Политици, медии, граждани. Тези три групи взаимодействат помежду си на различни нива в името на общото благо - демокрацията. Медиите осигуряват канал за комуникация между политиците и гражданите, като предлагат платформа на първите да изказват своите убеждения и идеи и предоставят на вторите информацията, от която се нуждаят, за да участват в политическия процес.

Една демокрация функционира добре именно по този начин - поне на теория. Какво обаче е състоянието на политическата комуникация в България, а с това и на демокрацията, обясняват за Дойче Веле двама експерти.

Характеристики на политическата комуникация в България

Според д-р Ирена Тодорова, преподавател в департамента "Политически науки" на Нов български университет (НБУ), през последните години в България се наблюдава пълен отказ от страна на политиците да разговарят с гражданите. По-скоро се разпространяват еднопосочни съобщения от телевизионния екран или социалните мрежи.

За д-р Тодорова това е особено тревожно. "До голяма степен изглежда, че онези, които трябва да са съставна част от политическия процес, а именно гражданите, са трайно изключени от него", пояснява тя. Дори по време на предизборна кампания липсва диалог, а тя от своя страна достига до много малка част от българските граждани.

Характерно за политическата комуникация в България е и вътрешнопартийното говорене. "Мобилизацията и диалогът преминават предимно през апарата на партията. Много по-малко се разширява комуникацията навън", казва д-р Тодорова.

Политиците и медиите

Освен с гражданите, политиците избягват и разговора с традиционните медии. За Дарина Сарелска, преподавателка в Американския университет и бивша директорка на Новините на NOVA, това не е само български феномен. Според нея една от причините, поради които политиците все по-рядко дават интервюта или участват в телевизионни дебати, е появата на социалните мрежи. "Новите технологии вероятно им позволяват да достигат до същата аудитория, ако не и до по-голяма. Така си спестяват и "неудобството" да им бъдат задавани въпроси."

Сарелска е на мнението, че самите медии носят до голяма степен вина за това как политиците се отнасят с тях: "Политиците имат този естествен нагон да овикват, тормозят и малтретират медиите и така да се опитват да им отнемат от властта, злоупотребявайки с тях. Работа на медиите е да пазят територията и авторитета си." Според Сарелска именно тази самозащита липсва сред журналистическата гилдия в България.

Девалвиралият политически език

"Ако в началото на 1990-те говорехме за политически дискурс, към 2000-та година започнахме да използваме понятието "политическо говорене" - тоест, отнехме до голяма степен част от претенцията към политическия разговор, като го сведохме до обикновено говорене", казва д-р Ирена Тодорова.

Езикът на голяма част от българските политици обаче пада и по-ниско. Според преподавателката в НБУ от трибуната на Народното събрание и от телевизионния екран все по-често се шири простоват, груб и агресивен език. "Това най-вероятно забавлява българските граждани. Ние все повече разглеждаме политиката като шоу, ентъртейнмънт. Разглеждаме я все повече през скандала, през негативния ѝ характер."

"Очакваме от властта да ни насилва"

Насилието като норма в българското общество. По този начин си обяснява Дарина Сарелска агресивното говорене от страна на политиците спрямо гражданите и липсата на съпротива у тях. "Като общество нямаме усет, когато към нас говорят насилнически. Тоест, не тръгва от политиците, а от това какво приемаме ние като общество за норма на говорене", казва журналистката.

Според нея това се дължи и на комунистическото минало на България, когато единицата човек и човешкото достойнство не са били от значение. "На всяка една стъпка от нашия живот системата, институциите, властта - било то градски транспорт, болници, училища - ни дават знак, че ние не сме важни. Важен е инструментът на властта", добавя Сарелска.

Именно поради тази причина много българи приемат с насмешка политиците, които се опитват да говорят по един различен, цивилизован и дипломатичен начин: "Те са някакви "льольовци", защото не говорят така, както обикновено говори властта. Ние очакваме от властта да ни насилва".