Тан Кин Лиан се наслаждава на панорамата от балкона на новопостроения си апартамент на 24-тия етаж. Гледката е сензационна: зеленина, модерни високи сгради, открит поглед към пролива Джохор в Южнокитайско море. Но всичко това напомня и за сцена от филм за края на света: по улиците няма коли, на нито един от безбройните балкони не се виждат хора. „Форест Сити“ в щата Джохор в Малайзия е почти необитаем и прилича на призрачен град.

В репортаж на германската обществена медия АРД се казва, че пенсионерът Тан от Сингапур е единственият жител на етажа. Другите осем апартамента, както и почти цялата сграда, са празни.

Първоначален наплив от инвеститори

През 2016 г. най-големият китайски предприемач в областта на недвижимите имоти, Country Garden, представи амбициозния си мегапроект „Форест Сити“ директно на морския бряг в Джохор, Малайзия. Визията: зелен мегаполис с голф игрище, аквапарк, офиси, барове и ресторанти, който трябваше да се превърне в дом за близо един милион души. От другата страна на залива, непосредствено до Сингапур, трябваше да бъде построен и втори подобен мегаполис, разказва АРД. Със своя фирма в проекта участва и новоизбраният Султан на Малайзия  Ибрахим Исмаил от Джохор допълва германското издание.

Първоначално еуфорията около проекта бе огромна. „Всеки ден пристигаха по 17 автобуса, пълни с потенциални купувачи от Китай, спомня си търговецът на имоти Самуел Тан. Но след това всичко се променя: Китай приема нов закон, ограничаващ паричните потоци към чужбина. Което засяга пряко и „Форест Сити“ и нещата около амбициозния проект постепенно тръгват надолу. „Хората сега идват само за празниците, но не живеят постоянно тук. Наричаме това град-призрак“, обяснява Тан.

Бившият инвестиционен банкер Ерик Сим е инвестирал в два апартамента в Джохор. Той е от Сингапур и дори е обмислял да се премести в новия град за постоянно. Но днес съжалява за покупката: „Това беше най-лошата инвестиция в живота ми. Преди това инвестирах в имоти и акции и бях успешен. Но това далеч не оправда очакванията ми. Никога не съм мислил, че ще загубя толкова много пари“, казва той пред АРД.

Сим финансирал двата апартамента с банков кредит. Всичко му излязло около три милиона малайзийски рингита (около 640 000 евро). Бил е убеден от близостта до Сингапур и международното училище, което вече било построено във „Форест Сити“. Но градът така и не се превръща в удобно за живеене място, транспортните връзки остават недоразвити, а инвеститорите не могат да обслужват взетите кредити. Сим решава да продаде апартаментите, но 6 години не успява да намери купувач. Накрая ги продава, но със загуба от около 100 000 евро.

Екологичните щети не интересуват никого

За екологичната активистка Серина Абдул Рахман „Форест сити“ е истински кошмар: „Готъм Сити - това е първото нещо, което ми хрумва. Толкова е сюрреалистично. Не му е мястото тук“, убедена е тя.

Екологичните щети са особено тежки: обширни площи с морска трева са били унищожени за изкуствения остров, върху който е построен градът. Тези зони са от решаващо значение за рибните популации, тъй като осигуряват места за размножаване на много видове. „Без морска трева няма да има риба и морски дарове“, подчертава Абдул Рахман.

Вместо планираните 700 000 души, днес във „Форест Сити“ живеят пет до десет хиляди души. Въпреки това градът се опитва да привлече туристи. Работи водният парк, а в хотелския комплекс понякога се забелязват и заблудени почиващи, пише АРД по-нататък.

Но много от тях идват само защото алкохолът тук е освободен от данъци – неслучайно в местната преса често излизат публикации за пиянски свади. Градът се е превърнал и в място за срещи на сингапурци, които имат тайни връзки. Това обаче едва ли е печеливш модел за бъдещ град.

Последен шанс: декор за риалити шоута

Сега градът служи само като декор за телевизионни предавания - Netflix вече засне риалити шоуто „Къртицата“ в безлюдния град. Празните жилищни блокове се превърнаха в снимачни площадки. Това е и последният лъч надежда за един проект, който първоначално струваше милиарди, но днес е по-скоро паметник на проваленото градско планиране и екологичното безхаберие, коментира АРД.

***