Никой не знае колко точно са политическите затворници в Беларус. Правозащитниците говорят за 1325 осъдени по политически причини, но те най-вероятно са много повече. Представители на Следствения комитет на Беларус (спомагателен орган към Комитета за държавна сигурност) заявяват, че само след изборите през 2020-а година са образувани 11 хиляди наказателни дела за "екстремизъм".

Маркирани с жълти етикети

"Механизмите за оказване на натиск са отработени много преди 2020-а година, при това спрямо обикновени затворници, осъдени не за политическа дейност", казва Павел Сапелко, адвокат в правозащитния център "Весна". Новото може би е, че политическите затворници вече автоматично се третират като "склонни към екстремизъм и други деструктивни действия", след което им се поставя жълт етикет. "За тях това означава допълнителни рестрикции като например, че ги ескортират до наказателните колонии с белезници. За сравнение: дори осъдените за убийство ги карат без белезници", казва той.

Както научи Дойче Веле, с жълти етикети се сдобиват не само затворниците, които активно са протестирали, но и тези, които само са участвали в неразрешени протестни акции - макар според правозащитниците те могат и да не бъдат смятани за политически затворници. Освен това давността на този вид правонарушение изтича след година, което обаче няма значение за управата на затворите.

"С жълти етикети маркират и осъдените за икономически престъпления", научи Дойче Веле от бивш затворник, лежал в затвор в Брестка област. При това положение им въвеждат допълнителни забрани: не могат да спортуват, за тях не важат т.нар. дни на отворените врати (когато близки могат да посещават затвора, за да видят при какви условия живеят осъдените). Също така им е забранено да имат дълги свиждания или въобще каквито и да било свиждания, ако имат нарушения.

Според източника на Дойче Веле затворническите управи са възприели следната тактика: политзатворниците винаги трябва да са "на червено", т.е. с наложени санкции за нарушения, за да не могат да се надяват на предсрочно освобождаване или пускане на свобода заради амнистия, да не могат да получават колети и други пратки, обаждания от близки и роднини или да се срещат с тях. Освен това им се намалява размерът на сумата, за която могат да пазаруват от магазина на затвора.

"Винаги можеш да намериш за какво да накажеш един затворник"

"След референдума (за промяна на Конституцията, проведен на 27-и февруари - б.ред.) на политическите затворници вече не се дават писма от хора, които не са техни роднини, казва друг бивш политически затворник. На другите осъдени пък им е забранено да общуват с политически затворници, особено ако става въпрос за известен активист.

Според източниците на Дойче Веле най-много проблеми имат осъдените за стълкновения със силите за сигурност или за негативни коментари по техен адрес. Често политическите затворници се изпращат в изолатор веднага след пристигането им в колонията. Колкото повече нарушения "намери" управата на затвора, толкова по-голям е рискът човекът да бъде преместен в единична килия или да му бъде променен режимът за изтърпяване на наказанието - от общ в строг, както и да му бъде удължен срокът с до две години лишаване от свобода. За това дори има специален текст в Наказателния кодекс - за "умишлено неподчинение на администрацията на изправителното заведение".

Павел Сапелко определя съдържанието на този член 411 като "пушка на стената, която всеки момент може да гръмне". За един и същи вид нарушение затворниците могат да получат различно наказание - от изпращане в изолатор през преминаване към строг режим до удължаване на срока на присъдата. "Няма ясен списък с нарушения - администрацията има пълна свобода в този смисъл. Имало е случаи, когато затворници са били наказвани за недобре оправено легло, за незакопчано копче на дреха или за прах на нощното шкафче."

Правозащитниците многократно са се обръщали към официалните представители на властта с настояването тази пагубна практика в затворите да бъде прекратена. От Законодателната комисията в долната камара на Парламента обаче твърдят, че "член 411 от Наказателния кодекс е в съответствие с принципите на наказателното право". По този повод Павел Сапелко казва: "На практика виждаме, че винаги може да се намери за какво да бъде наказан един затворник. Или пък да бъде провокиран - за което се използват затворници, лоялни на управата, или дори нарушенията му да бъдат измислени", обобщава правозащитникът.