Китай наскоро представи нов проектозакон за патриотичното образование. Целта му е да учи младежите на патриотизъм и лоялност към Комунистическата партия - във всички отношения.

Патриотичното образование трябва да навлезе в училищата, религиозните общности, бизнесите и дори в семейството. В законопроекта е описано, че родителите трябва да направят любовта към отечеството част от семейното възпитание.

Описани са и наказания за различни действия, например за оскверняване на националния флаг или поставяне под въпрос на одобрената версия на историята и подвизите на героите на Комунистическата партия.

Промиване на мозъци?

Наблюдатели смятат, че този законопроект показва, че Комунистическата партия гледа на китайската младеж като на заплаха за властта и легитимността на партията. Младите хора в страната обикновено са двигател на протести и огласяване на несъгласието си с политиката, както беше например през миналата година, когато имаше протести срещу стриктната политика на Пекин за "нулев Ковид".

Критиците обвиняват властите в Китай, че се опитват да промият мозъците на по-младите поколения. "Все повече курсове по патриотизъм, чиято цел е промиването на мозъци, стават задължителни в последните години", казва Уилям (името е променено) от китайската дисидентска организация China Deviants, която е базирана в Лондон.

Според Хун Чин-Фу, професор от Тайванския университет и специалист по китайската политика, законопроектът цели да накара младите китайци да "обичат Си Дзинпин и идеологията му".

Вътрешни и международни предизвикателства

Това предложение идва и на фона на сериозни предизвикателства, пред които Китай е изправен във вътрешен и международен план. Страната се бори с икономически проблеми, криза на пазара за недвижими имоти, занижена вътрешна търговия и сериозна младежка безработица. Всичко това създава опасения от забавяне на растежа на втората най-голяма икономика в света.

В същото време противопоставянето между Китай и Запада се ожесточава. Кати Хуан, експертка от Съвета за международни отношения, казва пред ДВ, че законопроектът за патриотично образование е "добре обмислена и навременна промяна на фокуса в настоящата вътрешна ситуация в Китай".

"Тези опити на властите разкриват несигурността на Си относно развитието на Китай и неговите притеснения, свързани с популярността на партията в бъдеще", коментира експертката. Мнението на Чин-Фу не е много по-различно: "В светлината на сложни вътрешна и международна ситуация, наблюдаваме как Си Дзинпин прави по-големи стъпки, за да поддържа стабилността". Освен това сме свидетели и да други инициативи на Пекин, като например бързото приемане на ново законодателство за международните отношения и борбата с шпионажа.

Тези нови закони предполагат ответни мерки срещу всеки, който вреди на китайските интереси, а мерките срещу шпионажа притесняват чуждестранните бизнеси в страната.

И извънконтиненталните територии са включени

Това не е първият случай, в който Китай е подемал подобна кампания. След протестите на площад Тянанмън през 1989, Пекин стартира мащабна програма за идеологическо обучение, чиято цел е да промени възгледите на тогавашната младеж - двигателя на протестите срещу правителството.

Оттогава патриотичното образование е систематично и е пропито в китайското общество. Новият законопроект обаче обхваща не само Китай, но и Хонконг, Макао и Тайван. Освен това в него са описани и китайците, които живеят зад граница, като целта щяла да бъде те да "подобрят чувството си за национална идентичност".

В предложения закон се обръща специално внимание и на киберпространството, като доставчиците на интернет ще бъда задължени да промотират патриотично съдържание. Очаква се те да развият и нови технологии и продукти за "патриотични дейности".

Според наблюдатели включването на извънконтиненталните територии на Китай в този закон може да резултира в увеличаване на броя на китайците зад граница, които демонстрират пламенен патриотизъм.

"Пример за патриотизъм"

Този месец поддръжници на китайското правителство например изрисуваха с пропагандни графити една стена на популярната лондонска улица Брик Лейн. Това предизвиква сериозен отзвук и критика в социалните мрежи, а графитът бързо беше покрит със слогани срещу китайските власти и Си Дзинпин.

Инциденти като този понякога водят и до насилие. В последните години китайски националисти са провокирали протести в подкрепа на Хонконг и демокрацията, като включително са нападали физически протестиращи във Великобритания и Австралия. Хун Чин-Фу смята, че такива крайни китайски националисти се приемат от Комунистическата партия като "пример за патриотизъм", докато рационалните мнения, които искат позитивна промяна, се заглушават.

Новият законопроект за патриотично образование навярно ще подсили още повече въпросната крайна група, смята професорът. Уилям е съгласен с това. "Хората, които бъдат промити от китайското патриотично образование, по естествен път ще се превърнат във врагове на активистите зад граница, които се борят за демокрация", казва той.

Вижте и тези кадри от Китай: