Обществото трябвало да носи последствията от решенията си, заплашително заяви Тошко Йорданов, след като Росен Желязков обяви, че правителството подава оставка . Плашенето от типа "ей сега ще видите какво ще стане и вие ще сте си виновни" не е нова стратегия за българските политици, на които обществото е показало недвусмислено, че не иска да го представляват. Плашенето беше започнало още преди кабинетът да подаде оставка - "за да не ни заличат", както каза самият Борисов по-късно. От кого точно е очаквал лидерът на ГЕРБ да извърши това "заличаване" не стана ясно. Но звучи като внушение, че хората по улиците на България са тези, които са способни на това.

Кой трябва да погледне в огледалото

Разнообразни говорители по медии и социални мрежи повтарят заплашителния рефрен. "Протестиращите носят отговорност пред България", се чува от телевизионните студиа. Какво изобщо означава това? Какво е България според тези хора? Някаква химера, заключена зад вратите на бившия Партиен дом в София ? Нещо, което управляващите държат в ръцете си и навигират в каквато посока решат?

България е протестиращите. България е хората по площадите. България е хората. Държавата не е някаква страшна мащеха, на която недоволните, които протестираха , дължат сега нещо или пред която носят най-страшното и заплашително нещо, излизащо от устите на размахващите пръст политици и говорители - отговорност. Отговорността на хората е тъкмо тази - да държат политиците отговорни за действията или бездействията им. Тъкмо това направиха те в последните седмици. Потърсиха отговорност там, където ѝ е мястото - у тези, които са били избрани да ръководят държавата. Ако същите тези хора сега търсят кого да обвинят за това, че се наложи да подадат оставка, нека погледнат в огледалото. Хората по площадите не са виновни, нито длъжни, нито отговорни пред "България". Те са България.

Да, сега следва "трудното", както всички повтарят от вчера. Факт е, че тази енергия трябва да бъде преобразувана в демонстрация на желанията, които се чуваха на площада - на избори. Но това, което политиците изглежда забравиха (или се преструват, че са забравили), е, че България не е нещо имагинерно, до което само те имат достъп. И власт се взима от площада и още как. Защото тя е на България.

Тяхното бъдеще, тяхната България

Да, изборите са квинтесенцията на демокрацията. Но да не забравяме, че протестите са също толкова демократична мярка, посредством която хората могат да покажат какво не искат политиците им да правят, как не искат да се държат, на какво не вярват и какво не искат за България. Онази България, която видяхме в лицата на възрастните хора, носили децата си на конче през 1996 и 1997 по площадите, а днес същите тези деца ги водят на протест. Онази България, която видяхме в лицата на хората, които на въпроса "Защо сте тук?" отговаряха недвусмислено, посочвайки невръстните си деца, дошли с тях на протест. Онази България, която видяхме в лицата на младежите , които мечтаят да имат бъдеще в страната си. И очевидно това не е бъдещето, за което Борисов смята, че трябва да му благодарят. Това стана пределно ясно по площадите, където всички заявяваха, че не искат неговото бъдеще. Искат своето. На България, която са точно те.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Вижте и това видео от профила ни в Инстаграм: