Турският президент Ердоган няма да се откаже от правото си на вето върху членството на Швеция в НАТО, пише "Райнише пост". Изданието отбелязва, че непосредствено след края на срещата на върха във Вилнюс турският държавният глава е поставил под въпрос най-важното решение, взето там - за влизането на скандинавската страна в Алианса.

"Макар че обеща да разчисти пречките по пътя за присъединяването на Швеция към НАТО, турският парламент няма да гласува шведската молба за влизане преди октомври. Новото забавяне от страна на Ердоган е умишлено", пише "Райнише пост".             

"Доброто настроение, предизвикано от дадената от Турция зелена светлина, не продължи дълго", продължава германското издание. Според турския "Хюриет" още по време на полета си към Турция Ердоган е пояснил, че парламентът в Анкара ще наблюдава развитието на ситуацията в Швеция, след което ще вземе решение. В същото време националистическият коалиционен партньор на партията на Ердоган ПСР Девлет Бахчели е изразил недоволството си от перспективата Швеция да бъде допусната в НАТО.

Присъединяването на Швеция към Алианса остава под въпрос

Партиите на Ердоган и Бахчели разполагат с мнозинство в турския парламент и при желание биха могли веднага да одобрят шведската молба за членство в НАТО. "Това означава, че ратификацията на шведската кандидатура не е сигурна, дори и след обещанието на Ердоган във Вилнюс", посочва "Райнише пост".

Междувременно списъкът с турските условия към Швеция е станал още по-дълъг. Анкара настоява за цялостното отпадане на оръжейното ембарго, възприето официално или неофициално от други членки на НАТО спрямо Турция. Стокхолм трябва и да прекрати дейността на групи като ПКК, както и да екстрадира критично настроените към турското правителство. Ердоган очаква още шведска подкрепа за влизането на Турция в Европейския съюз, разширяване на митническия съюз и отпадане на визите за турците за Европа.

На този фон в четвъртък шведски съд окончателно отказа да екстрадира двама мъже в Турция. Анкара настояваше, че те са част от движението на Фетхуллах Гюлен, което турското правителство обвинява за неуспешния опит за преврат през юли 2016-а година. 

Дали Турция наистина иска да влезе в ЕС?

Настояването на Ердоган за обвързване на присъединяването на Швеция към НАТО с турската перспектива за влизане в ЕС не е лош ход от гледна точка на силовата политика, коментира социологът Ясер Айдън от берлинската Фондация "Наука и политика" пред "Тагесшпигел". Според него турският президент е успял да си издейства отстъпки от ЕС, НАТО, САЩ и Швеция, които може да представи като своя победа в Турция.

"Въпреки това сътрудничеството между ЕС и Турция ще се фокусира върху темите за сигурност и дипломацията за мир във войната в Украйна. Няма да има възобновяване на присъединителните преговори", категоричен е Айдън. "Това би изисквало демократизация и реформи, а нито едно от двете не е в политическия дневен ред на Анкара."

Според шефа на брюкселския офис на мозъчния тръст "Глобсек" Роланд Фройденщайн, Ердоган едва ли има някакви илюзии, че спрените преговори за присъединяването към ЕС ще бъдат възобновени скоро. И той смята, че Ердоган сега може да се хвали със спечелването на нови отстъпки, но отбелязва, че чак следващите президентски избори в Турция през 2028-а година ще се окажат подходящо време да се разбере какво следва.

За Давид Бартелт, ръководител на турския офис на фондация "Хайнрих Бьол", би било добра новина, ако Ердоган наистина желае Турция да се присъедини. Но дори и да не се стигне дотам, процесът на присъединяване е единственото рамково споразумение между ЕС и Турция, което е концентрирано върху върховенството на закона и демокрацията. Ако Турция наистина иска да се приближи към членството, тя ще трябва да промени своя курс точно по тези въпроси", коментира Бартелт пред "Тагесшпигел".