Германската компания „Бош" закрива 670 места в България, като ще освободи на практика целия си инженерен екип в „София Тех Парк". 400 служители ще бъдат освободени още тази година, а другите 270, които все още работят върху актуални проекти - през 2027 година.

Основната причина е, че българските инженери на „Бош" реализират проекти основно за автомобилната индустрия в Германия, която от години е в криза. „Автомобилната индустрия преживява една от най-значимите трансформации в своята история. Адаптирането към тази нова реалност изисква от нас да вземаме стратегически и понякога трудни решения", коментира директорът на „Бош" за България Дан Лазареску. А тези трудни решения напоследък се превръщат в ежедневие за германската индустрия.

Германската индустрия масово съкращава работни места

Фолксваген обяви наскоро, че планира да съкрати до 100 хиляди работни места в идните години. Не само автомобилният концерн има такива планове - проучване на „Хорват" и „Ханделсблат" стига до заключението, че до 2030 година 60% от индустриалните компании в Германия планират съкращения. Тази тенденция продължава от години и се засилва. От 2019 година насам индустрията е загубила 341 500 работни места, което представлява спад от малко над 6%. Само миналата година 120 000 позиции са зачеркнати.

Компаниите изтъкват големите разходи за персонал и енергия като причини за съкращенията. Сред останалите са данъците и бюрокрацията, която е дългогодишен проблем в Германия. BMW обяви, че ще изхарчи 1 милиард евро за преструктуриране, което ще доведе до закриването на 10 000 работни места и спад на производството на автомобили с 15%. Мерцедес Бенц няма да изплати летните си бонуси на служителите в Германия тази година.

„Предприятията планират да съкращават още работни места", съобщи наскоро мюнхенският институт „ifo". Измерваният от него барометър на заетостта е спаднал през юни с 1,6 пункта до 92,3 пункта. Това е една от най-лошите стойности от началото на пандемията от коронавирус досега. „Пазарът на труда остава слаб", коментира Клаус Волрабе, ръководител на проучванията в института.

Германия печелеше години наред от глобализация, вече не

Според „ifo" перспективите за индустрията и търговията са най-лоши. В тези два сектора броят на предприятията, които възнамеряват да съкращават работни места, надвишава с 18% броя на онези, които смятат да разкриват нови работни места на територията на Федералната република.

Ако германските компании откриват нови работни места, те предпочитат да го правят в чужбина. Примерът с България и „Бош" обаче показва, че това вече не важи и за територията на Европейския съюз.

Германия е третата най-силна експортна нация в света след Китай и САЩ, но именно проблемите с тези два пазара ѝ се отразяват тежко. От една страна, Китай активно развива своето автомобилостроене в последните години и така конкурира германските производители, от друга - САЩ водят все по-изолационистка политика с налагане на мита и други рестрикции. „Германия определено беше сред победителите от глобализацията. Но в свят, в който редът, основан на правила, вече не е гарантиран, високата степен на интеграция в световната икономика може да те направи по-уязвим", казва Дирк Шумахер, главен икономист в държавната банка за развитие KfW пред „Уолстрийт Джърнъл".

Делът на китайските производители расте

През март например САЩ останаха най-важният експортен пазар за Германия, но износът натам отбеляза спад с 7,9% спрямо предходния месец и 21,4% в сравнение с март 2025 г. Износът за Китай също отбеляза спад с 1,8% през април. В същото време износът към ЕС се е увеличил с 3,4%, а към Обединеното кралство с 3,2%, което води дори до отбелязване на ръст в експорта от Федералната република.

Автомобилният бранш, който се смята за гръбнак на германската икономика, страда в цяла Европа. През май Фолкгсваген, Мерцедес-Бенц, Стелантис и Рено загубиха пазарен дял, въпреки че продажбите на нови автомобили в Европа отбелязаха ръст от 4% на годишна база. Междувременно общият пазарен дял на BYD, Chery и други китайски автомобилни производители за първи път надхвърли 10%, съобщи „Файненшъл Таймс".

Когато Германия кихне, България се разболява

Докато индустрията и особено автомобилостроеното в Германия страдат, други сектори в Германия отбелязват ръст. През изминалото десетилетие например в строителния сектор е отбелязан ръст от около 80 000 души, посочва Федералната агенция по заетостта. В сектора на информационните и комуникационните технологии ръстът възлиза на около 70 000.

Германската индустрия обаче е ключова не само за икономиката на Федералната република, но и за тази в България. 30% от най-големите инвеститори в България са германски компании, а много от тях са свързани с производството на автомобилни и авиационни компоненти, техника и софтуер. Затова рисковете от сценарий, подобен на този в „Бош" са големи.

Според Дирк Шумахер правителството в Берлин трябва да работи върху три приоритета - осигуряване на повече източници на стратегически важни суровини, стимулиране на стартиращите фирми и защита от евтиния китайски внос. Проучванията сочат също така, че работодателите искат по-малко бюрокрация, по-ниски данъци и повече свобода да наемат и освобождават служители - мерки, които помогнаха на Германия да се измъкне от стагнация в началото на века.