Възможна ли е сделка между Путин и Тръмп? И къде би могъл да избяга Путин? Интервю на ДВ с политолога Абас Галямов, писал речите на Путин, а сега осъден задочно за разпространяване на "фалшиви новини" за руската армия.
Изпращаните от Тръмп сигнали към Путин са много противоречиви, смята руският политолог Абас ГалямовСнимка: Valery Sharifulin/ITAR-TASS/imago
Реклама
Политологът Абас Галямов, който е писал речите на Путин, сега е осъден в Русия задочно на осем години за "фалшиви новини" за армията. Той живее в Израел, откъдето анализира възможностите пред Путин.
ДВ: Смятате ли, че след встъпването на Тръмп в длъжност Путин ще се съгласи да взаимодейства с Вашингтон? При положение, че новата американска администрация иска да прекрати войната между Русия и Украйна?
А. Галямов: Зависи от това какво предложение ще направи Доналд Тръмп. Той изпраща много противоречиви сигнали - ту са любезни спрямо Путин, ту много твърди. Но Путин така или иначе ще взаимодейства - няма да рискува да се скара с Тръмп, тъй като нито той, нито руската армия ли пък руската икономика са в положение, което да му позволи да превърне Тръмп в свой враг. Според мен мирни преговори ще има, като същевременно руснаците ще се опитат да сринат украинския фронт. Путин все още има надежда в това отношение. Т.е. паралелно ще вървят два процеса: протакане на преговорите с Тръмп и натиск с всички сили спрямо Украйна.
ДВ: Условно казано, какво би трябвало „да даде" Тръмп на Путин, за да се съгласи той да прекрати бойните действия? И на какви отстъпки би бил склонен Путин на свой ред?
А. Галямов: Мисля, че на втория въпрос никой не би могъл да отговори точно, включително самият Путин. Ако той разбираше какво е готов да пожертва, отдавна би го направил и всичко би приключило. Очевидно ситуацията в икономиката се влошава рязко, както и ситуацията в сферата на общественото мнение, в политическото пространство. Продължаването на всичко това не отговаря на дългосрочните стратегически интереси на Путин. Става това, което се нарича износване на материала.
По време на интервюто на Константин Егерт с Абас Галямов (вляво) Снимка: DW
Що се отнася до Тръмп, той има възможност да разшири пространството на диалога. Той е настроен скептично към НАТО и възнамерява да изтегли американците от Европа, представяйки това като част от сделката. Т.е. ще направи всичко според своите съображения, но ще го представи като подарък за Путин. А той ще се обърне към своите хора и ще им каже: „Вижте какво постигнах - американците напускат Европа".
ДВ: А на кого ще поиска да каже това Путин - на народа или на елита?
А. Галямов: Когато режимът започне да губи популярност, ролята на елита расте, т.е. става дума за разговор с тези хора. При това те не са просто негови лакеи. Докато си силен, те са лакеи, но в техни ръце са цели отрасли, цели държавни институции. Огромните ресурси формално са в ръцете на Путин, но всъщност оператори на тези ресурси са „неговите" хора. И ако изведнъж отслабне, не може да бъде сигурен, че те в някой момент няма да решат да издигнат негов приемник.
Не казвам, че още утре може да има заговор - Путин все още е достатъчно силен. Но когато отслабне и бъде повдигнат въпросът за бъдещето на режима, ще се наложи да се водят разговори.
ДВ: Какви са главните съществуващи групировки?
А. Галямов: Основният водораздел е войната в Украйна. Технократите например разбират, че след като не се е стигнало до победа, се налага да се търси изход. Тези хора са склонни към компромис, готови са за търсене на общ език с Украйна и САЩ. Можем да ги наречем „гълъби" - те са по-адекватни. Но има и „ястреби" - хората, които казват: „Никакъв диалог, никакъв компромис, щом сме започнали, ще воюваме до победен край".
Руско-американският покер за прекратяване на войната в Украйна: карикатура на ДВСнимка: DW
ДВ: А какво би трябвало да се случи в икономиката, за да каже Путин: Тази война трябва да се прекрати на всяка цена"?
А. Галямов: Икономическите проблеми на Путин сами по себе си няма да го подтикнат към решителни действия за прекратяване на войната. Икономическите проблеми трябва да започнат да се трансформират в политически. Прояви на недоволство има и сега, но те са малко и са локални. Броят им трябва да расте, трябва да се оформи т.нар. „предреволюционна ситуация" или както е казвал Ленин: „Върховете не могат, низините не искат". Именно това „не искат" трябва да стане очевидно, забележимо.
ДВ: Затова ли се страхуват да обявят мобилизация?
А. Галямов: Мисля, че има и икономически фактор, но основният, разбира се, е политически. Допитванията показаха колко силно удари по базата на лоялност мобилизацията от 2022 година, като тогава ситуацията беше съвсем друга - войната тъкмо беше започнала и имаше някакви илюзии. Сега няма никакви илюзии. Тогава хората все още имаха плам, а сега нямат. В момента единственото наистина силно желание е всичко да приключи максимално бързо, да се случи чудо и всичко да се върне отново в началото на февруари 2022 година.
ДВ: А Вие представяте ли си как Владимир Путин бяга нанякъде? На Асад например му беше лесно - той отлетя за Москва. А Путин?
А. Галямов: Може да опита във Венецуела или Китай. Северна Корея е твърде ненадежден вариант - да зависиш от човек, който може да разстреля и собствения си чичо? Иран също е възможност - общото между Русия и Иран става все повече. Вариантите обаче не са много, затова Путин се крепи и се опитва да избегне този сценарий.
От архива на ДВ:
Руснаците бягат: "Не искам да убивам и да умирам в Украйна"
Руснаците бягат. Към съседни държави и към Запада. Протести срещу мобилизацията на Путин има в редица градове. "Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна", казва Игор, избягал в Казахстан. Вижте снимки на ДВ:
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Путин обявява частична мобилизация
На 21 септември руският президент Путин обяви "частична мобилизация". Той обеща, че ще бъдат призовани само запасняци с определени военни специалности, които са служили в армията. По думите на министъра на отбраната Шойгу трябва да бъдат мобилизирани 300 000 души. Те ще бъдат изпратени на война в Украйна.
Снимка: Russian Presidential Press and Information Office/Russian Look/picture alliance
Протести срещу мобилизацията
В много градове в Русия започнаха протести срещу "могилизацията" (от руската дума "могила" - т.е. гроб), както бе наречено изпращането на руснаците на фронта в Украйна. В различни руски градове междувременно са задържани над 1000 души за участие в протестни демонстрации.
Снимка: Alexander Zemlianichenko/dpa/picture alliance
И в Дагестан са против мобилизацията
Дагестан е на първо място по брой на дадените жертви във войната на Русия срещу Украйна. Местните хора - предимно жени - се включиха активно в митинги срещу мобилизацията. В столицата Махачкала се стигна до масов бой с полицията, стълкновения имаше и в град Хасавюрт.
Снимка: Stringer/TASS/dpa/picture alliance
В Бурятия мобилизират особено много хора
След обявяването на мобилизацията се стигна до особено активно набиране на войници в Бурятия и Якутия. От Якутия се съобщава за непропорционално голям брой мобилизирани. В Бурятия, която е на второ място по брой на дадените жертви след Дагестан, връчват призовки дори нощем и прибират дори тези, които не подлежат на мобилизация. Много буряти бягат в Монголия.
Снимка: picture alliance/AP
"Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна!"
Руснаците, призовани на военна служба в съответствие с обявената мобилизация, ще заминат на фронта, където по данни на военните анализатори, Русия търпи неуспехи, понася големи загуби, изпитва дефицит на военна техника и на кадри. Тези, които не искат да воюват, са принудени да бягат от Русия. "Не искам да убивам и да бъда убит", казва пред ДВ Игор, който е избягал в Казахстан.
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Опашки на границата между Русия и Казахстан
Много от тези, които не искат да воюват в Украйна, заминават за съседен Казахстан. На границата има няколко контролно-пропускателни пункта. Руснаците нямат нужда от виза, за да влизат в Казахстан, поради което по всички гранични пункове се появиха опашки. От началото на мобилизацията за Казахстан са заминали почти 100 000 руснаци.
Снимка: DW
Бягство и към Грузия
Руснаците бягат от мобилизацията и в Грузия. На 26 септември колоната от автомобили, чакащи да преминат границата, бе с дължина 20 км. За момента ограничения за напускащите Русия официално не са въведени, но руските власти възнамеряват да инсталират на граничния пункт "Верхний Ларс" временен мобилизационен център.
Снимка: Olga Smolskaya/SNA/IMAGO
Бягство към Запада
Много от руснаците, които не искат да воюват, бягат от мобилизацията на Запад. До държавите от ЕС е трудно да се стигне заради наложените ограничения за влизане на руски граждани. Съседните на Русия балтийски държави, както и Полша, също поставят пречки пред влизането на руснаците. До ЕС засега все още може да се стигне през Финландия.
Снимка: STAFF/REUTERS
Изпращат в Украйна и неподготвените
От обявяването на мобилизацията насам постоянно се появяват съобщения за лошото материално-техническо снабдяване на армията. По данни на сайта "Медуза" мобилизираните руснаци се оплакват, че ги карат сами да си купуват спални чували и медикаменти, че им дават ръждясали оръжия, и че ги пращат на фронта, без да са изобщо подготвени за военна служба.
Снимка: AP/dpa/picture alliance
"Не взимайте повиквателната!"
"Не взимайте повиквателната!" Правозащитниците отправят този призив към хората, които подлежат на мобилизация. При това засегнат може да се окаже всеки, макар властите да говорят за "частична мобилизация". Президентът на Украйна Володимир Зеленски във видеообръщенията си призова руснаците да откажат да воюват в Украйна, а ако това е неизбежно, да се предадат в плен.
Снимка: Mikhail Metzel/dpa/Tass/picture alliance
Путин се надява да спечели войната
На Запад свързаха решението за мобилизацията в Русия с неуспехите на руските въоръжени сили във войната срещу Украйна. Обявявайки "частична мобилизация", която всъщност не е частична, президентът Путин се опитва да спечели войната, предполагат анализаторите.
Снимка: Sergei Malgavko/TASS/dpa/picture alliance
"Погребалната кампания" на Путин
Мнозина нарекоха обявената мобилизация "погребална кампания на Путин". По официални данни, от началото на агресията в Украйна Русия е загубила около 6000 военни. Тези цифри обаче будят съмнение. По данни на украинската страна и на много анализатори броят на загиналите руснаци стига до 150 000. На снимката: погребението на руския десантчик Владислав Разумов, загинал в Украйна през март.