Младите хора на възраст между 15 и 24 години представляват близо една четвърт от населението на Южна Африка. Те не са просто младото поколение на нацията, а синовете и дъщерите на свободата, родени след промените от 1990, когато Нелсън Мандела излезе от затвора, а бруталната система на апартейда се срина.

"Ние сме деца на свбодата и нашата воля е свободна. Сами решаваме какъв да е животът ни", казва Тифани Сийма. 20-годишната чернокожа жена с големи, златни обеци и дълга плитка следва екология и геология в университета Уитуотърсренд в Йоханесбург. Тифани живее в едно от предградията на Йоханесбург, населено предимно с бели. От домашна прислужничка майка й успява да се издигне и да стане мениджър. "Учи се, използвай знанията си и вземи живота си в свои ръце" - била майчината й заръка. Четиримата по-големи братя на Тифани й помогнали да финансира образованието си.

Само че шансовете за успех на чернокожите в обществото все още не са еднакви с тези на бялото население, независимо, че са минали 20 години от свалянето на режима на апартейда: "Имаме още много да наваксваме", казва Тифани. Мнозина все още са дискриминирани поради расово или етническо различие.

Финансовите възможности са решаващи

Материалните възможности допълнително задълбочават различията. Александра Наш и Меган Томас например са приятелки още от училище и винаги са разполагали с много неща, за които други само могат да мечтаят. "Да, ние сме част от средното или дори висшето бяло съсловие", казва Александра.

Меган следва медийни науки в Кейптаун, Алекс - медицина в Шотландия. През ваканцията са се върнали у дома и срещайки се отново, споделят впечатленията си от колежи, пътувания и почивки в Европа. Всъщност условията им на живот не са се променили от факта, че апартейдът вече го няма - един режим, който и двете отхвърлят.

"Нямаме вина за онова, което е било преди, но сега вече ние носим отговорността да противодействаме на социалното неравенство" казва Александра. Двете приятелки се ангажират с грижа за бедните, те са политически информирани и дискутират с приятели как да се подобри положението на всички в Южна Африка. Известен напредък има, но само в рамките на социалната прослойка.

Социалната прослойка, към която се числи Джефри Мулодзи, е тази на бедното чернокожо население. Той живее в Александра, най-стария квартал на Йоханесбург. Стотици хиляди хора населяват този квартал, улиците вече са асфалтирани, но иначе почти нищо не се е променило през последните десетилетия. 21-годишният Джефри е сред хората, които са постигнали известен скромен успех - той предлага туристически обиколки из Александра с велосипед.

Демокрацията дава неподозирани възможности

Това, че е роден след апартейда, той разглежда като шанс: "Трябва да полагаш огромни усилия, за да се издигнеш. Никога няма да стана част от бялото общество, но все пак мога да се замогна като тях", убеден е Джефри и добавя: "Дискриминация все още има, това няма да се промени тъй бързо, но пък и не ме смущава твърде много. Няма смисъл човек да се гневи излишно - това не води доникъде, а само влошава положението", казва той.

Този положителен начин на мислене е типичен за повечето млади хора, родени във времето след апартейда, макар близо две трети от тях да нямат работа или добро образование. Те са убедени, че с упорит труд ще постигнат целта си. И че на Южна Африка й трябва още време, за да загърби окончателно апартейда. Демокрацията е дала неподозирани възможности на тяхното поколение, смятат те. И вярват във визията на Нелсън Мандела за едно честно и открито общество.