Коментар на Иво Беров

Да повдигнат въпроса или да го заметат, да се възмутят или да си замълчат? Хамлетовски въпроси, които би трябвало да си зададат водачите и народните представители на ПП и ДБ. Донякъде и техните гласоподаватели. И обществото ни като цяло би трябвало да си зададе тези въпроси.

"Турски поток" се оказа руски

Поводът - откритите документи, свързани със сключването на сделката за газопровода, който Бойко Борисов нарече "Балкански поток", а светът нарича „Турски поток“, и който всъщност се оказа най-вече "Руски поток“.

Всъщност обществото ни отдавна е трябвало да бъде запознато поне с най-общите условия на сделката за газопровода. Защото и политици, и журналисти вече поискаха от Борисов и неговата енергийна министърка Теменужка Петкова да им покаже така наречената "пътна карта" на тази сделка, сключена през 2017 година.

Петкова обаче навремето каза, че не знае къде е картата и че тя нямала значение, защото била "само работен документ". Все пак през юни миналата година започна търсене на тоя "документ без значение". Търсиха го и тогавашният Министерски съвет, и Булгартрансгаз, и Българският енергиен холдинг (БЕХ), че дори и ДАНС, и МВР. И не намериха нищо.

Какво стана ясно

Документът беше намерен едва тази седмица, след като изтекоха данни от електронната поща на руски депутат.  И от „пътната карта“ на сделката се разбра, че: 

- Тя обслужва изцяло Русия, като руската страна дори е диктувала на Борисовото правителство какво точно да прави, как да го прави и дори в какви срокове: Картата предвижда "разработване на списък от мерки за подкрепа на проекта от правителството на Република България с цел съкращаване на сроковете за неговото изпълнение". 

- България влага в сделката повече от 2,5 милиарда лева, които ще имат възвращаемост най-рано след 15 години. 

- И най-важното: От документа става ясно онова, коeто всички подозираха - турският (а всъщност руски) газопровод, който заобиколи Украйна, е бил огромно улеснение за Путин във войната му срещу нея.

Защо бе скрита толкова време?

Все неща, които не попречиха на Бойко Борисов да обяви газопровода за "единственото печелившо предприятие в България. Твърдение, което, разбира се, е явна лъжа, но така или иначе обществото ни дотолкова привикна към лъжите му, че започна да ги приема за нещо естествено, за нещо като неизбежни "бойковизми".

Какъвто "бойковизъм" беше и отговорът на Борисов на оня щекотлив въпрос, който все пак му бе зададен от една репортерка: "Ако всичко около този газопровод е толкова чисто, защо „пътната карта“ е била скрита толкова време? А отговорът на Бойко беше: "Това са глупости, аз разбирам. Аз се гордея с това. Няма да ме уязвите".

Въпросите, които ПП-ДБ трябва да зададат

Но, разбира се, не са важни тарикатлъците на Бойко. Важна в случая е истинността на евроатлантическите му убеждения. Която истинност рухва, както се вижда от разкритията около „пътната карта“. Между другото, на фона на всички тези разкрития направо смайват обвиненията му срещу министър Тагарев, че не бил изпратил навреме старите БТР-и за Украйна.

И  остава накрая отколешният хамлетовски въпрос - ще си замълчат ли ПП и ДБ за "Руския поток" на Борисов? Ще ги бъде ли или не? Ясно е, че би било прибързано и неуместно въпросът за „пътната карта“ и огромната услуга, направена на Путин, да се повдига точно сега, по време на властовата смяна. Но пък би могло да стане след като Мария Габриел стане министър-председател на България. И ще е вече задължително да се повдигне, ако се стигне до предсрочни парламентарни избори.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.