На 27 февруари 1933 година в Райхстага избухва опустошителен пожар. Той дава повод на нацистите да арестуват хиляди политически противници и да премахнат демократичните свободи. Но кой подпали сградата?
Пожарът в Райхстага, 1933Снимка: Mary Evans Picture Library/Weima/picture-alliance
Реклама
"В огъня на Райхстага изгоря германската демокрация!" - така редица историци коментират подпалването на германския парламент на 27 февруари 1933 година. Но това не е съвсем вярно, защото преди 90 години националсоциалистите просто използваха палежа като повод да наложат тоталитарната си диктатура в Германия.
Огънят обхваща сградата около 9 часа вечерта. Въпреки усилията на многобройните пожарникари, пламъците разрушават сградата. Полицията успява да арестува 24-годишния нидерландец Маринус ван дер Любе. Следователите бързо установяват, че е свързан с комунистите, а малко след това и самият той прави самопризнание. Ван дер Любе казва, че подпалил сградата в знак на протест срещу националсоциалистите, които са поели властта. И че бил действал сам.
Маринус ван дер ЛюбеСнимка: picture-alliance/ dpa
"Това е комунистически заговор!"
"Фюрерът" направо побеснява. Само месец по-рано президентът на страната го е назначил за райхсканцлер. По онова време канцлерите се сменят едва ли не всеки месец, защото ситуацията е нестабилна. Националсоциалистите знаят, че за задържат властта, трябва да премахнат от пътя си своите най-могъщи противници - преди всичко комунистите и социалдемократите. Ето защо на Хитлер не му върши работа подпалвач-единак. "Фюрерът" тропа с нозе и крещи: "Това е комунистически заговор! Да се унищожи тази чума!"
В този момент Херман Гьоринг е министър на полицията в Прусия, главната германска провинция. Посланието на Хитлер попада на максимално благоприятна почва. Гьоринг обявява палежа за начало на комунистически метеж и още същата нощ нарежда да бъдат арестувани редица депутати и функционери на Комунистическата партия. Щурмоваците не си поплюват: изтезават и дори убиват своите жертви. Само за няколко седмици 25 хиляди души са тикнати зад решетките, има и убити.
Националсоциалистите хитро се възползват от опасенията на населението и на консервативните елити в страната, че комунистите излизат на въстание. Още на другия ден след пожара германският президент Паул фон Хинденбург подписва извънреден указ "За защита на народа и държавата", който начаса влиза в сила и радикално орязва гражданските права. С този указ фактически са отменени свободата на словото, на печата и на събранията. Държавата получава право да контролира пощенските пратки и телефонните разговори и да провежда обиски без специално прокурорско постановление. Скоро властите забраняват и опозиционните вестници.
Известният германски историк Ханс Момзен и много негови колеги смятат обаче, че националсоциалистите биха наложили тези драконовски мерки и без пожара в Райхстага. Момзен обобщава, че подпалването на парламента само е ускорило установяването на диктатура, а Хитлер се е добрал абсолютната власт по-рано от очакваното.
Противниците на националсоциалистите още тогава твърдят, че отговорни за пожара всъщност са Хитлер и неговата партия. При гасенето са установени поне 20 различни гнезда, откъдето тръгва огънят. А за Ван дер Любе би било почти немислимо да ги подпали сам. И до днес мнозина смятат, че вината на нидерландеца не е доказана. Малко след пожара комунистите дори заявяват, че пожарът е дело на щурмоваците от СА. Все пак повечето историци са убедени, че Ван дер Любе е бил психически нестабилен човек и е действал сам.
Лайпцигският процес
В Лайпциг половин година след пожара започва процес срещу него и още четирима заподозрени, сред които са Ернст Торглер, парламентарен лидер на комунистите в Райхстага, и българският комунистически деец Георги Димитров. Двамата влизат в ожесточен сблъсък с обвинението, който остава в историята.
За националсоциалистите процесът завършва с голямо разочарование: Ван дер Любе е осъден на смърт и екзекутиран още през 1934 година, но останалите четирима обвиняеми са оправдани поради липса на доказателства. Тук трябва изрично да се подчертае, че към онзи момент Хитлер все още не е успял да подчини съдилищата във Ваймарската република, които действат независимо от изпълнителната власт. Няма да мине много време и хората на Хитлер ще въведат така наречения "Народен трибунал", където се постановяват само онези присъди, които иска властта.
*** Вижте и тази галерия от нашия архив:
Що за човек е бил Хитлер?
Какъв е бил Хитлер - човекът, който носи вина за едни от най-зверските престъпления в историята на човечеството? Ето какво са казали за него майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове:
Снимка: picture-alliance/AP
Думи на Клара Хитлер
"Той се оказа доста по-различен от нас" - това са думи на майката на Хитлер - Клара Хитлер, цитирани от Аугуст Кубичек, приятел на Адолф Хитлер от младежките му години. На снимката: Хитлер като дете.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Непокорен и не особено прилежен"
"Той определено беше надарен, макар и едностранно. Но беше избухлив и непокорен. И не особено прилежен." Тези думи са на д-р Едуард Хюмер, учител на Хитлер по френски език. На снимката: класът на Хитлер, 1900 година. Хитлер е най-горе вдясно.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Смятаха го за бездарник"
"Всичките му роднини го смятаха за бездарник, който бяга от истинската работа", е казал Аугуст Кубичек, приятел на Хитлер от младежките му години. На снимката: автопортрет на Адолф Хитлер.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Така и не разбрах..."
"Така и не разбрах какво точно е предизвикало фанатичната му омраза срещу евреите. Не ми се вярва, че тя се дължи на контактите му с еврейски офицери по време на войната", е казал навремето Фриц Видеман, старши лейтенант от полк "Лист". На снимката: Хитлер като ефрейтор в Първата световна война.
Снимка: Getty Images
"Фантастично"
"Изборните резултати са фантастични. Разбихме останалите партии. Засега имаме 103 места (в действителност са 107). А това е десетократно увеличение" - записка в дневника на Йозеф Гьобелс от 15 септември 1930. На снимката: Хитлер и Гьобелс през 1933 година.
Снимка: dpa/everettcollection
"Толкова жестоки врагове"
"Че нацистите са врагове - мои врагове и врагове на всичко, което ми беше мило и скъпо - в това не съм се съмнявал нито за миг. Не подозирах обаче, че ще са толкова жестоки врагове" - думи на журналиста Себастиан Хафнер. На снимката: Хитлер и райхспрезидентът Хинденбург през 1933 година.
Снимка: ullstein bild
"Вълшебните формули"
"Вълшебните формули "Фюрерът заповяда", "Фюрерът желае", "Фюрерът позволява" или "Фюрерът забранява" изведнъж се превърнаха в новите легитимационни документи, които зачеркнаха всички досегашни форми на германския държавен живот" - думи на Ханс Франк, юрист в Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). На снимката: Хитлер и Химлер през 1935 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Германия никога няма първа да наруши мира"
"Видях, че войната не е щастие, а точно обратното: тя носи дълбока скръб. Затова казвам: Германия никога няма първа да наруши мира." Адолф Хитлер е произнесъл тези думи в интервю за Уард Прайс, кореспондент на лондонския "Дейли Мейл". На снимката: Хитлер с райхспрезидента Хинденбург.
Снимка: picture-alliance/dpa
Спомен за ужаса
"Още преди моето отпътуване за Сан Франциско научих за това намерение на Хитлер: в случай на война да избие всички нелечимо болни хора, не само психично болните. Като аргумент бе посочено, че тези хора били ненужни лапачи" - по спомените на Фриц Вайдеман, който до 19 януари 1939 е бил адютант в NSDAP. На снимката: Хитлер в Байройт през 1938 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Броени дни преди началото на войната
"Твърдо убеден съм, че Англия и Франция няма да се включат в нова световна война". Хитлер изрича тези думи пред генерали от Вермахта на 13 август 1939, броени дни преди началото на Втората световна война. На снимката: Хитлер в Оберзалцберг.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Хитлер и руската зима
"Както знаете, в Русия има зима. Тогава там има сняг, поледици и всичко останало, което е типично за зимата. Хитлер обаче забрави за руската зима. Вероятно не е получил добро образование. Учили сме го в училище. Той обаче го забрави." Думи на Уинстън Чърчил. На снимката: Хитлер през лятото на 1941 година.
Снимка: picture-alliance/AP
"В дванайсет и пет"
"Винаги приключвам чак в дванайсет и пет". Думи на Адолф Хитлер, цитирани от вестник "Фьолкишер Беобахтер" на 10 ноември 1942. На снимката: Хитлер и Химлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Нито веднъж"
"По време на цялата война Хитлер не посети нито един бомбардиран град." Цитат от Алберт Шпеер, райхсминистър на въоръженията. На снимката: Шпеер и Хитлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Със спокойна усмивка"
"Когато пристигнах там, видях Хитлер, който със спокойна усмивка ми каза: "Линге, някой се опита да ме убие"". Думи на Хайнц Линге, прислужник на Адолф Хитлер. На снимката: Хитлер след опита за атентат срещу него през 1944 година.
Снимка: picture-alliance
"Няма да капитулираме, никога!"
"Знам, че войната е загубена. Надмощието на другите е прекалено голямо. Най-добре да се застрелям в главата. Ние няма да капитулираме, никога! Може и да потънем, но ще отнесем със себе си цял един свят". Адолф Хитлер е изрекъл тези думи пред своя адютант Николаус фон Белов в края на декември 1944. На снимката: Хитлер и Гьоринг през 1944 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/Fine Art Images
Краят
"Човек остава с усещането, че сега смъртта на Хитлер няма никакъв смисъл. Този човек трябваше да умре по-рано. Учудващо е колко много хора черпят сега сили от мисълта, че Хитлер се пържи в ада". Думи на Наоми Митчисън, шотландска писателка. На снимката: специалният вестникарски брой, в който се съобщава за смъртта на Хитлер.
