Нестандартното предложение на ПП-ДБ да поиска от Румен Радев отсрочка за връчването на втория мандат за съставяне на правителство, в зависимост от това дали има голямо парламентарно мнозинство за антикорупционни реформи, изглежда почти напълно обречено. Първо, защото конституцията изисква съставяне на мнозинство около правителство, а не правителството да е зад скоби на някакво мнозинство, което първо да изпълни определена законодателна програма. Второ, защото ако подобно мнозинство имаше, то щеше да се прояви още в първия мандат и дори в предишния парламент, вместо да се разтури управлението, наричано "сглобка" - исканията на ПП-ДБ днес са същите като тогава. И трето, защото това антикорупционно мнозинство се цели в 160 депутати, но повечето парламентарни партии отказаха предварително или след огласяването на офертата да се включат в него, а други са неприемливи за инициаторите.
Залогът на инициативата не е в реализацията ѝ сега
Но залогът на инициативата "първо антикорупционни закони и решения, после правителство" не е в нейната реализация сега. Самите инициатори, по-точно лидери от ПП, приели идеята на ДБ, едва прикриват скептицизма си, че тя може да успее. Залогът е в това да се прокарат мостове за връщане на загубени собствени избиратели, както и към другите политически сили за следващия парламент.
С антикорупционната инициатива загубилата половината си избиратели коалиция ПП-ДБ се цели в причината за провала си - загърбването на антикорупцията, която веднага след изборите призна за главен свой грях. Сега ПП-ДБ казват – научихме си уроците, няма да търсим сътрудничество с когогото и да е, ако първо той не се заяви на дело като антикорупционер. Затова ще чакаме да видим приети на второ четене антикорупционни закони и категорични решения с квалифицирано мнозинство, преди изобщо да предложим правителство с втория мандат.
Две стратегии в ПП-ДБ – радикална и диалогична
Въпросът е дали тази заявка е достатъчна за връщане на сериозна част от загубените избиратели и какво всъщност е посланието към тях, защото в ПП-ДБ под повърхността прозират две стратегии. Едната, на ПП е по-радикална и е обърната директно към избори, само към собствените избиратели, а на депутатите от 50-ия парламент просто се хвърля декларацията и казва – гласувайте я, преди това няма да си говорим с вас. Другата, на ДБ, се опитва да търси диалог по антикорупционната инициатива с останалите партии в този парламент – ако не на лидерско, то поне на експертно ниво.
От тук възникват два въпроса. Единият е доколко палитрата от подходи в ПП-ДБ ще продължи да се възприема като нещо нормално, и по-важно – ще успее ли да разтвори по-широко електоралното ветрило, без да се поставя под въпрос единството в коалицията. Другият е доколко резултатът от следващите избори, дори той да е много позитивен за тази коалиция, ще е достатъчен за съставяне на или участие в управление, или тя подобно на ГЕРБ ще остане в изолация.
Дали с разцеплението в ДПС Борисов ще се освободи от Пеевски?
Въпреки продължаващата политическа криза, тъкмо в настоящия парламент започна промяна на политическата ситуация с разцеплението на ДПС. От това как ще продължи и евентуално завърши този процес до голяма степен зависи не просто дали ще има две ДПС-та, а дали влиянието на Пеевски върху българските политици и институции е стигнало до точка на пречупване, което да направи възможно еманципацията им от зависимости. От тази гледна точка е добре отсега да се хвърлят мостове за сътрудничество – не защото ДПС-Доган е доброто ДПС, понеже иска да участва в антикорупционно мнозинство, а нежеланото ДПС-Пеевски може накрая да се окаже по-слабо, а защото ГЕРБ-Борисов евентуално може да се освободи от Пеевски и партията му да бъде отново възможен партньор на ПП-ДБ.
Оттук нататък всичко зависи от това как офертата на ПП-ДБ може да бъде удържана като начинание с дългосрочна цел. Първото изпитание е тя да не бъде отхвърлена и окарикатурена публично като конституционно несъстоятелна и целяща единствено да е платформа за предизборна кампания. Ако гласуването на декларацията в парламента не събере мнозинство, обещаното бързо връщане на втория мандат ще я приключи бързо. Ако пък номинално се събере квалифицирано мнозинство в подкрепа на антикорупционната декларация (което е почти невъзможно, ако тя остане в сегашния си вид – всички партии, проявили някакъв интерес, имат претенции за добавки, много от които няма да са приемливи, като например референдум за еврото), тогава се навлиза в задължителна фаза на трудни законодателни и кадрови преговори. Междувременно Конституционният съд може да се произнесе по съдебните промени в основния закон, което да преформатира дневния ред на тези усилия.
Могат ли двете тенденции в ПП-ДБ да продължат заедно?
Най-важният въпрос за ПП-ДБ обаче е дали този политически ход ще бъде инвестиция в доверието на техните избиратели или ще се окаже мимолетен фойерверк. Дали те ще останат разделени между тези, за които определящото е "с кого си", и онези, за които то е "за какво си". Лидерите на двете тенденции най-сетне ще трябва ясно да кажат на избирателите си: еволюционистите – и в следващия парламент ще търсим сътрудничество с ГЕРБ, ДПС и други сили (с риска пак да ни излъжат); революционерите – никога повече с ГЕРБ и ДПС (с риска пак да ви излъжем и пак да ви се извиним). А най-големият въпрос е могат ли тези две тенденции да продължат да са заедно и да обединяват, а не да разделят двата типа избиратели, които жадуват за едни и същи промени.
***
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.