Има, както писах миналия път, трудни разговори. Но има и лесни. Такъв е разговорът за правителството в задаващото се Народно събрание. 

Пред ГЕРБ има няколко варианта

Най-чистият вариант, разбира се, е партията първенец на изборите да формира коалиция и парламентарно мнозинство с партии със сходни позиции. В този смисъл Борисов е благословен с лесен избор. Може например да сформира коалиция с другите партии, свалили правителството на ПП: ИТН, "Възраждане", ДПС. Или може да сглоби "хартиена коалиция" от ГЕРБ, ДПС и БСП. И в двата случая Борисов ще има непреодолимо мнозинство в Народното събрание, а ПП-ДБ ще могат да застанат в конструктивна опозиция. 

Нищо обаче в поведението на Борисов не ни навежда на мисълта, че той ще постъпи по този класически начин. След десетилетието, в което изгради бандитско-балкански режим, подпомагащ геополитическите планове на Кремъл, той трескаво търси "евроатлантическа" индулгенция, каквато може да получи единствено от  очевидните носители на европейското начало - ПП и ДБ. Подобни индулгенции няма как да дойдат от ИТН, Възраждане, ДПС или БСП. Затова е по-вероятно Борисов да бяга от очевидните си мнозинства като дявол от тамян. И да забърка каша, която да провали мандата на ГЕРБ, и така вторият да отиде при ПП-ДБ. 

Апелът на 100-те интелектуалци всъщност дава конкретни очертания

Интересът на Борисов в този случай е да подкрепи правителство на ПП-ДБ, което да може да продаде на партията си като неполитическо, експертно или програмно. Интересът на ПП-ДБ е да имат такава подкрепа, но без да допускат нито Борисов, нито неговата клиентела, нито пък клиентелата на неговата клиентела до възможността да присвояват публични фондове. 

След като над 100 интелектуалци отправиха апел за евроатлантическо правителство, подобна възможност придобива съвсем конкретни възможни очертания. Ако приемем, че тези 100 общественици са действали в дух на добра воля, загриженост за общото благо и готовност за служба на обществото, всеки може да си представи контурите на програмно правителство, което да оперира с мандата на ПП-ДБ и с парламентарната подкрепа на ГЕРБ.

Основните фигури в подобно правителство, включително търсеният от 100-те "безспорен кандидат за премиер", се намират сред самите подписали. Ето ви един съвсем възможен вариант:

• Тодор Тагарев - министър-председател;
• Велизар Шаламанов - министър на отбраната;
• Владимир Кисьов - министър на външните работи;
• Красен Станчев - министър на икономиката; 
• Огнян Минчев - министър на образованието;
• Лъчезар Тошев - министър на околната среда;
• Руси Чанев - министър на културата;
• Ивайло Цветков-Нойзи - министър на младежта.

Има как всички да бъдат доволни

Това е, разбира се, горе-долу половината от състава на един Министерски съвет. Сред подписалите липсват очевидни фигури, които да оглавят министерствата на вътрешните работи, финансите и още няколко. Но подобни фигури съществуват из общественото пространство и биха могли да бъдат привлечени. 

Ако подобно правителство бъде предложено с мандата на ПП-ДБ и следва заложени от тях приоритети, всички възможни лагери в "евроатлантическия" сектор на обществото ще бъдат доволни. А ГЕРБ няма да имат основателна причина да не го подкрепят и, ако откажат, самите те ще инкасират онези загуби, които инак в идните седмици ще се опитат да прехвърлят върху ПП-ДБ. 

Не е ядрена физика… 

***

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.