Френското правителство е убедено, че е нужна пенсионна реформа, при това спешно. „Става дума за запазването на нашата пенсионна система, базирана на преразпределението. Но за целта трябва да продължим да я развиваме, за да се запази жизнена солидарността между поколенията", заяви министър-председателката Елизабет Борн, представяйки проекта.

Тя е категорична, че вноските на работещите трябва да финансират пенсиите - и това не е просто мнение, а факт, увери правителствената ръководителка. 

По-висока пенсионна възраст - по-нисък дефицит

Реформата предвижда най-вече постепенното повишаване до 2030 година на пенсионната възраст - от 62 на 64 години. Изискването към пенсионерите ще е да са плащали вноски в продължение на 43 години, като същевременно се предвижда минималната пенсия да стане 1200 евро.

По-продължителният трудов стаж би трябвало да помогне за балансиране на очаквания дефицит в пенсионните каси във Франция. „Няма нито да увеличаваме разходите за труд, нито данъците - нашата цел е пълна трудова заетост. С проекта ние даваме гаранция, че до 2030 година няма да има пенсионни каси с дефицити" увери Борн.

Множество критики към реформата

Реформата се натъква на остри критики от страна на опозицията. Новият лидер на дяснопопулистката партия "Национален сбор" Жордан Бардела нарече "брутално" това, че реформата трябва да влезе в сила още от септември. За крайната десница протестът срещу реформата е благоприятна възможност да се представи като адвокат на „малките хора" - макар реформата да предвижда право на по-ранно пенсиониране за хората, които са започнали много рано трудовия си стаж, полагат тежък физически труд или работят при опасни условия.

Предстоят протести

Синдикатите са твърдо против реформата: „Осемте най-големи съюза се събраха незабавно, за да координират действията си. Първите стачки и демонстрации ще се състоят на 19 януари. Това ще е само предвестник на мащабната и трайна мобилизация за пенсиите", каза синдикалният лидер Лоран Бергер. Целта е правителството да бъде принудено да оттегли пенсионната реформа.

Съгласно допитванията мнозинството французи отхвърлят реформата - при положение, че тя се появява във време на голяма несигурност с нарастващи цени и осезаема загуба на благосъстояние. Възможно е този страх да се превърне в гняв, който да изкара хората на улиците.