В близките десет години Русия ще анексира Беларус – изводът се съдържа в доклад на американския Институт за изследване на войната. Авторът на документа Джордж Барос предполага, че Кремъл се опитва да създаде съюзна държава начело с федерално правителство, доминирано от Русия, и така да получи власт над повечето, ако не и над всички аспекти на беларуското управление.

Политическият наблюдател на беларуското „Радио Свобода“ Юрий Дракохруст смята, че промените, станали в Беларус след събитията от 2020 година, както и в резултат на войната на Русия срещу Украйна, свидетелстват за възможността анексията да се превърне в тяхно логично продължение. „Политическото отслабване на Лукашенко, вкарването на Беларус във войната, разполагането на ядрено оръжие и взетото решение за изпращане в Беларус на ракети „Орешник“, преориентацията на беларуските търговски потоци към Русия – всичко това е доказателство, че влиянието на Русия в Беларус се увеличава“, казва експертът.

Русия вече има нужната ѝ власт в Беларус

Руският политолог Александър Морозов е на мнението, че Кремъл все още може да предпочете да използва Беларус като плацдарм: „Какво пречи на Путин да извърши нападение срещу Украйна от територията на Беларус? Нищо, това вече се е случвало. Можем да си представим същата ситуация и по отношение на други страни от региона: използвайки територията на Беларус, Путин може да се опита да изостри отношенията с Литва, например. Макар че включването на Беларус в състава на Руската федерация би било аргументирано идеологически, практически на Кремъл му е достатъчно да се опре на концепцията за съюзната държава“.

Юрий Дракохруст изтъква, че в очите на руснаците насилственото завладяване на Беларус няма да изглежда добре. „Ако Киев е майката на руските градове, Беларус не е така вкоренена у руснаците даже в културен план – в общоимперски смисъл за тях тя е „наша“, но без за това да се полагат особени усилия.“

Беларус е нужна на Русия за подготовката за бъдещи войни

В доклада на Джордж Барос се казва, че в днешната военно-политическа ситуация анексията на Беларус може да помогне на Кремъл да компенсира издръжката на проточилата се война против Украйна, да ускори възстановяването на Русия след нейния край и да помогне за подготовката за бъдещи войни.

Александър Морозов е съгласен, че ако по време на хибридната политика преди войната Беларус е била по-изгодна за Кремъл, войната е променила ситуацията. „Това поражда големи опасения, мисля, че и у самия Лукашенко – тъй като той успешно пробутваше на елита и на обществото мисълта, че е единствен гарант на това, че Беларус няма да бъде анексирана от Русия. Но днес потребностите на путиновата политика и това как Кремъл формулира концепцията за национална сигурност все повече вкарват Беларус в състава на Русия.“

По думите на политолога, ако войната срещу Украйна приключи „по разделителната линия“ без последваща демилитаризация на региона, по-нататък Путин ще започне да заплашва страните от НАТО, а Алиансът на свой ред ще започне да укрепва източния си фланг. При този сценарий Русия ще има нужда от Беларус като инструмент за военни заплахи към Европа.

Исторически и геополитически Русия смята Беларус за „свой“

Според Юрий Дракохруст, в доклада на Джордж Барос липсва историческата перспектива, която може да стане положителен знак. „Беларуската независимост не се разширява, но много заплахи, възникнали от 1990-те години насам, и сценариите от 2020 и 2022 година не се изпълниха. Докладът съдържа аргумента, че в Русия се обсъжда преходът на Беларус към руската рубла, но за това се говореше още преди идването на Лукашенко на власт преди 25 години.“ Дракохруст подчертава, че това и до ден-днешен не се е случило.

Паралелно в доклада на Института за изследване на войната се споменават убежденията на Путин в контекста на „руския свят“ като мотив за анексията на Беларус. „Средствата, които Путин използва за възстановяване на контрола над Беларус и Украйна, са различни, но се коренят в една и съща идеологическа концепция. Путин нееднократно е казвал, че руснаците, беларусите и украинците съставляват една „триединна нация“, която е била изкуствено и насилствено разделена заради политически пропуски по време и след разпада на Съветския съюз. Путин твърди, че Руската федерация трябва да обедини тази „руска нация“.

Нито беларусите, нито Лукашенко виждат Беларус в състава на Русия

Юрий Дракохруст смята, че нито беларуският народ, нито елитът, нито Александър Лукашенко искат да видят Беларус в състава на Русия. Специално позицията на президента се дължи на неговото феодално мислене. „Не е заради това, че Лукашенко е обсебен от национални чувства, а защото възприема Беларус като свой феод, който е облагородил, настанил е на ключовите позиции свои хора, управлява ги и получава от тях доходи.“ Освен това политическият анализатор е на мнението, че беларуският елит не иска да се смесва с руския.

Александър Морозов посочва, че перспективата за освобождаване от „бремето на съюзната държава“ у беларуското общество ще възникне в момент на слабост на Кремъл. „Такъв сценарий е възможен, защото ако войната продължи още две-три години, това ще доведе до значително изтощение на Русия. Тогава Беларус ще получи възможността за самостоятелен политически избор и това ще бъде нов исторически процес.“

От архива на ДВ: