1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Психиатричната помощ: изнервени лекари и страдащи пациенти

27 юни 2023

Персоналът на отделение в най-голямата психиатрична болница в България - тази в Раднево - подаде оставка след сериозен инцидент с пациент. Пореден симптом на тежко болната система.

Държавна психиатрична болница в Раднево
Снимка: Vesselina Bojilova/DW

В началото на октомври 2020 година на сайта на Министерството на здравеопазването бе качена за обществено обсъждане нова Стратегия за психиатричната помощ с десетгодишен хоризонт - до 2030 година. Последваха оживени обсъждания в психиатричната общност.

Основната цел на новата стратегия беше да преодолее големия проблем на психиатричната помощ у нас - фрагментарността. Тогавашният министър на здравеопазването д-р Костадин Ангелов сподели пред ДВ, че първото му работно място е било като санитар в Психиатричната клиника на Александровска болница.

"Такава безпомощност и яд не съм изпитвал"

Две години и половина по-късно от момента, когато психиатричната помощ се оказа на фокус, в Психиатричната болница в Раднево медици изживяха истински ужас, когато в отделението за зависимости се развилня пациент. Случаите на агресия там не са рядкост, но никога досега не е било толкова сериозно, споделя д-р Иван Добринов, завеждащ Шесто отделение за борба със зависимостите.

"Ставаше дума за опасен криминално проявен с тежка характеропатия, осъждан за убийство преди време. Добре трениран в затвора, изключително силен физически", разказва д-р Добринов. Когато идва в отделението, придружен от близки, мъжът е интоксикиран с амфетамини и метамфетамини. По-късно действието им преминава. Той подписва декларация за доброволно лечение, обещава да спазва режима. В един момент обаче става агресивен, заплашва и напада персонала, рита и чупи врати, започва да хвърля тежки предмети. Дежурният персонал се затваря в манипулационната и гледа оттам през охранителните камери какво става. Викат полиция. Докато полицаите са там, пациентът видимо се укротява. Но само докато те си тръгват. След това агресията започва отново и ексалира още повече. В един момент след схватка с двама санитари и лекар, пациентът надделява и бяга от отделението.

"Всички от персонала бяхме много изплашени за пациентите и за себе си. Такава безпомощност и яд не съм изпитвал през изминалите 26 години, откакто работя в Психиатричната болница", допълва д-р Добринов.След инцидента целият персонал на отделението подава заявление за напускане. Ръководството на болницата подписва с условие да изработят предизвестията си. Две от медицинските сестри оттеглят заявленията си, защото в противен случай трябва да напуснат веднага.

Инцидентът наистина е от най-сериозните, които могат да се случат в психиатрично отделение, но кое кара медиците да предприемат такива радикални действия?

Болницата е разграден двор без охрана

Не е за вярване, но най-голямата психиатрична болница в България от години няма охрана. И не става дума за една голяма сграда, която би могла да се огради добре - болницата е палатен тип, строена през 60-те с множество сгради в специално проектиран за целта парк. Ограда наистина има, но има и толкова големи дупки в нея, че всеки спокойно може да влезе и да излезе оттам. 

Тъй като Министерството на здравеопазването, патрон на държавните психиатрични болници, от години не отчита тази липса, д-р Добринов опитва да пробие стената от мълчание през медиите. Има силни репортажи на тази тема още отпреди 11 години. Болницата продължава да е разграден двор, а само дни след инцидента в Отделението за зависимости за мъже, същият лекар е гонил дилър, който дебне под прозорците на женското Второ отделение, където се лекуват и жени със зависимости. С една дума трафикът и саботажът на работата си продължават с мълчаливото съгласие на администраторите, които отказват да видят този толкова ярък проблем.

Когато е доведен в болницата, агресивният пациент е бил с два чифта белезници, придружен от няколко полицаи. В един момент- а това се случва винаги, когато бива настанен пациент със съдебно разпореждане - белезниците се свалят, полицаите си тръгват и насреща остава един санитар. А този санитар не е професионален борец. Чудно е единствено, че не стават повече такива инциденти. 

Формуляри вместо решения

Държавните психиатрични болници са на исторически бюджет, който е оправдан дотолкова, доколкото традиционните психиатрични болести се проявяват в едни рамки независимо от поколенията. Дали обаче се държи сметка за новите патологии? Различното от миналото са увеличеният брой деменции при възрастните пациенти и лавината от разстройства при децата и младите - аутизъм в целия му спектър, хранителни разстройства, зависимости. Синтетичните дроги, които заливат пазара от години, водят до психотични епизоди и силна агресия, а това вече е едно сериозно ново перо, напълно пренебрегнато.

Относно очакваната реформа д-р Иван Добринов казва, че единственият признак за нейното съществуване, е заливането с въпросници. "Администратори теоретици са подредили в табличен вид въпросник с меко казано странни рубрики. Повечето са копирани механично от различни стандарти и стратегии с научнофантастичен характер. Няма ясни инструкции за тълкуването на термините, не са определени периодите, за които се събира информацията, не е предвидено обучение и калибриране на екипите, попълващи данните. Въпросът "Какво е искал да каже авторът?" виси със страшна сила", обяснява лекарят.

Въпросникът е пълен с питания, копирани механично от различни стандарти и стратегии с научнофантастичен характер, казва доктор Иван Добринов.Снимка: Wesselina Bojilova/DW

И казва, че попълването на тези формуляри често няма как да е фактологически точно - нито от страна на медиците, нито на пациентите: "Работя в психиатричен стационар. Как бих могъл да определя брой проведени "психиатрични интервенции", "общомедицински интервенции", "психо-социални интервенции", "психотерапевтични интервенции"? Кои са дефинициите и единиците? Годишно през отделението минават между 200 и 300 души. Кой да брои? Имаме ли в стационара ни водене на случаи? Доколкото знам, това е социална услуга, която трябваше да бъде изградена преди повече от 20 години в България. Това не се случи", изрежда д-р Добринов.

Лекарят продължава: "Подготвили са и самооценъчни формуляри. Как да ги попълни пациент с умерена умствена изостаналост, с остро психотично разстройство, с разкъсан и паралогичен мисловен процес, с алкохолен делир, със силен тремор или с кататонен ступор? Как да определи доколко е доволен от "услугите"? А как да го попълнят неграмотните ни пациенти? А тези, които не знаят български език ? Как да е доволен човек, натикан в психиатрична болница със съдебно решение против волята му, довлечен с белезници на пода на линейката? При лечението на зависими особено важно е не да доставяме удоволствие, а да има реални резултати и полза. Ние не сме увеселително заведение! Правата винаги трябва да вървят заедно с отговорности."

Проблемите стоят нерешени, а усилията са обречени

Мачът между незаинтересованата администрация и персонал, който работи въпреки всичко, продължава от години, а резултатът е ясен. Пропастта между теория на бюро и практика в разграден двор расте. И каквито и усилия да полагат медиците на терен, резултатът все се върти около нулата.

Щом един толкова елементарен и ясен проблем като назначаването на охрана в най- голямата психиатрична болница в страната не може да се реши толкова години, за каква стратегия говорим изобщо…

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ