Олигархът Делян Пеевски спечели битката за ДПС, но ще изгуби войната за неговото бъдеще. Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритани политик с всички сили се бори да запази и монопола върху политическото представителство на турския етнос. Но монополът вече се разпада.

Резултатите от изборите на 19 април - едни от най-слабите в историята на ДПС - показаха, че влиянието сред традиционния електорат ерозира. Започна отцепване на структури и отделни активисти, засега плахо. Но с наближаването на местните избори догодина този процес има потенциал да се засили, стига да се появи политическа алтернатива - или алтернативи.

Все по-отчетливо се чуват гласове за такива. Сегашният модел, създаден в началото на прехода, е изчерпан заради подмяната на политическото представителство с корпоративен и клиентелистки контрол. Така етническата идентичност се превърна в инструмент за политическа мобилизация, а не за защита на общността. 

"Без Пеевски и Доган"

В предаването “Дневен ред” Касим Дал, някогашният Втори в ДПС, един от основателите му и съратник на Ахмед Доган, съобщи за подготовката за нова партия “без Пеевски и Доган”. А по повод спекулациите за обединение между двете крила на ДПС, а значи и между Пеевски и Доган, по БНР Гюнер Тахир, бивш зам.-председател на ДПС, отхвърли такава възможност: "Дори и да има желание, няма как да се постигне обединение между тях. Хората по места са до такава степен разделени, че това принципно не е възможно”.

Разделението не е само между двата лагера на ДПС, то е вътре в общността, където все повече хора търсят нова посока и друг тип политическа култура.

В този момент Пеевски се връща към каузи, върху които ДПС изгради своята легитимност през 90-те години. За част от електората и особено за изселническите организации в Турция те имат особен заряд, защото т.нар. “възродителен процес” беше не просто насилие за смяна на имената, а насилие над правото на хората да бъдат такива, каквито са.

Историческа справедливост или политически сметки?

Парламентарната група на Пеевски извади три законопроекта, закъснели с повече от две десетилетия. С промените в системата на ГРАО ДПС предлага държавата окончателно да заличи от регистрите следите от насилственото преименуване, така че тези имена да не съществуват повече в официалните архиви. Сега при издаване на различни удостоверения и преписи се изисква от български мюсюлмани, преживели т.нар. “възродителен процес”, да изпозват насила наложените им имена.

Режимът на Тодор Живков извърши насилствено преименуване на над 1,3 милиона етнически турци, помаци, роми и татари. Имената им бяха възстановени през декември 1989 г. Законодателните промени предвиждат също да бъде създаден и механизъм за възстановяване имената на починалите, както и да бъдат санкционирани длъжностни лица, които изискват използване на имената от т.нар. “възродителен процес”. В Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресирани лица се предлага добавката към пенсията да бъде преобразувана в самостоятелна пенсия за репресия.

Но най-съществени за политическите нужди са промените в Изборния кодекс, чиято цел е да отпаднат изискванията за уседналост при местните избори и изборите за Европейски парламент, както и да може да се използва майчин език в предизборната кампания. И ако законопроектите, свързани с имената, засягат болезнената тема за справедливостта, промените в Изборния кодекс разширяват възможностите за участие в местните избори на българските изселници в Турция. 

На пръв поглед това изглежда като опит за поправяне на историческа несправедливост, но са политически сметки. ДПС връща в публичния дневен ред тези теми, макар да не постигна справедливото им разрешаване през десетилетията, в които беше фактор в управлението. Но те са символният капитал, чрез който партията поддържа претенцията си за изключително представителство на общността - най-вече сред част от по-възрастните избиратели и изселнически организации.

Историческата памет - капан за избиратели

Когато настоящето вече не гарантира политическа лоялност, партиите неизбежно започват да търсят опора в миналото.

Миналата седмица депутатът от ДПС Станислав Анастасов прочете от парламентарната трибуна декларация на партиятасрещу обявеното от новото мнозинство намерение за закриване на Комисията по досиетата. Като партия, “родена от болката на най-голямото престъпление на тоталитарния комунистически режим”,  ДПС обвърза запазването ѝ с необходимостта да бъде запазена паметта за престъпленията на този режим.

"Ние искаме широк обществен дебат за бъдещето на Комисията по досиетата и обсъждане на идеята на Съюза на репресираните от комунистическия режим за създаване на Музей на тоталитарните режими и Институт за национална памет, който да допълни работата на Комисията по досиетата”, заяви Анастасов, доскоро част от висшето ръководство на ДПС, но вече редови депутат.

Това е последният окоп на Пеевски - историческата памет.  От ДПС настояват, че носят отговорността да я пазят. Спекулациите с темата не са отсега. В навечерието на парламентарните избори през октомври 2024 г. Пеевски поискаот Военно-окръжната прокуратура да възобнови разследването за т.нар. “възродителен процес” и да бъдат потърсени наказателна отговорност и възмездие за виновните. След сигнала му, обвинението разпореди да бъдат установени  “лицата/агентите, работили за Държавна сигурност по линия на т. нар. възродителен процес по региони; да се разпитат същите в качеството на свидетели какви задачи са им поставяни от водещите офицери и тяхното изпълнение”. Изминаха 21 месеца след тази акция, без да е известно какви са резултатите от нея.

ДПС не е единствената формация, която се противопоставя на закриването на Комисията по досиетата. Мобилизират се и други организации. За понеделник вечер например е обявено “мълчаливо бдение в защита на демокрацията”, организирано от Съюза на репресираните от комунизма “Памет”, Асоциация “Памет за утре” и гражданската организация на бивши концлагеристи от Белене и семействата им “Справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите”.

За ДПС обаче защитата на комисията се вписва в много по-широка политическа стратегия.

Защо сега е различно

С изключение на ДОСТ на Лютви Местан, нито една от партиите, опитали се да се конкурират с ДПС за етнически вот, досега не успя да се превърне в реална алтернатива. Не успя и ДОСТ, макар да отцепинад 100 хиляди избиратели на изборите през 2017 г. 

Когато Гюнер Тахир, Касим Дал, Местан и други се опитваха да разбият монопола на движението на принципа “Анти-Доган”, то все още беше в апогея на влиянието си. Не само заради силната си организация, а и защото сред общността все още преобладаваше убеждението, че ДПС е единственият възможен политически представител.

Днес ситуацията е различна. Кризата идва отвътре, а напрежението е в самата общност. Едновременно с това появата на “Прогресивна България” промени мястото на ДПС в архитектурата на властта и сложи край на привилегированото му положение.

Затова и идеята за нов политически проект не изглежда като пореден опит за разцепление, а като търсене на алтернатива. Така смята Гюнер Тахир, когато казва, че ако се появи нова формация, тя трябва да бъде „автентична, пожелана и с подкрепата на хората в България“, които “не чакат някой външен господар да им подскаже”.

Турският етнос в България отдавна не е онази сравнително хомогенна група от началото на прехода със сходни  социални и културни характеристики. Тя е много по-разнообразна общност - социално, образователно, икономически и поколенчески, и по-широка от клиентелистките кръгове на ДПС. И тази промяна постепенно подкопа модела, при който една партия претендира да представлява не само етническите турци, а мюсюлманската общност изобщо, която включва и помаци, и роми.

Партийният бранд може да бъде спечелен чрез съдебни решения и организационен контрол. Но ако през следващите месеци се появят нови политически алтернативи, битката вече няма да бъде за ДПС. Тя ще бъде за хората, които ДПС десетилетия наред смяташе за свой безусловен електорат.

Пеевски едва ли ще я спечели.

Този текст изразява мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.