В света на изкуството има малко непоклатими правила, но едно наистина е проверено във времето и работи безотказно: Гледай какво прави Съюзът на българските писатели и правѝ обратното. Слушай какво казва Съюзът на българските писатели и казвай обратното. 

Открил съм, че тази максима помага във всички направления на живота - когато усетя творческата несигурност да ми диша във врата, когато ме обкръжат рояците на колебанията, естетически, морални и всякакви други, налегнат ли ме съмнения по някой щекотлив житейски казус, аз следвам правилото. Затова и сега, когато СБП заклейми Малкович и пиесата на Джордж Бърнард Шоу "Оръжията и човекът", аз веднага се втурнах да я прочета. 

Наследниците на онези, които изключиха Георги Марков

Добре знам какъв ще е възпаленият отговор още тук: "Ти за кой съюз говориш, имаш ли представа, че е основан през 1913-а, че негов почетен председател е бил Иван Вазов и на два пъти го е ръководил Елин Пелин, че е помогнал за спасяването на българските евреи? За този съюз ли говориш?".

Не, господа, не говоря за него, говоря за вас - вие нямате нищо общо с основателите на този съюз. Вие, които подписвате писмата си с "ние, българските писатели”, сякаш други няма, сте наследници на лакейската комунистическа структура, наречена СБП, формирана веднага след 9 септември 1944 г. върху основите на стария съюз с една-едничка цел - "да пречи на създаването на истинска литература”, по думите на Георги Марков, позорно изключен от организацията няколко години преди да бъде убит от ДС - дори Джон Малкович от Бентън, Илинойс, днес знае за това. Точно за този съюз-отрицание на изкуството, говоря - да няма заблуждения.

Пиесата не ми хареса, но не съм съгласен с цензурата

Пиесата не ми хареса, все ми е едно, че я е харесал Джордж Оруел. Леле, нима съм на път да се съглася със СБП и да наруша собственото си правило?! Хм, нали и спрелият часовник е верен два пъти на ден, и т.н... Слава богу, не е това. 

Нека не поставяме знак за равенство между съждението на вкуса - "Не ми харесва" - и присъдата на простака  - "Това няма да види бял свят!".

Не съм съгласен с бойкота, не съм съгласен с цензурата и фашизма - не от някакво морално превъзходство, не от жълтопаветие и умнокрасивитет (макар и жена ми да ме смята за красив, а майка ми за умен и това да ми стига), ами… от хигиена. Същата българска хигиена, която Шоу осмива. Тя отрича фашизма. 

А може би е още по-просто - може би всеки обикновен, нормален човек някак си подразбира, че зенитът на естетическото възмущение не е да избиеш очилата на Владо Пенев. 

***

Почти сигурен съм, че и когато Антонен Арто е писал за "театър на жестокостта", не е имал предвид да се избиват очилата на Владо Пенев. 

Те просто не умеят да се смеят

Да ви кажа, аз намерих нов ключ към смешното в тази не особено смешна комедия, такъв, за който Бърнард Шоу не се е досетил: всъщност пиесата му е рядка възможност да се посмеем на британското колониално мислене, да се хилим с глас на невежото снизхождение на световната метрополия към един съвършено непознат за нея народ. Пиесата е покана да се посмеем малко и на автора за упоритата му претенция, че знае каквото и да е за България и българите. 

Вижте само имената - младият майор Сергиус Саранов. Така разпространеното, традиционно българско име Сергиус... Кой ли от нас няма чичо, свако или баджанак Сергиус! Б. Шоу наистина е вникнал в българския бит. 

Или пък слугинята на име Лука – забележете, Лука като женско, а не мъжко име. Аз се казвам Иван Лука Ланджев - Лука ми е бащиното име и освен от Евангелието, знам от хайдушката ни панагюрска рода (има ни в музея на Априлското въстание), че Лука си е мъж. Но познавачът на нашенските нрави Шоу пише за слугинята Лука. И после аз трябва да се сърдя, че говорел за българската хигиена?! Той не знае как се казваме, аз ще му се сърдя… Не, ще му се смея. 

Трябваше да се смеят и фашистите, но те не умеят, уви. Там всичко е сериозно. Вечната ирония в битието на тези хора е, че агресивните им напъни всеки път карат другата страна да изглежда права. 

Ако малко се бяха разровили, Бърнард Шоу щеше откровено да им хареса - Нобеловият лауреат е един от първите документирани антиваксъри и цял живот си пада по диктатори - от Мусолини до Сталин. Залита и по евгеника. Иначе е социалист. "Симпатяга".

***

Наричам изцепките пред театъра "фашизъм", тъкмо защото съм много внимателен с тази дума - просто вече няма друга. 

Няма и нужда да викаме на помощ Умберто Еко с 14-те точки, по които да разпознаем явлението - всичките са налице. И то не от вчера: 

• Вече спираха кинопрожекции, щото не може "такива" филми;
• Вече си направиха закон за училищата и след него си съставиха списъци с "вредни" учители, защото не може "такива" учители и "такива" теми;
• Вече ни обявиха за агенти, защото сме се върнали от западни университети и работим, и си плащаме данъците тук. Защото сме българи. 

Всичко това вече се случи. 

Преди време написах в едно селфи, че ние навсякъде и във всичко виждаме фашизъм (медиен, либерален, медицински и какъв ли не), освен в най-обикновения, фашистки фашизъм. Там не виждаме грам, нямаме проблем с него.

Е, обикновеният, фашистки фашизъм стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни?

Не е плурализъм, а нормализиране на безумието

Очаквам дежурния отговор и тук: "Не наливай масло в огъня, българинът не е такъв!". Там е работата, че сте прави, да, не е такъв - историческите несгоди на българина са го оформили до умерен скептик по отношение на големите идеологии, ироничен и по-важно, самоироничен човек, майстор на великата нашенска уравниловка "Ае ся… чак пък толкоз”. 

Фанатиците у нас винаги са били изключение, българинът трудно става фашист, най-малкото защото му липсва и патологичната организираност на първообраза.

Е… защо тогава легитимираме публично такива изстъпления?! Защо популистите ги отъждествяват с "народа" и защо медиите ги представят за "гледна точка"? Зорлем правите хората фашисти, уверявайки ги, че това е естественото и нормално продължение на "народния гняв".

Най-представителните медии носят най-голямата вина. Разберете веднъж завинаги, че плурализмът на гледните точки не е от едната страна да се правят естетически оценки, а от другата да ти налитат физически. Вие нормализирате това безумие. 

***

Рационализирането на агресивната простащина винаги е по-изненадващо от самата нея - цялото "обективно" отразяване, всичките витиевати анализи на говорещите глави... Колеги писатели, учени и експерти, тънки познавачи на Голямото Всичко търсят всевъзможни начини да смекчат и очовечат безобразния факт, че бе осъществен фашистки щурм срещу Народния театър. И то с благоволението на МВР, под учтивата закрила на полицейските служители. 

Говори се за всичко около проблема, и се говори умно: 

• Да, пиесата не блести с качествата на други пиеси на Шоу;
• Да, отвъд хумора вътре присъстват обидни квалификации за българите, обидни по силата на това, че са стереотипни. Но те издават по-скоро творчески мързел, отколкото истинска недоброжелателност;
• Да, подборът на датата също е лош (аз го отдавам на безхаберието на директора, а не на някакъв пъклен план);
• Да, и аз не харесвам настоящото ръководство на Народния театър. По времето на онзи печално известен скандал с Александър Морфов писах статии в защита на режисьора, а не на чиновника. Но това няма нищо общо с ужасния намек на министъра на вътрешните работи, че едва ли не директорът сега е виновен, защото е излязъл да говори с тълпата;
• Да, налице са всички белези на активното мероприятие, на обяздването на "иначе справедливия народен гняв".

Но чакайте малко. Дори всичко това да е така… трябва да приемем, че логичното му следствие е щурмът? Че станалото е в реда на нещата? Това ли казвате, защото така звучи? Аз не разбирам какво значение имат обстоятелствата и намеренията, ако крайният резултат е фашизъм. 

Къде са очилата на Владо Пенев, когато ни трябват?

Уморих се. Писна ми да търся други имена на нещо, за което си има речникова дефиниция. 

Уморих се да повтарям онова, което ми се струва най-естествената и банална истина на света - че тоя антагонизъм е фалшив и добре подхранван, че ни лъжат, защото всъщност българското и "чуждото" не си пречат. И няма нужда постоянно да сме в дефанзивен режим, в това нелепо състояние на озъбеност. 

Уморих се да сдобрявам джаза и фолклора, защото не вярвам, че те някога са били врагове. Убеден съм, че един българин може спокойно да пие и ракия, и уиски, да играе хоро и да ходи на театър. И хорото не трябва да се извива като змия, съскаща пред този театър, напротив - трябва двете да се прегърнат, защото са изкуство.  

Уморих се да упражнявам красноречието си на фона на абсурда и жуженето на вечерните новини. 

Държавата заминава на кино, когато зрителите не могат да отидат на театър. 

Тълпата и публиката са две различни групи. Най-често на първата ѝ плащат, а втората си плаща, за да влезе с билет. 

Театърът е едно от малкото неща на света, които могат да направят от тълпата публика.

Но ние сме забравили това, не го виждаме. Къде са очилата на Владо Пенев, когато ни трябват...

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***