Богатите държави стават по-богати, а бедните – още по-бедни. Задълбочава се неравенството по доходи, продължителност на живота и ниво на образование, показва нов доклад на ООН.
Баща и син в Коломбо, Шри ЛанкаСнимка: Eranga Jayawardena/AP/picture alliance
Реклама
Условията за живот в световен мащаб са се върнали на нивата отпреди пандемията от коронавирус. Тази добра новина обяви Ахим Щайнер, който от 2017 г. насам ръководи Програмата на ООН за развитие (ПРООН). Но цената, на която е постигнат този успех, е твърде висока – пропастта между богатите и бедните страни в света се задълбочава все повече.
"Много държави още са в шок след пандемията"
Експертите на ООН ежегодно измерват "индекса на човешкото развитие". То се изчислява на базата на доходите на глава от населението, като се отчитат и други фактори - например продължителността на живота, нивото на образованието, а отскоро и екологичната среда. Добре ли живеят ли хората по света? Икономически осигурени ли са, какво ги тревожи?
Макар пандемията вече да е отминала, изводите за постигнатото след нея не са толкова радостни. "След шока с коронавируса, който извади от равновесие обществата и икономиките, като цяло е постигнат напредък. Въпреки това, повече от половината от най-бедните страни в света не са се възстановили. В тях условията на живот са на същото ниво, както преди кризата, или дори по-зле. От своя страна, това засилва популизма и радикализацията", посочва Ахим Щайнер.
"Да" на демокрацията, но и на популизма
"Поляризацията и недоверието се усилват от симптомите на една боледуваща планета", се казва в доклада на ООН. „Хората по целия свят усещат, че глобалните проблеми като промените в климата стават все по-сериозни и не могат да бъдат решени“, каза Ахим Щайнер.
Той посочва, че макар 90% от анкетираните в глобалното проучване да приветстват демокрацията като форма на управление, процентът на готовите да гласуват за популистки партии е нараснал с повече от 50%. Германската министърка Свеня Шулце отбеляза в същата връзка, че след пандемията в много страни се наблюдава "завой към националните егоизми" и скептицизъм относно ползите от международно сътрудничество.
Страх за бъдещето
Не е изненадващо, че на челно място в доклада на ООН за добри условия на живот стоят Швейцария, Норвегия и Исландия. Последните позиции заемат Сомалия, Южен Судан и Централноафриканската република. В страни като Судан, Афганистан, Мианмар и Украйна продължаващите конфликти допълнително влошават ситуацията. Афганистан, например, е изостанал с десет години по отношение на човешкото развитие. Украйна пък бележи най-нисък резултат от 2004 г. насам, като шестима от всеки седем анкетирани изразяват тревога за бъдещето. За Ахим Щайнер това е много тревожно, защото обяснява защо страхът за бъдещето все повече се превръща в токсичен елемент за политиката. Половината от анкетираните хора по света споделят, че са загубили контрол над собствения си живот.
Политиката за развитие в Германия също е изложена на силен натиск за бюджетни съкращения - от 12,2 млрд. евро през 2023 г. на 11,5 млрд. евро за 2024 година. "Германия е една от най-богатите страни в света и ние носим не само морална отговорност към хората, които гладуват. Силното сътрудничество е и в наш собствен интерес. Ние сме бедна на суровини страна, която е изградила просперитета си върху откритостта към света”, подчерта министърката на развитието Свеня Шулце.
***
Кои са богатите и кои са бедните в ЕС?
Известно е, че разликите в жизнения стандарт в Европейския съюз са големи. Но не липсват и изненади: Германците например имат високи доходи, но два пъти по-малко лично състояние, отколкото италианците.
Снимка: picture-alliance/dpa/D. Kalker
България: ниски заплати и ниски доходи
България е смятана за най-бедната държава-членка на Европейския съюз и за страната от Общността, в която корупцията е най-разпространена. През 2018-а година средният брутен доход е едва 580 евро месечно. От присъединяването на страната към ЕС през 2007 година насам много от младите хора са я напуснали, голяма част от тях - високообразовани.
Снимка: BGNES
Румъния: на предпоследно място в Общността
Идилията заблуждава: много от живописните стари градове в Трансилвания - като например Брашов, са реставрирани грижливо. Страната е в по-добра позиция от България - с брутен вътрешен продукт на глава от населението в размер на 11 440 евро (8 680 в България). По данни на Европейската комисия, през 2019-а година средната брутна заплата в Румъния е била 1050 евро. В Германия - 3 994.
Снимка: Imago Images/Design Pics/R. Maschmeyer
Гърция: от една криза в друга
Страната бе на път да се съвземе от последиците от дълговата криза, за което в последните години най-много допринесе туризмът. Но заради пандемията Гърция отново е изправена пред затруднения и разчита на помощите на ЕС. В сравнение с Германия страната е по-скоро бедна, но брутният вътрешен продукт на човек от 17 500 евро е двойно по-голям от този в България.
Снимка: picture-alliance/dpa/VisualEyze
Франция: значението на собствения дом
Ако става дума за средното материално състояние на французите, те значително изпреварват германците - един французин разполага със средно 10 000 евро повече от един германец или около 26 500 евро. Една от причините: в Германия хората, които притежават собствено жилище, са много по-малко. Докато във Франция мнозина имат и втори имот в провинцията.
Снимка: picture alliance/prisma/K. Katja
Италия: липса на растеж и реформи за сметка на големи дългове
Италия е сред европейските държави, които пострадаха особено силно от коронавируса - Бергамо се превърна в един от епицентровете на пандемията. След 20 години икономическа стагнация Италия сега разчита много на очакваните помощи от ЕС за преодоляване на кризата. Брутният вътрешен продукт от 29 610 евро на човек (по данни от 2018-а) я класира под средното равнище за Европа.
Снимка: AFP/P. Cruciatti
Испания: големият страх от втората вълна
След големия ръст на новозаразените от Ковид-19 през юли, властите в Каталуния отново наложиха ограничения . Страната е много зависима от туризма, който формира 15 процента от брутния вътрешен продукт. На глава от населението БВП възлиза на 26 440 евро (по данни от 2018-а), т.е. малко по-малко от средния за Европа - 31 000 евро.
Снимка: Reuters/N. Doce
Швеция: благосъстояние, високи данъци и никакви ограничения
Швеция се опита да се справи с пандемията без да въвежда ограничения. Това обаче доведе до много смъртни случаи. С брутен вътрешен продукт от 46 180 евро на човек страната заема пето място в Европа след Люксембург, Ирландия, Дания и Нидерландия. Въпреки високите данъци, нетното благосъстояние на шведите в размер на 27 511 евро е малко по-високо от това на французите.
Снимка: imago images/TT/J. Nilsson
Нидерландия: висок брутен вътрешен продукт и благосъстоятелност
Заедно със Швеция, Дания и Австрия, Нидерландия се числи към "спестовната четворка", която е против отпускането на милиардна помощ на държави като Италия, ако в тях не бъдат проведени реформи. БВП от 46 800 евро на човек (по данни от 2019-а) подрежда страната сред най-благосъстоятелните в Общността. Тя е на челно място и що се отнася до личното състояние - над 60 000 евро на човек.
Снимка: picture-alliance/robertharding/F. Hall
Германия: богата държава, не толкова богати граждани
До момента страната се справя добре с пандемията. Но на висока цена в икономически план: износът се срина, много предприятия се борят за оцеляване. Брутният вътрешен продукт но човек възлиза на 41 340 евро, но нетното лично състояние на германците не е голямо - 16 800 евро, или два пъти по-малко, отколкото в Италия.
