Остават точно десет дни до Бъдни вечер на 1970-а година. Минала е само седмица, откакто Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите от Варшавското гето и Федерална република Германия де факто призна границата Одер-Ниса.

Полша тъне в постоянен недоимък под управлението на Владислав Гомулка, първи секретар на Полската обединена работническа партия, разказва Пшемислав Рухлевски от Европейския център "Солидарност". Хората дават почти половината от заплатите си за храна, а непосредствено преди Коледа е наложено значително увеличение на цените, особено на хранителните продукти. Поляците са недоволни, но комунистическото ръководство във Варшава не очаква това недоволство да избухне - разчита се твърде много на положителното ехо от дипломатическия успех при сключването на договора със Западна Германия.

"Гомулка навярно е смятал, че това ще засити гладните. Но какво го интересува един работник някакъв си "дипломатически успех"? Страната е в криза, особено младите хора страдат от липсата на перспектива", отбелязва Рухлевски. Според него именно това е накарало хората да реагират така яростно.

Телевизорът не засища

"Едновременно с вдигането на цените за хранителните продукти, властите в Полша намалиха цените на автомобилите, хладилниците и прахосмукачките, но хората си казваха: "За какво ни е телевизор? За да можем на гладен стомах да гледаме някакво глупаво предаване?", спомня си Рухлевски. И тогава народният гняв се отприщва. Започват протести в големите предприятия, в корабостроителниците. Искрата на недоволството прехвърча от корабостроителницата в Гданск към други предприятия, а никой от управляващата партия не се осмелява да разговаря с гневните и разочаровани работници. След деветчасови протести идва заповед "бунтът да се задуши в зародиш".

Повежда се неравна битка: от едната страна - предимно млади хора, срещу които са изпратени 9000 милиционери и служители на специалните служби, 27 000 войници, 550 танка и дори няколко хеликоптера. По думите на Рухлевски: "Следствените арести бяха препълнени, пияни милиционери пребиваха от бой работниците, гасяха цигарите си в телата, изтезаваха ги“.

В символ на тези размирни дни се превръща съдбата на 18-годишния Збишек Годлевски, който е застрелян на "черния четвъртък" 17 декември, докато отивал на работа в корабостроителницата в Гдиня.

По официални данни, по време на декемврийските протести в Полша загиват 45 души, а над 1000 са ранени. Най-младата жертва е едва на 15 години. Пшемислав Рухлевски си спомня, че политическото ръководство на страната се опитало да прикрие истината. Опитали се да представят убийствата като самоубийства, дори били подправяни смъртни актове. Жертвите на репресииите били погребвани нощем, без семействата да узнаят къде са заровени техните близки.

Какво научава "Солидарност" от декемврийските протести

Ян Юхневич, който тогава е на 25 години и е любител фотограф, се превръща в хроникьор на полските протести чак до 1989-а година - архивът му обхваща няколко хиляди снимки. Онова, което вижда през 1970-а по улиците на Гданск, затвърждава впечатлението му, че "живее в страна, в която Съветите диктуват всичко". Надеждата, че може да настъпи промяна, идва едва десет години по-късно.

И през 1980-та - годината, в която започват легендарните протести на "Солидарност", бунтът започва пак от корабостроителницата "Ленин" в Гданск. Богдан Борусевич, един от съоснователите на "Солидарност", казва пред ДВ: "Убеден съм, че без събитията от трагичния декември 1970-а нямаше да го има и успехът на "Солидарност" през август 1980-а".

А Лех Валенса, лидерът на "Солидарност", който още от 1970-а е член на стачния комитет в корабостроителницата, каза в интервю за ДВ следното: "През декември 1970-а изобщо не бяхме подготвени".

Партийците остават ненаказани

През 1980-а към икономическите искания за пръв път се прибавят и политически - включително искането да бъде издигнат паметник за жертвите на протеста от 1970-а. Според Борусевич, историческа ирония на съдбата е това, че тъкмо в корабостроителницата, наречена на името на Ленин, в крайна сметка се скъсва с марксизма-ленинизма. "Тази стачка беше насочена не просто срещу властта в Полша, а и срещу сърцевината на идеологията за диктатурата на пролетариата", казва той.

През 1970-а управляващите вярват, че "декемврийските събития", както ги нарича комунистическата пропаганда, са затворена страница от историята. "Потушеният бунт обаче криеше в зародиш бъдещето поражение на властта", смята Борусевич.

Възмездието за престъпленията на режима идва с голямо закъснение. През 2013 - след 20-годишен съдебен процес, са осъдени двама военни, командвали акцията през 1970-а. На никого от тогавашното партийно ръководство не е потърсена отговорност.