev/DW
"От всички нас зависи да живеем в едно по-добро общество"
Най-малко 400 души са убити по време на протестите срещу авторитарния режим в Иран, започнали на 16 септември. В демократична България най-малко 20 жени са убити тази година. Повечето от техните партньори, съпрузи, роднини. "Една от четири учителки е жертва на насилие, една от четири наши колежки е жертва на насилие. От всички нас зависи да живеем в едно по-добро общество", казва Радосвета Гюлева.