В дните преди Великден в образователно-интеграционния център "Украински вулик" в София кипи трескава подготовка. Обикновено подредените стаи изглеждат избухнали от разпилени по масите декоративни калинки, малки жълти пилета, цветя, яйца, панделки, кошници, свещи и салфетки. Юлияна излиза от стая, в която няколко деца рисуват яйца. "Искаме да се почувстваме като у дома си, а по Великден украинските домове изглеждат горе долу така - всеки прави нещо, за да е красиво на празника."

В стаята с децата е и психоложката Елена, която бяга от Украйна в началото на войната. "Децата имат нужда да общуват, имат нужда от приятели, имат нужда от творчество, защото година след началото на войната повечето от тях още рисуват картини с военна техника, взривове и всичко е оцветено в черно, сиво и червено като кръвта. Някои от тях се разплакват без повод, често страдат от главоболие, а други правят конвулсивни движения, сякаш искат да се предпазят или скрият. Опитвам се да съчетая творчеството с психотерапията им, за да преработят травмата. А Великден е прекрасен повод за това, защото тези дни са изпълнени с цветовете на живота."

Телефоните са винаги с тях

Сядаме с група жени в съседна стая, където плетем кошници за яйца. Светлана, украинка от Днипро, дава напътствия какво лепило да използваме, как да промушим панделка в плетивото.

Жените изглеждат щастливи, плетат кошници, но както винаги телефоните им са неизменно до тях - този път не в ръцете им, но на масата. Светлана ми обяснява: "Постоянно гледаме в телефоните няколко неща. Първо, дали на някого от любимите ни хора не му се е случило нещо в Украйна. Второ, научаваме къде и кога има сигнали за ракетна тревога. Всяка от нас е от различна област и винаги знаем кога градът ѝ е застрашен. Дъщеря ми е от няколко месеца в България, но преди това всеки път като видех на телефона си, че има сигнал за ракетна тревога в нашия град, ѝ звънях и започвахме да си говорим, понякога половин час, понякога с часове, зависи колко трае тревогата. Тя тича към бомбоубежището, но през цялото време си говорим. Повечето жени тук правят същото. Това не ни помага много, но така се чувстваме заедно с мъжете или братята, или с други наши близки, които са там. Изживяваме всеки път ужаса заедно и искаме да се уверим, че са добре или да сме с тях в последния им миг. Защото не знаеш какво може да се случи".

Плета кошницата за яйца и усещам, че съм се разплакала. Елена излиза от стаята и след малко се връща с голям плетен заек в ръце. Подава ми го и казва: "Всеки път, когато изпадна в паника или много се натъжа заради войната, започвам да плета зайци. Подръж го, ще те упокои, както успокоява мен".

"Мъжете ни да оцелеят, децата ни да са добре"

Прегръщам заека, мълчим, след което Светлана предлага: "Момичета, вместо да плетем кошници и зайци, искате ли да започнем да плетем камуфлажни мрежи, които да изпращаме на мъжете си на фронта в Украйна?". Настроението рязко се покачва от идеята и всеки започва да обяснява какво е гледал в интернет, как се плетат камуфлажни мрежи, откъде можем да намерим материали и как да оцветим кордата. Решаваме, че мине ли Великден, започваме.

Някак озарени жените споделят с мен рецепти за традиционните украински козунаци. Приличат на българските, но ги заливат с глазура от захар и захарни пръчици. Наричат ги "пасха". Освен това Юлияна ми разказва, че също като хората в България ходят на църква, а най-забавни за децата са боричканията с яйца, както и играта с традиционната кукла "мотанка", направена от нишки и плат.

В "Украински вулик" на Великден ще има конкурс за най-красив и вкусен козунак. "Традицията в Украйна е докато жените месят "пасха" за Великден, да влагат някакво пожелание в тестото. Преди войната пожеланията със сигурност са били различни. Миналата година въобще не ни беше до празнуване. Тази година обаче съм сигурна, че докато месят своята "пасха", украинките, пръснати по цял свят, а и тези в Украйна ще вложат едни и същи пожелания - мъжете ни да оцелеят, децата ни да са добре, Украйна да победи в тази война и да се приберем в домовете си."

Вижте и това видео на ДВ: