В своята визитна картичка кметът на Софийския район “Илинден” е написал: “Ще работя за град, който се грижи за хората и служи за пример на останалите градове, както подобава на една европейска столица“. За тези, които не знаят: кметът на район „Илинден“ се казва Емил Бранчевски. По професия е лекар. Специализирал е хуманна медицина, а неговата лична кауза - както самият той е посочил във визитката си, е “популяризирането на здравословен начин на живот и спорт сред подрастващите и превенцията на агресията сред младежите”.

Хуманистът-политик нахлу в полезрението на обществото, след като в качеството си на районен кмет разпореди събарянето на незаконни сгради в ромската махала на квартал “Захарна фабрика”. Това се случи призори на 15 април при засилено полицейско присъствие и в компанията на водно оръдие.

Обещания, които не бяха изпълнени

Още в същия ден д-р Емил Бранчевски заяви, че “няма да има бедстващи хора”. Че още преди да мръкне - всички, които са останали без дом, щели да бъдат настанени в кризисните центрове на Столична община. Заяви още, че няма напрежение при разрушаването на постройките и че общината “съдейства” на семействата “да си събират покъщнината”.

Тези уверения, както и по-нататъшните твърдения на г-н Бранчевски се оказаха неверни. Не отговарят на истината и изявленията му в позиция до медиите, които бяха изложени веднага след погрома, а именно: че “всички предложения за настаняване са били отправени към самите засегнати”. Разговорите с хората, останали без дом, го опровергаха.

“Ние тези хора не ги искаме”

Бранчевски написа още, че няма опити на район “Илинден” да “изнася проблема” към други райони. С мигновените реакции на районните кметове на “Кремиковци”, “Красна поляна” и “Люлин” тези думи също бяха опровергани. И Лилия Донкова, и Димитър Петров, и Георги Тодоров единодушно и доста нетолерантно и нехуманно като за европейска България заявиха - “ние тези хора не ги искаме”.

Кметът на “Илинден” не се съобрази и с привременната мярка на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който задължи българската държава да не разрушава махалата в “Захарна фабрика”. Нещо повече - кметът сякаш се опита да я “финтира” - първо се чуха слухове, че не е получил такава заповед, после, че била написана на неразбираем френски, а най-накрая, че нейното тълкуване не е в противоречие с предприетите от него мерки. Разбирай - взетото решение за събаряне на “опасните жилища” е правилно.

Хората без покрив над главите изпаднаха и от новините

Оттогава измина повече от месец - време, в което се случиха множество неща, включително транспортна блокада на София и различни скандали в парламента. Покрай навалицата от световни и местни събития, семействата, които продължават да живеят под мукавени покриви, изпаднаха от новините.

Но не и от приоритетите на “техния” кмет. Преди няколко дни Емил Бранчевски, заедно с Карлос Контрера от ВМРО и Иван Виделов от БСП, подписа проект на решение до Столичния общински съвет с предложение общината да закупи еднопосочни самолетни билети до Страсбург за хора, които са засегнати от премахването на незаконните постройки.

Открита провокация

С други думи: да заминават и да не се връщат! Еднопосочно - както се движи времето: минало, а после бъдеще. В схемата на кмета и сподвижниците му обаче бъдеще за тези хора очевидно не е предвидено.

Като някакви “батки”, които се разпореждат безцеремонно в “собствена контролирана среда”, тримата размахват своето високомерно пренебрежение към Европейския съд по правата на човека. И с подигравателен тон предлагат изгонените от квартал “Захарна фабрика” да бъдат настанени на палатки в близост до Европейския съд. Това щяло да „укрепи приятелските отношения между София и Страсбург“ и да повиши „информираността на местното население за българския бит и култура“.

Тези редове могат да бъдат преведени по следния начин: Господа европейски бюрократи! Вие не познавате какви са хората, които защитавате. Бедна ви е фантазията каква кочина ще създадат пред лъскавите ви портали, ако ви ги пратим. Така че… я, се разкарайте с вашите привременни мерки!

Търси се изостряне на напрежението

Не е известен друг случай България да не приеме решение на Съда в Страсбург. Нарушаването на привременните мерки представлява нарушение на Европейската конвенция за правата на човека. Това обаче очевидно не интересува лекаря, специализирал хуманна медицина, чиято лична кауза била уж да се грижи за хората по подобаващ за една европейска столица начин.

На всички е ясно, че внесеният проект за решение е нахакана провокация, чиято единствена цел е да се изостри политическото противопоставяне в Столичния общински съвет. Ако се проследи пътят на парите, може би ще стане ясен и отговорът на въпроса “Защо?”.

Комисията за защита от дискриминация ще се произнесе по повод внесения документ след заседания на 28 май.

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***

Вижте и това: