Политологът Абас Галямов, който е писал речите на Путин, сега е осъден в Русия задочно на осем години за "фалшиви новини" за армията. Той живее в Израел, откъдето анализира възможностите пред Путин.

ДВ: Смятате ли, че след встъпването на Тръмп в длъжност Путин ще се съгласи да взаимодейства с Вашингтон? При положение, че новата американска администрация иска да прекрати войната между Русия и Украйна?

А. Галямов: Зависи от това какво предложение ще направи Доналд Тръмп. Той изпраща много противоречиви сигнали - ту са любезни спрямо Путин, ту много твърди. Но Путин така или иначе ще взаимодейства - няма да рискува да се скара с Тръмп, тъй като нито той, нито руската армия ли пък руската икономика са в положение, което да му позволи да превърне Тръмп в свой враг. Според мен мирни преговори ще има, като същевременно руснаците ще се опитат да сринат украинския фронт. Путин все още има надежда в това отношение. Т.е. паралелно ще вървят два процеса: протакане на преговорите с Тръмп и натиск с всички сили спрямо Украйна.

ДВ: Условно казано, какво би трябвало „да даде" Тръмп на Путин, за да се съгласи той да прекрати бойните действия? И на какви отстъпки би бил склонен Путин на свой ред? 

А. Галямов: Мисля, че на втория въпрос никой не би могъл да отговори точно, включително самият Путин. Ако той разбираше какво е готов да пожертва, отдавна би го направил и всичко би приключило. Очевидно ситуацията в икономиката се влошава рязко, както и ситуацията в сферата на общественото мнение, в политическото пространство. Продължаването на всичко това не отговаря на дългосрочните стратегически интереси на Путин. Става това, което се нарича износване на материала.

Що се отнася до Тръмп, той има възможност да разшири пространството на диалога. Той е настроен скептично към НАТО и възнамерява да изтегли американците от Европа, представяйки това като част от сделката. Т.е. ще направи всичко според своите съображения, но ще го представи като подарък за Путин. А той ще се обърне към своите хора и ще им каже: „Вижте какво постигнах - американците напускат Европа".

ДВ: А на кого ще поиска да каже това Путин - на народа или на елита?

А. Галямов: Когато режимът започне да губи популярност, ролята на елита расте, т.е. става дума за разговор с тези хора. При това те не са просто негови лакеи. Докато си силен, те са лакеи, но в техни ръце са цели отрасли, цели държавни институции. Огромните ресурси формално са в ръцете на Путин, но всъщност оператори на тези ресурси са „неговите" хора. И ако изведнъж отслабне, не може да бъде сигурен, че те в някой момент няма да решат да издигнат негов приемник.

Не казвам, че още утре може да има заговор - Путин все още е достатъчно силен. Но когато отслабне и бъде повдигнат въпросът за бъдещето на режима, ще се наложи да се водят разговори.

ДВ: Какви са главните съществуващи групировки?

А. Галямов: Основният водораздел е войната в Украйна. Технократите например разбират, че след като не се е стигнало до победа, се налага да се търси изход. Тези хора са склонни към компромис, готови са за търсене на общ език с Украйна и САЩ. Можем да ги наречем „гълъби" - те са по-адекватни. Но има и „ястреби" - хората, които казват: „Никакъв диалог, никакъв компромис, щом сме започнали, ще воюваме до победен край".

ДВ: А какво би трябвало да се случи в икономиката, за да каже Путин: Тази война трябва да се прекрати на всяка цена"?

А. Галямов: Икономическите проблеми на Путин сами по себе си няма да го подтикнат към решителни действия за прекратяване на войната. Икономическите проблеми трябва да започнат да се трансформират в политически. Прояви на недоволство има и сега, но те са малко и са локални. Броят им трябва да расте, трябва да се оформи т.нар. „предреволюционна ситуация" или както е казвал Ленин: „Върховете не могат, низините не искат". Именно това „не искат" трябва да стане очевидно, забележимо.

ДВ: Затова ли се страхуват да обявят мобилизация?

А. Галямов: Мисля, че има и икономически фактор, но основният, разбира се, е политически. Допитванията показаха колко силно удари по базата на лоялност мобилизацията от 2022 година, като тогава ситуацията беше съвсем друга - войната тъкмо беше започнала и имаше някакви илюзии. Сега няма никакви илюзии. Тогава хората все още имаха плам, а сега нямат. В момента единственото наистина силно желание е всичко да приключи максимално бързо, да се случи чудо и всичко да се върне отново в началото на февруари 2022 година.

ДВ: А Вие представяте ли си как Владимир Путин бяга нанякъде? На Асад например му беше лесно - той отлетя за Москва. А Путин?

А. Галямов: Може да опита във Венецуела или Китай. Северна Корея е твърде ненадежден вариант - да зависиш от човек, който може да разстреля и собствения си чичо? Иран също е възможност - общото между Русия и Иран става все повече. Вариантите обаче не са много, затова Путин се крепи и се опитва да избегне този сценарий.

От архива на ДВ: