В САЩ президентският мандат продължава четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител и стои начело на изпълнителната власт, в чиято система са заети над 4 млн. души. Президентът носи отговорност за прилагането на гласуваните от Конгреса закони. Като най-високопоставен дипломат той може да приема посланици и да признава държави.

Трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната - са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, съдиите във Върховния съд, както и министрите в кабинeта си - но само със съгласието на Сената.

Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за състоянието на нацията. Президентът няма право да внася законопроекти, но по време на речта си може да посочва цели и приоритети. По този начин той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса - при това публично. Но и нищо повече от това.

Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с две трети мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1530 случая на наложено от президента вето. От тях едва 112 са били успешно преодолени, което се равнява на малко над 7%.

Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дефинират ясно каква реална власт притежава президентът. Ако например не желае да наложи вето, но въпреки това не иска да подпише даден законопроект, той може да прибегне до един трик - така нареченото "джобно вето", което не може да бъде преодоляно от Конгреса.

Президентът може да издава укази, т.нар. "Executive Orders", които и без одобрението на Конгреса имат силата на закон. Съдилищата обаче могат да ги касират, а Конгресът може да им противодейства със съответни контразакони. Освен това всеки нов президент може да отменя указите на предшественика си - както направи Джо Байдън с въведената от Доналд Тръмп забрана за влизане на мюсюлмани в страната.

Президентът има право да договаря споразумения с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат одобрени от Сената с мнозинство от две трети. Това може да се избегне, ако президентът сключи специален вид споразумение, за което не се изисква одобрението на Конгреса. Такива споразумения са валидни, докато Конгресът не ги оспори.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Макар че президентът може да изпраща войски в конфликтни зони и без одобрението на Конгреса, разпоредбите по този въпрос са мъгляви. Така например Конгресът се намеси във Виетнамската война със закон. С други думи: президентът запазва някои правомощия само докато Конгресът не се намеси.

Ако президентът злоупотреби с правомощията си или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по импийчмънт. Дотук е имало три такива опита - срещу Андрю Джонсън, Бил Клинтън и Доналд Тръмп. Нито една от трите процедури по импийчмънт не е довела до сваляне на президента.

Обзавеждането на Овалния офис се променя при всеки американски президент. След инаугурацията обикновено първата дама се заема с подреждането му. През следващите четири години в него ще работи Джо Байдън. Кутията за писалки върху работното му бюро, т.нар. "Resolute Desk", е от президента Барак Обама.

За момента мебелите в Овалния кабинет не са подменени, но новият президент Байдън вече е поставил първите акценти. Снимки на семейството му са разположени точно зад президентското бюро. Загадка е защо там остава бронзовият бюст на латиноамериканския защитник на гражданските права Сесар Чавес.

Демократът Байдън незабавно прегрупира историческата картинна изложба: портретът на Франклин Д. Рузвелт, президент на САЩ от Демократическата партия в периода 1933-1945 г., сега е заел централно място точно над камината. Тапетите, избрани от бившата първа дама Мелания Тръмп, ще бъдат подменени по-късно. Джо Байдън и съпругата му сега имат по-неотложни задачи от обзавеждането.

Поглед назад: президентът Хари С. Труман (вторият отляво) не обръщал особено внимание на представителността – на стените плътно една до друга са подредени картини, мебелите и президентският стол са доста износени, но 33-ият президент на САЩ така и не ги подменя.

Президентският стол винаги е играл важна роля в обзавеждането на Овалния кабинет. Джон Ф. Кенеди е предпочитал дървен люлеещ се стол, препоръчан му от лекари – заради хроничните болки в гърба, които той е имал. Когато Доналд Тръмп встъпи в длъжност през 2017 г., той си избра фотьойл, който приличаше повече на трон.

През цялата история Овалният кабинет е виждал и много тъмни моменти. Бюрото, което рядко е подменяно, служи като символ за приемственост – за разлика от завесите. Тук те са дръпнати, за да осигурят поверителност, когато на 20 ноември 1963 г. президентът Джон Кенеди подписва договора, забраняващ изпитването на ядрени оръжия - във вода, в атмосферата и в космоса.

Мебелите на американския президент Джонсън са светли и приветливи, а завесите са подменени. Тук той е на среща с най-близките си сътрудници на 4 април 1968 година. Активистът за граждански права Мартин Лутър Кинг е застрелян в Мемфис, Тенеси. За да може да следи репортажите на живо, Джонсън е поискал няколко телевизора да бъдат поставени в Овалния кабинет.

Овалният офис при Джералд Форд прилича на уютен работен кабинет със светъл килим. На тази снимка от 1975 (на среща с вицепрезидента Нелсън Рокфелер) все още се вижда макетът на кораб вляво зад президентското бюро, който по-късно Джими Картър ще скрие между негови семейни снимки.

За американския президент Джими Картър беше важен глобалният поглед към света. По време на мандата си той поставя декоративен глобус до президентското бюро. Първата дама Розалин Картър винаги е стояла плътно зад съпруга си и неговите важни дела - не само за снимката тук.

При управлението на Роналд Рейгън съпругата му също е част от постоянното присъствие в Овалния кабинет. Първата дама Нанси Рейгън не странеше от държавните дела. Нейна е и водещата роля при вътрешното обзавеждане на Овалния кабинет, който при Роналд Рейгън е с овален килим на цветни мотиви.

По време на двата мандата на Бил Клинтън в Овалния кабинет често идват и членовете на президентското семейство. Първата дъщеря Челси винаги е имала достъп до баща си в работния му кабинет – както и първата котка Сокс, и първото куче Бъди. Като цяло интериорът изглежда по-личен и не толкова студен.

За Джордж У. Буш коженият стол зад президентското бюро е най-важната мебел. Цветът на стената в Овалния кабинет е в кремав цвят, креслата са консервативни, а столът за съветниците на президента винаги е до бюрото му. На снимката: Джордж Буш и съпругата му Лора приемат папа Бенедикт XVI. през 2008 година.

В Овалния кабинет Барак Обама спазваше стриктно официалния протокол. Все пак там той приемаше официалните си гости - държавни и правителствени ръководители от цял свят. Но най-важната част от интериора за него беше в една съседна стая: телевизорът, на който баскетболният запалянко Обама гледаше мачове от американската баскетболна лига NBA.

С Доналд Тръмп се промени и интериорът на Овалния кабинет. Първото нещо, което се оказа излишно, бяха раираните тапети, които Мишел Обама бе избрала за втория мандат на съпруга си. След това и много аксесоари в златисто намерха място в най-важното помещение на Белия дом.