Лиу Джинпен приготвя пържени пилешки хапки и картофи. Скоро ще пристигне куриер, който да отнесе поръчката. Ресторантът на Лиу се намира в центъра на Линцюан, в централен Китай. В този беден район няма много работа и мнозина напускат родните си места, за да търсят препитание в големите градове, пише АРД.

31-годишният инженер Лиу също е работил няколко години в Нанкин и Хъфей - градове с по около десет милиона жители. Мъжът разказва, че работата му там не била сигурна - дори бил безработен за три месеца. Тъкмо желанието му за повече стабилност го накарало да се преориентира към друга работа и друго място. “Мой приятел вече се занимаваше с кетъринг и решихме да обединим усилия. Върнах се обратно в Линцюан и започнах свой бизнес”, казва Лиу пред АРД.

Повечето хора напускат Линцюан, за да си търсят работа другаде, защото в града няма големи компании и високоплатени позиции. Единственият добър вариант е да имаш собствен бизнес, казва мъжът и признава, че това не е никак лесно, но той все пак успява да се задържи над водата.

20 години постоянно сменяне на работата

На няколко пресечки оттам магазинчето на Ю Лин предлага храна за вкъщи - варено пиле, мариновано свинско и салати. 49-годишната жена също се връща в Линцюан със съпруга си, за да започне свой бизнес. Двамата са живели повече от две десетилетия в Пекин.

Жената разказва пред германската обществена медия, че със съпруга ѝ са работили най-различни неща в китайската столица, “Не искахме да живеем така повече – карахме я по тоя начин повече от 20 години. Две от трите ни деца са родени в Пекин. Беше ни дошло до гуша от тази работа, искахме да си починем”, обяснява Лин. Засега бизнесът им в родния град не им носи много печалби. Но нямат намерение да се връщат в Пекин, обяснява жената.

Граждани първа и втора класа

Комунистическото държавно и партийно ръководство дели населението на Китай на две големи категории - селски и градски жители. Тези, които пристигат в големите метрополии отвън, нямат същите права като родените в градовете – ползват по-малко социални облаги и по-лоши здравни услуги, пише АРД. По правило децата им посещават по-лоши училища или се налага да бъдат оставяни за отглеждане от бабите и дядовците в провинцията.

Целта да станат жители на града или да си купят там апартамент е постижима само за малцина. Затова повечето от тях в някакъв момент се връщат по родните си места, както правят и Лин Ю и съпругът ѝ. "Животът в големите градове е твърде забързан и стресиращ, у дома е по-спокойно. Ако направим изчисления, крайният резултат е сходен", казва тя. “От една страна в града можеш да печелиш повече, но и наемите са много високи, градският транспорт, храната – там харчиш много пари."

Друга причина за завръщането им в област Анхуей е, че през последните години те печелят много по-малко пари в Пекин, отколкото преди. Това се дължи на общото състояние на икономиката в Китай. Тя все още не се е възстановила след края на строгите мерки за защита от коронавирус. Задлъжнелите общини, кризата с недвижимите имоти и слабото вътрешно търсене оказват влияние върху икономиката, а много млади хора остават без работа. Подкрепа от страна на държавата няма, а натискът над тях е голям, пише АРД. Дори много добре квалифицирани хора вече не могат да си позволят скъпия градски живот.

Малките градове наваксват

Малък нощен пазар до търговски център в Линцюан: има сергии, на които се продава китайска бърза храна, кнедли, пържено тофу и супи с нудли. Рен Уенуен и съпругът ѝ стоят зад малка количка всяка вечер от година насам и продават сандвичи от оризово тесто, които се пекат на скара върху гореща плоча. Преди това 28-годишната жена е работила като модел в моден център в технологичния метрополис Ханджоу, пише АРД.

"Разбира се, че в големия град може да се печели повече. Понякога и аз съжалявам, че се върнах, когато виждам какъв живот имат бившите ми колеги там, той е по-добър", казва Рен. "Но работата беше толкова изтощителна, натискът беше толкова голям. Имаше много конфликти, бях толкова изтощена. Затова се върнах, тук имам повече свобода."

Лиу, бивш инженер, който сега продава храна, също се чувства по-свободен в родния си град. А стандартът на живот в по-малките градове вече се доближава до този в мегаполисите, казва 31-годишният мъж: "Животът тук всъщност е добър. Пазаруване, ресторанти, жилища и транспорт - всичко е наред", заявява той. „Има дори увеселителен парк, зоологическа градина и киносалони. Разликите между малките и големите градове вече не са толкова големи, колкото бяха преди десет години.“

***