Те говорят бързо. Пеят шумно. Ако се наложи - блъскат, викат и се бутат между шамарите. Готови са да стоят цяла нощ в дъжда, защото знаят, че участват в нещо важно. Бъдещето им принадлежи и те рано или късно ще си го извоюват от онези, които са го окупирали. Окупирали са го незаконно, грубо, арогантно, свински. Не се прави така - няма rizz, no game.
"Не издържаме вече"
За повечето хора, които бяха на протеста в София снощи, той беше по-скоро носталгичен спомен за 2020-а, 2013-а, 1997-а. Макар да не беше толкова мащабен, атмосферата напомняше за гняв и недоволство, каквито отдавна не са резонирали така здраво в прозорците на Народното събрание. Толкова здраво, че стигнаха дори до Банкя .
За много от протестиращите на 26 ноември обаче това беше първият мащабен протест. Някои са идвали често с родителите си. Като Анна, която ми каза, че протестира срещу Делян Пеевски , откакто е 10-годишна. Други като Теодора досега никога не са излизали на площада, но сега са тук. Защото "не издържаме вече".
Бюджетът е интересен повод за масов протест. От една страна, най-много хора се чувстват засегнати, когато се бръкне в джоба им. От друга - партията, управлявала България за най-дълъг период след 1989 година насам, наистина ли не е способна да направи така, че поне на хартия държавната финансова политика да изглежда прилична? Има нещо безкрайно арогантно и неискрено в поведението на сегашния кабинет - поведение, за което мнозина подозират, че се диктува от Делян Пеевски , който иначе официално не е в управлението. Или вече е? Никой не знае каква е версията днес.
Една от любимите думи на Gen Z е sus и означава "съмнително, подозрително". Българската политика отдавна е много sus - толкова, че е отблъснала почти напълно младите. В парламента говорят едни физиономии, които излъчват пълен анахронизъм - част от тях изглеждат и се държат така, сякаш живеем в мутренското време на 1990-те, други са завинаги оплетени от зависимостите си в Държавна сигурност, трети напомнят за първите глави на "Sapiens. Кратка история на човечеството" на Ювал Харари. Тези хора нямат общо с младите и с ценностите и проблемите, които ги вълнуват. Но вече започват много да им пречат. А поколението Z е известно с това , че е доста привилегировано и съответно трудно търпи тези, които му пречат. Неслучайно според повечето проучвания те са между три и десет пъти по-склонни да сменят работното си място, отколкото родителите им изобщо някога са били. Какво остава за смяна на политическата класа, която им създава и тепърва ще им създава далеч по-голям дискомфорт от някой претенциозен мениджър.
"Когато падне Пеевски"
Вчера на протеста, докато част от демонстрантите замеряха полицаите с бутилки, една голяма група млади хора стоеше на ъгъла на "Триадица" и "Сердика" и пееше: "Когато падне Пеевски, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен". Валеше дъжд. Всички бяха изморени. Част от тях - напръскани със сълзотворен газ. Но не спираха да пеят. "Струваше ли си?", попитах Максимилиан, чиито очи бяха червени от полицейския спрей. "Разбира се", отговори той без колебание. Те имат енергията, имат и хъса. Дайте им трибуна. И надеждата, че има смисъл.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.
Вижте и това видео от протестите в София: