Путин получи ясен отговор на предложението си за започване на директни преговори с Украйна: първо той трябва да се съгласи на незабавно примирие, категорични са президентите Зеленски и Макрон и канцлерът Мерц.
Туск, Макрон, Стармър и Мерц изразиха своята пълна "солидарност с Украйна срещу варварската и незаконна руска инвазия"Снимка: Kay Nietfeld/dpa/picture alliance
Реклама
Руският президент Владимир Путин излезе с контрапредложение на искането на няколко европейски държавни и правителствени ръководители и на украинския президент Володимир Зеленски за 30-дневно безусловно прекратяване на огъня. Вместо това руският президент предложи започването на директни преговори с Украйна, без обаче това да включва замлъкване на оръжията. Според Путин такива преговори можело да започнат още идната седмица в Истанбул.
Украинският президент видя в това положителен знак. Изглежда руснаците най-накрая са започнали да мислят за прекратяване на войната – нещо, което целият свят очаква от дълго време, написа Зеленски в платформата Х. "Първата стъпка към прекратяването на всяка война е прекратяването на огъня. Очакваме Русия да потвърди прекратяването на огъня от утре, 12 май - напълно, трайно и надеждно. Украйна е готова да постигне споразумение", уточни Зеленски.
Други гласове в Украйна обаче прозвучаха доста по-скептично. Опозиционният политик Ярослав Железняк призова западните поддръжници на Украйна да засилят допълнително натиска върху Русия. В украинските медии преобладава мнението, че Путин отново се опитва да печели време с "тактика на забавяне".
Он Киев европейски лидери призоваха Русия да спре да възпрепятства усилията за постигане на траен мирСнимка: UKRAINIAN PRESIDENTIAL PRESS SERVICE/Handout/AFP
Макрон и Мерц: не може да има преговори без примирие
Френският президент Еманюел Макрон също реагира предпазливо на предложението на Путин. Новината достигна до него малко преди завръщането му от столицата Киев, където заедно с германския канцлер Фридрих Мерц, британския министър-председател Киър Стармър и полския премиер Доналд Туск изрази солидарността си с Украйна, нападната от Русия преди три години.
Реклама
"Не може да има преговори, докато оръжията говорят. Не може да има диалог, ако в същото време се бомбардират цивилни", написа Макрон също в X. Френският лидер припомни, че президентът на САЩ Доналд Тръмп също е подкрепил предложението на европейците за безусловно прекратяване на огъня с продължителност поне 30 дни, а украинският президент го е приел, без да поставя каквито и да било собствени условия. "Сега очакваме също толкова ясен отговор от страна на Русия", уточни Макрон.
Сигналите от Москва не са достатъчни и за германския канцлер Фридрих Мерц. "Ако руската страна сега сигнализира за готовност за разговори, това поначало е добър знак. Но това в никакъв случай не е достатъчно", каза Мерц. Той очаква Москва "сега да се съгласи на прекратяване на огъня, което на първо място ще направи възможни истинските преговори. Първо трябва да замлъкнат оръжията, а след това могат да започнат преговори", категоричен е германският канцлер.
АРД: Путин симулира дипломация, за да продължи да води войнаСнимка: Pavel Bednyakov/AP Photo/picture alliance
Тръмп: предстои "голяма седмица" в усилията за прекратяване на конфликта в Украйна
"Потенциално велик ден за Русия и Украйна", написа Тръмп в своята социална платформа Truth Social. "Помислете за стотиците хиляди животи, които ще бъдат спасени, когато тази безкрайна кървава баня, надяваме се, приключи.“
Президентът заяви още, че "ще продължи да работи и с двете страни", за да създаде един "съвсем нов и много по-добър свят", и добави, че "предстои една голяма седмица".
Наскоро Тръмп и Зеленски се видяха на четири очи във Ватикана Снимка: Ukrainian Presidential Press Service/Handout via REUTERS
Путин се придържа към предварителните си условия
Според кореспондента на АРД Василий Голод подходът на Путин е закономерен: той симулира дипломация, за да продължи да води война. От години руският лидер се преструва, че е готов да преговаря. Въпреки това той изобщо не е отговорил на исканията за прекратяване на огъня на европейците и Зеленски.
Германското издание припомня още, че Путин поиска множество отстъпки, преди да бъде постигнато мирно споразумение, сред които Украйна да се откаже от окупираните от Русия територии, както и от Крим, да не става част от НАТО и да бъде демилитаризирана. В дългосрочен план Путин иска и ново украинско ръководство, макар че сега изглежда готов да преговаря със Зеленски.
Още по темата вижте в тази галерия от нашия архив:
Путин отрича руската армия да е атакувала и цивилни цели в Украйна. Но фактите доказват обратното. Като снимките в тази фотогалерия, която показва само една част от разрушените от руснаците цивилни цели.
Снимка: Maksim Levin/REUTERS
Над 5500 убити цивилни граждани
В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.
Снимка: Efrem Lukatsky/AP Photo/picture alliance
Чаплине: 25 убити при бомбардировка
Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.
Снимка: Dmytro Smolienko/Ukrinform/IMAGO
Виница: 28 жертви при ракетно нападение
На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.
Снимка: State Emergency Service of Ukraine/REUTERS
Часив Яр: 48 загинали при обстрел на жилищен блок
На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.
Снимка: Nariman El-Mofty/AP/dpa/picture alliance
Сергеевка: 21 убити при атака с крилата ракета
Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.
Снимка: Maxim Penko/AP/picture alliance
Краматорск: 61 загинали на железопътната гара
На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.
Снимка: Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy's Telegram channel/dpa/picture alliance
Буча: открити са 1316 трупа
Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.
Снимка: Zohra Bensemra/Reuters
Николаев: 36 загинали в областната администрация
На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.
Мариупол: най-малко 300 загинали в градския театър
На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.
Снимка: Pavel Klimov/REUTERS
Мариупол: четири жертви при нападение срещу родилна клиника
На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance
Харков: ракетен обстрел убива 24 души
Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.
Снимка: Pavel Dorogoy/AP/picture alliance
Разследване от Международния наказателен съд
Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.
